Решение № 381 от 07.10.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 549/2025
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 07.10.2025
- В сила
- 07.10.2025
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 381 гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500549 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 115/23.05.2025 г., постановено по гр. дело № 857/2024 г. по описа на РС – Левски е отхвърлен предявеният от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, гр. София, п.к. 1404, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т. ,иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на Ф. Ю. Ю., ЕГН **********, с адрес: с. **, ул. „*“ № **, че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 сумата в общ размер 1122,29 лв., формирана както следва: главница в размер на 800,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50,63 лв. за периода от 12.10.2021 г. до 12.01.2022 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 271,66 лв. за периода от 12.01.2022 г. до 28.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, като неоснователен.
Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 ,чрез юрк.
Б. Т., в която се изразява становище, че същото е неправилно. Въззивникът счита, че неправилно съдът е отхвърлил предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД искове с твърдението, че „АПС Бета България" ЕООД, в качеството си на цесионер не е уведомил надлежно длъжника по процесния 1 договор за кредит за станалото прехвърляне на вземания, поради което ищецът не е активно материално легитимиран да предяви исковете. Счита за неправилно твърдението на първоинстанционния съд, че връчването на уведомление за цесия на особен представител няма действие спрямо страната.
Посочва, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е извършено на особен представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици. Въззивникът твърди, че законът не въздига като изискване уведомлението за цесията да е фактически достигнало до знанието на длъжника, напр. в случай, че е изпратено уведомление до длъжника, но последният не е намерен на посочения адрес, уведомлението ще бъде надлежно изпратено. Твърди, че уведомлението за цесия, изпратено до особения представител, поражда действие, съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД.
На следващо място въззивникът посочва, че целта на съобщаването за прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното право. Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за цесия и цесионерът се явява активно легитимиран да получи плащането. Срещу неговата претенция длъжникът може успешно да възрази, че цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди да е налице плащане в полза на предишния кредитор. При липса на такова плащане, какъвто е процесния случай, обстоятелството дали и на кого е била съобщена цесията, е ирелевантно.
Моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ЛРС като неправилно и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявените искове срещу ответника Ф. Ю. Ю.. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Р. Р. от Пл.АК, назначена за особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на Ф.
Ю. Ю. – ответник в първоинстанционното производство. В отговора се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че правилно ЛРС е отхвърлил предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД искове, като неоснователни поради това, че дружеството не е уведомило надлежно длъжника за извършената цесия.
Твърди се, че не може да се приеме за правилен аргумента, че връчването на уведомление за цесия на особен представител има действие спрямо длъжника.
Назначаването на особен представител е именно поради факта, че не може да бъде намерен и призован Ф. Ю.. Особеният представител твърди, че е направил опит да осъществи връзка с ответника, но не е могъл да го уведоми за образуваното гражданско дело и съответно, за извършената цесия.
Моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, въззивникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. В депозирано писмено становище, пълномощникът – юрк. Павлина Цветкова поддържа изцяло подадената.
2
Претендира разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемият Ф. Ю. Ю., редовно призован чрез назначения особен представител адв. Р. Р. от ПлАК, не се явява и не се представлява. В депозирана молба особеният представител адв. Р. Р. от Пл.АК изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, като моли, същото да бъде потвърдено. Към молбата са приложени писмени бележки.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 пред Районен съд - Левски е образувано ч.гр.д. № 546/2024 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 292/24.07.2024 г., с която е разпоредено длъжникът Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 сумата от 800,00 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 50,63 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.10.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 271,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.01.2022 г. до 28.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 44,24 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредит № 743279/12.10.2021 г., като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г. „СТИК КРЕДИТ“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по посочения Договор за кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С Разпореждане № 728/09.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 546/2024 г. по описа на РС - Левски е указано на заявителя на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
В указания от съда срок, пред РС - Левски е подадена искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 ,чрез пълномощника – юрк.
Б. Т., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК против Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** за признаване за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на 3 ответника Ф. Ю. Ю., че същият дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕИК 203374133 сумата в общ размер от 1122,29 лв., от които: главница в размер на 800,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50,63 лв. за периода от 12.10.2021 г. до 12.01.2022 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 271,66 лв. за периода от 12.01.2022 г. до 28.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
За да отхвърли предявеният иск ЛРС е приел, че ищцовото дружество не е представило доказателства да е извършено надлежно уведомяване на длъжника за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът е посочил, че от значение за уведомяването по чл.99 ал.3 от ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключения договор за цесия, с оглед обстоятелството на „замяна“ на страна в заемното правоотношение. Въпреки посоченото в исковата молба, че до длъжника е било изпратено уведомление за цесията на посочена от него електронна поща, такова не е установено като приложено писмено доказателство, такъв e-mail да е получаван и съответно, да е достигнал до знанието на ответника. Въпреки положените от съда усилия, ответникът не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, на когото е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, вкл. и всички книжа, касаещи сключения договор за цесия. Съдът е приел, че връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо него.
Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата въззивна инстанция.
Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуване на вземане по издадената заповед за изпълнение и успешното му повеждане предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните предпоставки на иска по чл.422 ал.1 от ГПК и 4 наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения, а именно: да установи съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, изпълнение на своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора според начина, уговорен в него, настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договора, за която ответникът е уведомен, преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на претенцията.
От събраните по делото доказателства, Окръжният съд намира за установено следното:
От приложения Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 743279/11.10.2021 г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 и Ф. Ю. Ю., ЕГН ********** е видно, че на Ф. Ю. Ю., в качеството му на потребител е предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 800,00 лв., при лихвен процент на кредита – 36%, ГПР – 42,58%, срок на погасяване – 3 месеца, лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания – 10%. Към сключения Договор за потребителски кредит е приложен Погасителен план, в който са отразени трите вноски като дата /падеж/, вноска /главница/, месечна лихва, вноска фиксирана. При хипотезата на чл.46 от Договора са отразени неустойка и месечна вноска с неустойка в лева и в евро.
По делото са приложени Общи условия на Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояния, уреждащ отношенията между „СТИК КРЕДИТ“ АД и потребителите, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, История на изпратените SMS съобщения към клиента, както и копие на снимка и лична карта на Ф. Ю. Ю..
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., сключен между „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 в качеството му на цесионер и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, в качеството му на цедент, „СТИК КРЕДИТ“ АД прехвърля и продава на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД портфолио с вземания и акцесорни права, описани в Анекс № 1 към Договора. Вземането на цедента по Договора за кредит е включено в Приложение № 1 към Договора за цесия /л.34 от делото пред ЛРС/. Приложено е Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията, описани в Договор за 5 продажба на вземания от 12.07.2023г. и приложенията към него.