Решение № 29 от 28.01.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

28.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

09.01.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

264 по описа за

2019 година.

Производството е образувано по жалба на Р.Х.И. от ***, действащ чрез адв.С.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор при РУ-Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Излага подробни съображения, че на описаната в заповедта дата – 22.06.2019 г. е бил участник в тържество, проведено в местността „***“, землище на ***, където консумирал алкохол. Отрича категорично на посочената дата и след употребата на алкохол да е управлявал процесния автомобил „Ленд Ровер“ с рег. № ***, поради което и отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство и да даде кръвна проба. В тази връзка сочи обстоятелството, че използвал акумулатора на автомобила си, за да задвижва машина за приготвяне на печено агне. След приключване на тържеството поставил отново акумулатора в автомобила, но същият внезапно потеглил назад и се ударил в намиращата се там беседка. Твърди, че служителите на РУ-Джебел пристигнали на мястото, след като вече били успели да изтеглят автомобила с въже. В съответствие с разпореждането на полицейските органи им предал СРМПС и свидетелството си за управление на МПС, но отказал да бъде изпробван за алкохол, тъй като не бил управлявал автомобила си и бил консумирал алкохол, за което уведомил полицаите. Независимо от това по-късно му бил съставен АУАН и била издадена обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Въвежда доводи, че не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което приложената ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се явява незаконосъобразна, като в издадена в противоречие с материалноправни разпоредби.

Развива подробни съображения относно целта на принудителните административни мерки, разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН и приложението на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като твърди, че в случая обжалваната заповед за прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна и като издадена в несъответствие с целта на закона.

Счита, че срокът, за който е наложена

ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни, създавала объркване и неяснота, тъй като на практика мярката била приложена за неопределен срок.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор при РУ-Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.

В съдебно заседание, чрез адв.М. поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, полицейски инспектор към ОДМВР – Кърджали, РУ гр.Джебел, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор при РУ-Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, Обяснение от А. М. М., Обяснение от М. М. М., Справка за собственост на автомобил с рег. № ***, Справка за собственост на автомобил с рег. № ***,

Докладна записка от М. М., Докладна записка от Р. Ю. Р., Протокол от пътно транспортно произшествие № ***/*** г., АУАН № ***/*** г., АУАН № ***/*** г., талон за изследване № *** от *** г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози от *** г., Становище от началник РУ-Джебел, се установя, че:

На 22.06.2019 г., около *** часа, при извършена проверка от служители на РУ-Джебел в землището на ***, местността „***“ във вр. със сигнал за настъпило ПТП, е констатиран автомобил „Ленд Ровер“ с рег. № ***, с лице, намиращо се зад волана Р.Х.И., с ЕГН **********.

Автомобилът бил теглен на с помощта на лебедка от друго ППС. След приключване на изтеглянето жолбоподателят излязъл от МПС и заявил, че не е управлявал същото,тъй като бил употребил алкохол. Р.Х. отказал за бъде изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер“, поради което му бил връчен талон за изследване. След извършената проверка по документи се констатирало, че СУМПС с № *** е с изтекъл срок на валидност, като И. не представил контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Извършена била беседа с намиращите се на мястото други лица, в кода на която се установило, че преди пристигането на служителите на полицията Р.Х.И. се качил на лекия автомобил „Ленд Ровер“, след което превозното средство потеглило назад и се блъснало в намиращата за него беседка;

На Р.И. е бил съставен АУАН серия * № ***/*** г. за извършени нарушения по чл.

40, ал. 1, чл. 174, ал. 3, пр. 1, чл. 150а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът е надлежно връчен на нарушителя и подписан с възражения; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Кърджали, РУ – Джебел, на Р.Х.И. от *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 365 дни“, при което е отнето СУМПС № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия * № ***/*** г. за извършени нарушения по чл. 40, ал. 1, чл. 174, ал. 3, пр. 1 - за това, че на 22.06.2019 г. в община Джебел, управлявайки МПС – автомобил „Ровер Ленд Ровер“ с рег. № ***, Р.И. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като и нарушения на чл. 150а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; На основание цитирания АУАН срещу жалбоподателя е било съставено НП № 19-6110-000042/29.07.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Кърджали, РУ - Джебел, връчено на адресата на 29.07.2019 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.

168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/в действащата към датата на издаване на оспорения акт редакция на нормата/, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и

7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег.№ *** от *** год. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 3 от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Джебел към ОДМВР - Кърджали, оправомощен със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 1.6.), приложена по делото/л. 45/. Издателят на оспорения акт – инспектор Е. И. С. е с надлежно делегирани правомощия като началник на група „Охранителна полиция“ в РУ-Джебел със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР – Кърджали, която длъжност към 22.06.2019 г. е била вакантна и общото ръководство, организацията и контрола на дейностите в групата са се осъществявали от С., възложени му с цитираната заповед.

С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – полицейски инспектор началник в РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, действал по делегация за началник група „Охранителна полиция“ в РУ, на основание посочената по-горе Заповед рег.

№ ***/*** год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП/Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на Р.Х. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което нарушение му е съставен и АУАН серия * № ***/*** г.

По делото е доказано, че на

29.06.2019 г. в землището на ***, като водач на МПС –„Ровер Ленд Ровер“ с рег. № ***,