Решение № 734 от 28.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000500258 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262 961 от 16.09.2022 г., постановено по гр. дело № 6549/2019 г. от Софийски градски съд е признал за установено по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП, предявени от Д. С. С., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН ********** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, за нищожни на следните клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г.:

- чл. 3, ал. 1, в ЧАСТТА, в която е уговорено, че се прилага базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франка „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“;

- чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ;

- чл. 6, ал. 2, изр. второ;

- чл. 12, ал. 1 и ал. 2;

- чл. 20, ал. 2;

- чл. 22, ал. 1 и ал. 2, като е отхвърлил исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП, имащи за предмет да се прогласи нищожност на следните клаузи на Договора 1 за кредит за покупка на недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г.:

- чл. 1, ал. 1 в частта, в която в уговорено преизчисление на предоставения кредит като „равностойност в швейцарски франка" по „курс купува за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита";

- чл. 1, ал. 2;

- чл. 2, ал. 1 и ал. 3;

- чл. 6, ал. 2 изречение първо;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 40 763.12 лева, представляваща надплатена вноски формирани от валутни разлики на курса на швейцарския франк спрямо лева в периода от 17.05.2014 г. – 17.05.2019 г., ведно със законната лихва и курса на франка към датата 15.02.2008 г., когато е усвоен кредита, считано от 17.05.2019 г. до окончателното плащане.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил предявения от Д. С. С., ЕГН ********** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати сумата от 16 338 швейцарски франка, представляваща надплатена възнаградителна лихва за периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. ЕИК 000694749 да заплати на Д. С. С., ЕГН ********** и на Р. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 586.70 лева, представляваща направени деловодни разноски и сумата от 1 425 лева адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Д. С. С., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН ********** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 387 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 2 018.42 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците Д. С. С., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН ********** в частта, в която са отхвърлени 2 установителните искове за прогласяване на нищожност на чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3; чл. 6, ал. 2 изречение първо от Договора за кредит, както и в частта, в която е отхвърлен осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата от 16 338 швейцарски франка, представляваща надплатена възнаградителна лихва за периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите поддържат, че Договорът за кредит е нищожен с поето задължение за погасяване в швейцарски франка, тъй като клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3, както и чл. 6, ал. 2 от Договора са неравноправни.

Равностойността в швейцарски франка не е изрично указана или да е указана като конкретна величина, или като определяема величина въз основа на изрично и изчерпателно зададени обективни критерии.

Клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. 1 от договора е нищожна като неравноправна, тъй като създава задължение за връщане на неопределена по размер сума в швейцарски франка, което се основава на неравноправната клауза на чл. 1, ал. 1 от Договора.

Банката в своята търговска дейност не е положила грижата на добрия търговец да информира клиентите - кредитоискатели за поетия валутен риск, а към датата на сключване на договора е отсъствала яснота относно точния размер на кредита в швейцарски франка, както и на информация за приложимия вътрешен обменен курс на банката, по който договореният кредит от 95 000 евро ще бъде превалутиран в швейцарски франкове.

Размерът на кредита в швейцарски франкове е бил изчислен едностранно и произволно от банката на една последваща дата, съобразно едностранно определен от банката вътрешен обменен курс в деня на усвояване на кредита - 15.02.2008 г., но не и към датата на сключването му 05.02.2008 г.

Ответникът не е въвел прозрачност на Методология за изчисление и изменение на лихвата по кредита, както и такава не е подписвана и приемана от кредитополучателите.

Молят въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и вместо това да прогласи нищожността на посочените клаузи от Договора за кредит, като и да осъди ответникът да им заплати сумата от 16 338 швейцарки франка, ведно със законната лихва.

Молят въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е прогласил нищожността на другите спорни клаузи от Договора за кредит и е осъдил ответника да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 40 763.12 лева, 3 ведно със законната лихва.

Молят да се присъдят всички направени по делото разноски.

Решението на първоинстанционния съд се атакува от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 в частта, в която са прогласени за нищожни клаузите, установени в чл. 3, ал. 1; чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ; чл. 6, ал. 2, изречение второ; чл. 12, ал. 1 и ал. 2; чл. 20, ал. 2; чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от процесния Договор за кредит, както в частта, в която е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата Д. С. С., ЕГН ********** сумата от 40 763.12 лева, представляваща надплатени вноски, формирана от валутни разлики на курса на швейцарския франк спрямо лева в периода от 17.05.2014 г. – 17.05.2019 г. и курса на франка към 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на закона и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че посочените клаузи от Договора за кредит не са неравноправни и нищожни; договорът е сключен за да задоволи потребностите на кредитоискателите и последните са имали ясна представа за неговото съдържание, за механизма на превалутиране и създадените задължения са били най - благоприятните за тях.

Начислените възнаградителни лихви са съобразени с предвидените в Договора предпоставки за изменение на лихвения процент.

Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която са прогласени посочените по - горе клаузи и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените установителни искове.

Моли да се отмени решението в частта, в която е осъден да заплати на ищцата Д. С. С., ЕГН ********** сумата от 40 763.12 лева и вместо това да се отхвърли изцяло този иск.

Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 16 338 швейцарски франка.

Моли да се присъдят всички направени по делото деловодни разноски.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, 4 който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, въззивният съд взе предвид следното:

Ищците Д. С. С., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН ********** са предявили против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749:

І. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 146 от ЗЗП във вр. с чл. 143 от ЗЗП, имащи за предмет установяване на нищожност на клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32780 от 05.02.2008 г. /л. 60/ като неравноправни по ЗЗП, както следва:

- чл. 1, ал. 1 в частта, в която в уговорено преизчисление на предоставения кредит като „равностойност в швейцарски франка" по „курс купува за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита";

- чл. 1, ал. 2;

- чл. 2, ал. 1 и ал. 3;

- чл. 3, ал. 1 в частта, в която е уговорен приложимия лихвен процент за усвоения кредит, че се прилага базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франка, „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“;

- чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ;

-чл. 6, ал. 2;

- чл. 12, ал. 1 и ал. 2;

- чл. 20, ал. 2;

- чл. 22, ал. 1 и ал. 2;

ІІ. Ищцата Д. С. С., ЕГН ********** е предявила против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749:

-иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати сумата от 40 763.12 лева, представляваща надплатени вноски, формирано от валутни разлики в периода от 17.05.2014 г. до 17.05.2019 г. и курса на франка към датата 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г.