Решение № 511 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в заседание при закрити врати на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20241100902009 по описа за 2024 година

Предявена е молба с правно основание чл.625 и сл. ТЗ.

Молителя „ ДМР РИАЛ ЕСТЕЙТ ” ООД ЕИК 175312495 е поискал от съда да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството „ДИ СИ ЛУКС“ ООД ЕИК 204262094.

В молбата молителя твърди, че има вземания срещу ответника въз основа на търговска сделка – учредено право на строеж в собствен имот УПИ ХVIII -239 , кв.175, по плана на гр.София, местност Гърдова глава с площ от 1500 кв.м., за изграждане на 12 жилищни сгради по одобрен архитектурен проект, две, от които са за учредителя на правото на строеж. На 23.11.2017г. е сключен окончателен договор за учредяване на право на строеж във формата на нот.акт, като молителя е запазил за себе си право на строеж върху два обекта – еднофамилна жилищна сграда от 153 кв.м. РЗП – Къща А1 и еднофамилна жилищна сграда от 122 кв.м. РЗП – Къща А6. Общата им площ е 275 кв.м., която е с 25 кв.м. по-малко от договорената между страните в чл.3 от предварителния договор, с която разпоредба е договорена площта за обезщетение да е не по-малко от 300 кв.м.. На 20.11.2019г. е подписан анекс към предварителния договор , като разликата от 25 кв.м. е прието от ответника да се заплати в размер на 20 000 евро. До датата на падежа – 30.05.2020г. това задължение не е изпълнено, поради което молителя е подал заявления по две заповедни производства , по които са издадени заповеди за изпълнение, а след подадените възражения са постановени решения по предявените установителни искове . Сочи, че за вземанията му са му издадени два изпълнителни листа – от 10.10.2023г. , СГС, 6-16 св. за сумата от 5 297. 20 лв. и изп.лист от 06.12.2023г. , СРС , 177 св. за сумата от 20 000 евро представляваща обезщетение за изградени и предадени два обекта по договор за отстъпено право на строеж и строителство с 1 квадратура от 25 кв.м. РЗП по – малко от договореното, законна лихва и обезщетение за забава от 6 313 лв. върху главница за периода от 31.05.2020г. до 01.01.2022г.. Въз основа на изпълнителните листове е образувано изп.дело 2297/ 2023г. по описа на ЧСИ С.Х.. По това дело като взискател е присъединена НАП с размер на вземанията от 69 000 лв.. Сочи, че до предявяване на молбата съдебния изпълнител не е намерил имущество на длъжника, което да послужи за принудителното изпълнение. Длъжника е спрял плащанията на крайния срок за погасяване на задълженията 30.05.2020 г. и намира, че от този момент длъжника е в забава и е неплатежоспособен. Повече от шест месеца вземанията му в рамките на изп.дело остават неиздължени. Намира, че са налице презумпциите за неплатежоспособност и по ал.3 и по ал.4 от чл.608 ТЗ . Наред с това излага съображения и че дружеството е неплатежоспособно още към 31.12.2019г., тъй като коефициентите му за ликвидност са драстично ниски, поради което сочат тази дата, като начална дата на неплатежоспособността. Наред с това намира, че дружеството е и свръхзадължено съобразно чл.607а,ал.2 от ТЗ, като пасивите му надвишават неговите активи.

Моли да се обяви неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността на ДИ СИ – ЛУКС ЕООД , да се открие производство по несъстоятелност спрямо това дружество, да се назначи временен синдик, да се допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника и се укажат сроковете за предявяване на вземанията.

Ответната страна в открито становище сочи, че не е в състояние да се издължи към молителя и не оспорва молбата по чл.625 от ТЗ.

Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

Между страните няма спор относно задълженията на ответника и дължимостта на сумите към молителя и основанието от което произтичат. От представените по делото писмени доказателства – предварителен договор за учредяване право на строеж от 28.11.2016г., нот.акт № 17 ,д.№708 / 2017г. на нотариус Х.В. е видно, че молителя е учредил в своя имот право на строеж на ответника за изграждането на 12 къщи, като молителя си запазва правото на строеж върху две от тях – къща А1 и къща А6. Видно от представения анекс от 20.11.2019г. и чл.16 т.9 от предварителния договор при акт 16 е прието, че разликата в квадратурата, ако е по-малка се доплаща в размер на 800 евро кв.м.. За вземанията на молителя са представени постановеното неприсъствено решение от 10.10.2023г. постановено в о.с.з. проведено на същата дата , видно от протокол № 1932 от 10.10.2023г. по т.д.1204/ 23г.,СГС, 6-16 св. и двата изпълнителни листа, установяващи същите по вид и размер и основание, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ . Следва извод, че молителя установява по делото своите вземания към ответника и същите произтичат от търговска сделка, с предмет учредяване право на строеж и договор за строителство за изграждане на две къщи с определена квадратура.

В тежест на ответника е да установи изпълнение на задължението си да заплати на ответника дължимите суми, което той не е сторил по делото. В открито съдебно заседание 2 процесуалния му представител не е оспорил задълженията, но е признал, че доверителя му не е в състояние да заплати сумите.

От представените по делото четири постановления за налагане на обезпечения по ДОПК чрез запор на лек автомобил и на вземания по банкови сметки се установява, че ответника има и публични задължения. Същия видно от извадката от партидата му в регистър НИ при АВ се установява да е продал всички останали 10 броя изградени в имота на ищеца къщи, поради което няма данни дружеството ответник да притежава собствен недвижим имот.. От справката от КАТ при СДВР се установява притежанието на един лек автомобил.

От приетата по делото ССЕ се установява по безспорен начин, че дружеството е неплатежоспособно. Вещото лице сочи, че дружеството е декларирало липса на стопанска дейност за 2023г.. Съобразявало е балансовата стойност на активите и пасивите към края на 2022г. . Към края на 2024г. дружеството притежава дълготрайни материални активи на стойност 11 х.лв. и дългосрочни финансови активи на стойност 572 х.лв.. Същото има и задължения до 1 година на обща стойност от 596 х.лв. заведени като получени аванси. Към 31.10.2024г. собствения капитал на длъжника е декапитализиран. Коефициентите на ликвидност : - обща и бърза са под 1 и под 0.5 и показват, че дружеството не е в състояние да покрива текущите си задължения, нито с наличните краткотрайни активи, нито може да изплати бързо своите текущи задължения с наличните текущи активи, без материални запаси. Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са под 0.5 и под 0.3 и показват, че дружеството не е в състояние да изплати веднага своите текущи задължения с наличните парични средства.

Същите показват наличие на краткосрочна неплатежоспособност на длъжника. Показателя на финансова автономност на ответника за периода 2019г.-2021г. е под референтната граница от 0.33 т.е. собствения капитал трябва да е най-малко с 1/3 от всички задължения на предприятието и да може да обезпечи текущите разплащания към кредитора. През първите три години на изследвания период и последния за 2024г. този показател показва пълна зависимост на ответника от своите кредитори.

Коефициенти на задлъжнялост за изследвания пет годишен период също доколкото за първите три години и последната такава е под 1 показва, че дружеството е зависимо от своите кредитори и е в състояние на свръхзадлъжнялост. За 2022 и 2023г. коефициентите са над 1 и показват добро финансово състояние. Вещото лице сочи задълженията на дружеството за изследвания пет годишен период обхващат: задължения по получени аванси в размер на 596 х.лв. и осигурителни публични задължения от 19 х.лв. или общо 615 х.лв.

Към 31.10.2024г. имуществото на дружеството е 583 х.лв., а задълженията му в размер на 615 х.лв. Вещото лице сочи и публични задължения, за които има наложени обезпечения от страна на НАП, а именно 84 742.03 лв. главница и 34 799.60 лв. лихви . Последното плащане на ответника е от 13.12.2024г. в размер на 151.20 лв.. Едновременно с осчетоводените задължения по получени аванси дружеството ответник е осчетоводило и вземания по предоставени заеми към 31.10.2024г., а именно : към АМД Трейд ЕООД – 248 152.10 лв., и към Ди Си 95 ЕООД -324 000 лв. или общо 572 152.10 лв., предоставени в период 3

2018/2019г.. Вещото лице сочи, че имуществото на дружеството се състои от лек автомобил на стойност от 9990 лв., Ай Ти техника на стойност 1249.27 лв. и предоставените дългосрочни заеми в размер на 572 152.10 лв. или общо 583 391.27 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата на молителя е основателна .

От представените с исковата молба и събрани в хода на съдебното производство доказателства подробно обсъдени по-горе се установява, че ищеца има неиздължени вземания срещу търговското дружество ответник от търговска сделка. Ответника е търговец, който не е изпълнил задължението си към молителя да заплати частта поета в пари от задължението за обезщетение до пълната стойност на обезщетението, което в голямата си част е покрито с предоставените два недвижими имота. Договора за строителство доколкото е между търговски следва да се определи като търговска сделка . С оглед на това молителя е кредитор на ответника по търговски сделки и има право да претендира откриване производство по несъстоятелност.

От приетите по делото ГФО, постановления на публичен изпълнител за налагане на обезпечения и Съдебно счетоводна експертиза и установените чрез тях факти може да се направи извода,че дружеството ответник не е в добро финансово състояние и че това състояние не е временно, а трайно. Дружеството е преустановило упражняване на своята търговска дейност от началото на 2023г. изцяло, макар и да има извършени плащания и към края на 2024г.. Финансовите му показатели сочат на липса на достатъчно активи и финансови средства за упражняване на дейността му и зависимост от неговите кредитори.

Съдът не приема изводите на вещото лице за свръхзадълженост. Същите са направени въз основа на осчетоводените в ГФО получени аванси. Съдът обаче сравни тези аванси, дадени и поименно с изповяданите сделки по извлечението от АВ – НИ и констатира, че авансите от четири физически лица на обща стойност от 426 148.64 лв. са послужили за четири реални сделки и липсва основание да се водят като задължения по получени аванси. С оглед на това задълженията на ответника следва да се обособят като задължения по получени аванси в размер на 189 564 лв., публични задължения в размер на 139 291.64 лв. или общо задълженията са в размер на 328 855.64 лв.. Имуществото, което е в размер на 583 000 лв. надхвърля задълженията почти двойно. Независимо от това , след като дружеството не притежава активи вкл.финансови , с които да може да поема краткосрочните си задължения, то същото следва да се определи като неплатежоспособно.

Наред с това е налице и хипотезата на чл.608,ал.4 от ТЗ, с уредената в нея презумпция също предполагаща неплатежоспособност, която не е оборена от ответника.

Дружеството ответник не се е издължило на молителя повече от шест месеца след образуване на изпълнителното дело за събиране на установените по съдебен ред вземания и не оспорва, че при дружеството липсват средства , с които да може да удовлетвори тези вземания. Липсата на установено имущество се установява и от разменената кореспонденция по електронен път, представена по делото, със служителя на ЧСИ Х. обслужващ изпълнителното дело.

4

Налице са предпоставките на чл.608, ал.1 ответникът е неплатежоспособен търговец и неплатежоспособност.

ТЗ поради което съдът приема, че съдът следва да прогласи тази

За да се гарантират вземанията на кредиторите, да се осребри имуществото, което се установи ответника да притежава или да се оздрави предприятието на ответната страна на осн.чл.630,ал.1,т.2 ТЗ следва да се открие производство по несъстоятелност.