Решение № 23749 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23749 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110171407 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. Л. П., чрез адв. Н., против ********** осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лв., ведно със законната лихва от 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователното му привличане като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК по ДП № ***** г. по описа на РУ – *****, пр.пр. № ****** г. по описа на РП - ********, което наказателно производство е частично прекратено с постановление за прекратяване от 03.05.2023 г., влязло в законна сила на 20.06.2023 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че с постановление от **** г. по ДП №*****г. по описа на РУ-*****, пр.пр. №***** г. по описа н а РП-********, бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. С постановление от 03.05.2023 г. по ДП №***** г. наказателното производство, водено срещу ищеца, било частично прекратено, като в постановлението било прието, че липсват доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК от обвиняемия Б.

Л. П., като наказателното производство следва да продължи да се води срещу неизвестен извършител. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното обвинение претърпял неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, обусловени от провежданото производство, което е рефлектирало върху честта и достойнството и обичайния му начин на живот. Поддържа, че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването му с влязло в сила прекратително постановление на прокурора, ищецът е понесъл неимуществени вреди, отговорна за които е **********. Предвид изложеното и отчитайки обективни и субективни факти относно вида на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца процесуални действия и периода от време, в който същите били извършвани, личността на ищеца и възприемането от него на случващото се, ищецът претендира заплащането на обезщетение в размер на 10 000 1 лева за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство – 20.06.2023 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът, чрез прокурор *******, оспорва предявения иск по основание, както и ищецът да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, които да са резултат от противоправно поведение на органи на прокуратурата по ДП № ****г. по описа на РУ-******, пр.пр. №***** г. по описа на РП-********. Поддържа, че исковата претенция е неоснователна, доколкото постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не било влязло в сила. Навежда твърдения, че воденото срещу ищеца досъдебно производство било с ниска степен на интензивност, наказателното производство срещу ищеца било продължило в рамките на разумния срок и е приключило още в неговата досъдебна фаза. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като силно завишена и несъобразена с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Софийски районен съд, ГО, 171 състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

На 20.01.2022 г. с постановление на прокурор при районна прокуратура - ******** по пр.пр. № 5****1 г., на основание чл. 212, ал. 1 НПК, било образувано досъдебно производство № 22/2022 г. по описа на РУ-***, за това, че през месец октомври 2021 г. в гр.

***** с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у ************** заблуждение, и с това им причинил имотна вреда в размер на 1 000.00 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

С постановление от 03.08.2022 г., предявено на същата дата, Б. Л. П. бил привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че през месец октомври 2021 г. в гр. ****, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у ************** заблуждение, и с това им причинил имотна вреда в размер на 1 000.00 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Непосредствено след предявяване на постановлението – на 03.08.2022 г., Б. Л. П. е бил разпитан в качеството му на обвиняем.

С постановление от 03.08.2022 г. привлеченият в качеството на обвиняем Б. Л. П. бил задържан в „Следствен арест“ гр. ***** за срок до 72 часа, считано от 17:00 часа на ****г. за явяването му пред Районен съд – *****.

С постановление от 05.08.2022 г. прокурорът е отказал да внесе искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на ищеца, като Б. Л. П. е бил освободен от Следствения арест в гр. *****. Със същото постановление на Б. Л. П. е определена мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер от 400.00 лева, която е била внесена на 08.08.2022 г.

С постановление от ****г. на прокурор при РП-******** е било частично прекратено на основание чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 22/2022 г. по описа на РУ - Свиленград, пр. пр.

№ 5205/2021 г. по описа на РП-********, водено срещу Б. Л. П. за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, поради недоказаност на обвинението срещу Б. Л. П.. Със същото постановление е отменена взетата по отношение на Б. Л. П. мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 400.00 лева.

В хода на настоящото производство като свидетел по делото е разпитана ****** – съпруга на ищеца, показанията на която съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК. От показанията на свидетелката се установява, че знае мъжът й да е бил привличан в качеството на обвиняем – това било в началото на месец август на 2022 г., когато Б. П. се обадил на свидетелката ******и й казал, че са го задържали на границата, като по време на телефонния разговор присъствал и малкият им син. Когато било образувано досъдебното производство Б. П. не бил в ****, защото работел като шофьор в Италия, като при 2 проведения телефонен разговор ищецът бил доста притеснен. След като го пуснали от ареста и се прибрал вкъщи, бил различен човек, знаел, че са го обвинили за нещо, което не бил направил. Изпитвал срам от това, че са го видели колеги, тъй като преди е работил в системата на МВР, стрес, безсъние, името му било опетнено. Свидетелят изяснява още, че обвинението повлияло и на работата на ищеца, тъй като след обвинението П. бил уволнен и трябвало да си търси нова работа, а освен това доста от приятелите му, след като разбрали, започнали да го отбягват. Загубата на финансови средства оказало влияние и върху семейството, тъй като имали кредити, а свидетелката се наложило да преустанови своя бизнес. След повдигнатото му обвинение ищецът станал по-напрегнат, като след разговор със свидетелката той й споделил, че съвестта му е чиста.

Разпитан в качеството на свидетел е и ******* Б.ов *******ов – бивш колега на ищеца. В показанията си свидетелят разказва, че разбрал за задържането от жената на Б. П. и му занесъл дрехи, когато го конвоирали в РУ-****. След като го пуснали от ареста, се видели двамата, като П. бил видимо притеснен, понеже лицата, осъществявали конвоя го познавали, било опетнено името му, изпитвал срам от колегите и от семейството си. От показанията на свидетеля *******ов се установява, че обвинението е повлияло на работата на П., като последният се наложило да си търси работа в друга фирма, имал финансови проблеми и изпитвал притеснение какво ще кажат колегите му, ако един ден отново реши да се върне в системата на МВР. Споделя, че част от приятелите на Б. П. се отдръпнали от него, след като разбрали за обвинението, както и че ищецът го питал няколко пъти дали и той ще се отдръпне от него както всички останали. Първите месеци ищецът бил доста притеснен и изпитвал голям срам, но скоро не се е оплаквал да е изживявал случката вследствие от повдигнатото му обвинение и впоследствие тези емоции отшумели.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено, поради това, че обвинението не е доказано; 3/ да е претърпял вреда (вреди) и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени и имуществени последици (вредите) да е налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

С оглед релевираните в исковата молба и отговора на исковата молба доводи, настоящият съдебен състав изхожда от неоспореното положение, което се установява и от доказателствата по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган – обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е било прекратено, поради недоказаност на обвинение срещу Б. Л. П..

Спорните между страните въпроси са свързани с настъпването на твърдените неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав приема, че искът е доказан по основание. Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че е налице незаконен акт на правозащитен орган – по повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение е постановено постановление за прекратяване на наказателното производство, което е продължило близо една година, тъй като от доказателствата по делото е видно, че ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем на ****г., когато е съставено постановлението за привличане на обвиняем, а наказателното производство е приключило спрямо ищеца на *****г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, за което няма данни, нито се твърди да е било обжалвано. Отговорността на ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява 3 постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника *********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват оплакванията ответника *********** за липсата на елементи от фактическия състав за претърпените неимуществени вреди.

Следва да бъде посочено, че при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да се има предвид, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е сред актовете, които влизат в сила, тъй като дори и да не е обжалвано от обвиняемия или пострадалия, респ. неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, съгласно чл. 243, ал. 9 от НПК постановлението за прекратяване може служебно да бъде отменено от 5 прокурор от горестоящата прокуратура. Това означава, че стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство изисква то е да съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. По делото не е спорно, че постановление от ****г. по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ-*****, пр. пр. № **** г. по описа на РП-******** е било съобщено на ищеца, доколкото същото е представено към исковата молба. Дори и да се приеме, че постановлението не е връчено редовно на ищеца, същевременно обаче именно ответникът има задължение по закон своевременно да връчи постановлението на субектите по чл. 243, ал. 4 НПК, поради което не може да черпи благоприятни последици от неправомерното си поведение, избягвайки отговорността за вреди, поради което съдът приема, че постановлението за прекратяване е влязло в сила. Отделно, върху постановлението е налице отбелязване, че същото е влязло в законна сила на ***г.