Решение № 372 от 04.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря М. Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502564 по описа за 2023 година

С решение № 40 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 112/2021 г., ОС Благоевград, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответниците Б. Я. С. и „КРИСТА“ ЕООД дължат солидарно на "Юробанк България" АД

- сумата от 135 692,71 евро, представляваща главница по Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 419/R/2007 г., сключен на 14.03.2007 г. и 5 броя Анекси, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда на 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 3 111,29 евро, представляващи възнаградителна лихва съгласно чл. 9. ал. 1 от договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 419/R/2007 г., сключен на 14.03.2007 г. и 5 броя Анекси към него, за периода 14.1.2016 г. - 2.09.2016 г.

- сумата от 974,08 евро, представляващи наказателна лихва за забава съгласно чл. 9, ал. 2 от Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 419/R/07/2007 г., сключен на 14.03.2007 г. и 5 броя Анекси към него, за периода 20.1.2016 г.- 2.09.2016 г. вкл.,

1 за които суми по ч.гр.д. 2010/2019 г. по описа на РС-Благоевград е издадена заповед № 8284/5.9.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

С решението се ОТХВЪРЛЯТ предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците Б. Я. С. и „КРИСТА“ ЕООД дължат солидарно на "Юробанк България" АД - сумата над уважения размер от 135 692,71 евро до предявения от 142 278, 11 евро, представляваща главница

- сумата над уважения размер от 3 111,29 евро до предявения от 41 737, 96 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 14.01.2016 г. 03.09.2018 г. вкл.;

- сумата над уважения размер от 974,08 евро до предявения от 31 964,74 евро, представляваща наказателна лихва за периода 20.01.2016 г. - 24.07.2019 г. вкл.;

- сумата 2 535.17 евро, представляващи годишна такса съгласно чл. 12 „в" от Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 419/R/2007 г., сключен на 14.03.2007 г. и 5 броя Анекси към него, за периода от 14.03.2016 г. до 14.03.2016 г. (вкл.);

- сумата 2 838.45 евро, представляващи разноски за застрахователни премии, дължими съгласно чл. 4.2, Раздел IV от Общите условия на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и

- сумата 72.00 лева, представляващи такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение и такси за подновяване на ипотека на кредитополучателите и солидарният длъжник, дължими съгласно чл. 4,2.

Раздел IV от Общите условия на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД.

Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД. Счита, че ответниците нямат качеството „потребител“ и че съдът неправилно е приел, че придобитите хотел, магазин и ресторант нямат за предназначение търговска дейност. Твърди, че от приложения договор за кредит се установява, че заемните средства са използвани с търговска цел, надхвърляща личните нужди. Сочи, че съдът не е разпределял доказателствената тежест относно качеството „потребител“, а С. не е ангажирала доказателства в тази насока. Въпреки това съдът погрешно е, 2 счел че банката не е представила доказателства за липса на потребителско качество, което било в нейна тежест за доказване. Отделно твърди, че в анексите не се съдържат неравноправни клаузи, нито че с тях се нарушават правилата за анатоцизъм. Оспорва изводите на съда, че не са доказани вземанията за застраховки и разноски. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи иска изцяло ведно с разноските.

Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от Б.

Я. С. и „Криста“ ЕООД. Твърдят, че следва да се вземе предвид първоначалното заключение на ССЕ, а не допълнителното, тъй като банката недопустимо е увеличила лихвения процент в разрез с уговорките в договора, в това число и тези за движението на тримесечния Юрибор. Твърдят, че не са въвеждали възражение, че Анекс № 1 е спогодба върху непозволен договор, а са поддържали, че се касае до неравноправна договорна клауза, сключена при използване на заблуждаваща търговска практика (дело С-453/10 СЕС). Сочи се, че са били принудени да се съгласят с неизгодните условия на банката в Анекс № 1, тъй като кредитът е щял да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Твърдят, че банката не е дала вярна информация за състоянието на кредита и е използвала това в ущърб на клиента си. Намира, че обясненията на К. С. трябва да се приемат като свидетелски показания, макар и той да е управител на „Криста“ ЕООД. Намира, че последващите анекси вече съставляват спогодба върху непозволен договор. Твърди се, че таксите по договора са уговорени с нищожни клаузи (чл. 12 „в“) тъй като те са неравноправни и противоречат на добрите нрави. Позовават се на съдебна практика (европейска и вътрешна) и твърдят, че всички плащания за такси трябва да се отнесат към погасяване на главницата. В обобщение се сочи, че следва да се вземе предвид изчислението на ССЕ, при което не са отчетени анексите и клаузата на чл. 12 „в“, още повече, че такса не се дължи, тъй като банката не е доказала, че заплаща за своя сметка застраховка „имущество“. Ето защо твърдят, че първата неизпълнена вноска е с най-ранна дата 14.04.2018 г., следователно към 6.08.2016 г. (дата на обявяване на предсрочна изискуемост спрямо С.) и 3.11.2016 г. (спрямо дружеството) не е бил налице обективният елемент на неизпълнението. Молят да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски.

Ответниците Б. С. и „Криста“ ЕООД оспорват жалбата на банката.

Твърдят, че тя не е била последователна в отношението към 3 кредитополучателя, който сама го е третирала като потребител, а понастоящем оспорва това му качество. Изтъква се, че е необходимо да се установи целта на кредита, както и че клаузите му не са уговаряни индивидуално и че същите нарушават забраната за анатоцизъм. Позовава се на практика на ВКС и СЕС.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва жалбата на Б. С. и „Криста“ ЕООД.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ТЗ вр. чл. 415 ГПК.

Ищецът „Юробанк България“ АД (универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД) твърди, че по силата на Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 419/R/2007 г., сключен на 14.03.2007 г. и 5 анекса към него, ответниците Б. Я. С. и „Криста“ ЕООД му дължат солидарно при условията на предсрочна изискуемост на кредита, настъпила на 03.11.2016 г., сумите:

142 278.11 евро главница;

41 737.96 евро възнаградителна лихва за периода от 14.01.2016 г. до 03.09.2018 г. (вкл.);

31 964.74 евро наказателна лихва за забава за периода от 20.01.2016 г. до 24.07.2019 г. (вкл.);

2 535.17 евро годишна такса за периода от 14.03.2016 г. до 14.03.2016 г.

(вкл.);

2 838.45 евро разноски за застрахователни премии;

72.00 лева такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение и такси за подновяване на ипотека.

Ищецът твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение, но от страна на длъжниците постъпило възражение в месечния срок по чл. 414 ГПК.

Поради това претендира да се признае за установено, че посочените суми му се дължат, ведно с разноските по делото.

Ответниците Б. Я. С. и „Криста“ ЕООД оспорват исковете като 4 неоснователни. Твърдят, че неравноправно банката е увеличила размера на лихвата, като и че лихвите са били капитализирани към главницата неправомерно (анатоцизъм). Считат, че са били в неравноправно положение и са били принудени да се съгласят с условията на банката за да избегнат принудително изпълнение. Поддържа се, че банката не е взела предвид намаляващия тримесечен Юрибор и неправилно е събрала по-голяма лихва от дължимата, като я е отнесла към погасяване на вземането си за лихви, вместо да погаси с нея главницата. Считат, че Анекс № 1 е сключен при изпълнение на заблуждаваща търговска практика и с него са прибавени лихви към просрочената главница и същите отново са олихвени. Намира, че последващите анекси са по своя характер сделки върху непозволен договор.

Поддържа, че е налице нищожност по отношение на таксите по чл. 12 „в“ от договора, тъй като нарушава добрите нрави, доколкото се плащат многократно за едно и също действие. Позовава се на Решение № 87 от 6.11.2019 г. по т.д. № 848/17 г., и твърди, че банката не може да събира такси, които са за дейности, които съставляват част от дейността й по предоставяне на кредит, тъй като за тях тя получава като цена договорната лихва.

Подчертава, че такса не се дължи и защото няма данни банката да е застраховала ипотекирания имот за своя сметка. Оспорва дължимост и на нотариалните такси. Прави възражение и за погасителна давност.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Фактическата обстановка по делото е надлежно установена в обжалваното решение, като настоящото препраща към изложените там мотиви. Установено е, че банката е отпуснала с договор от 14.03.2007 г. многоцелеви кредит на К. И. С. и Б. Я. С., обезпечен с ипотека, за сумата от 160 000 евро, наречен в чл. 21 „потребителски“. Договорено е погасяването да бъде с 240 месечни вноска от по 1591 евро, като размера на месечната вноска подлежи на актуализация при промяна на тримесечния Софибор/Юрибор – чл. 5, ал. 3, чл. 10, чл. 9. Годишната лихва е формирана от тримесечния Софибор/Юрибор плюс надбавка от 6,65 %. Уговорена е наказателна надбавка от 10 % - чл. 9, ал. 2. В чл. 21 от договора е уговорена възможността кредитът да се обяви за предсрочно изискуем едностранно от 5 банката преди края на уговорения срок, без да е необходимо уведомление или покана до кредитополучателя от датата на настъпване на поне едно от посочените събития от б. "а" до б."з" на чл. 21, в това число непогасяване в срок на вноски, или неизпълнение на задължение.

За обезпечение на дълга е учредена ипотека с н.а. № 32 от 5.03.2007 г.

(л. 24). Според този договор банката предоставя на К. С. и Б. С. банков кредит з а рефинансиране и текущо потребление, а „Криста“ ЕООД учредява върху свой имот (дворно място и мотел, ресторант, първи етаж на хотел и право на строеж за втори етаж) ипотека в полза на банката. Видно от н.а. № 76 от 9.04.2004 г. (л. 29) имотът е наследствен за К. С. и е продаден на „Криста“ ЕООД (чийто собственик и управител е С.).

Тъй като физическите лица са били уведомени от банката, че са просрочили задълженията си, в допълнителни анекси те са преуреждали отношенията си с кредитора. С Анекс № 1 е установено, че към 14.04.2011 г. е просрочена сумата от 1680, 86 евро, (главница, лихви, такси и комисионни) като е предвидено общата сума на просрочените задължения и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по Анекс № 1 да се прибавят към редовната главница по договора, като общата сума на главницата по отпуснатия кредит се изменя на 153 102,38 евро. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Анекса договорната лихва е определена на 11. 401 %, образувана от базовия лихвен процент на банката от 5. 75 % плюс надбавка от 5. 651 %, като в чл. 2, ал. 5 кредитополучателите се съгласили, банката да има право едностранно да променя лихвения процент в неговата цялост и/или всеки от компонентите му в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс обуславят такава промяна, или при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия, които кредитополучателят и солидарните длъжници в чл. 12 от същия Анекс са приели "без възражения".

С Анекс № 2 е уговорена солидарната отговорност по смисъла на чл.