Решение № 6327 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6327 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря ЙордА. В. Петрова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100512393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19901/03.12.2023г. по гр.д. № 59978 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 79-ти състав е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , че А. В. Т., ЕГН ********** дължи на „ Топлофикация София ” ЕАД, ЕИК: 831609046 сумите, както следва: сумата от 3705,76 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

****, с аб. № 333608, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 61,63лв., представляваща стойност на услуга дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.06.2022г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 455,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г. до 16.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно 1 дело № 30026/2022г. по описа на СРС, 79-ти състав като искът за цена за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 705,76 лв. до пълния предявен размер от 3705, 80 лв., както и е отхвърлен искът за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 11,40 лв. за периода от 01.072019г. до 16.05.2022г. С решението А.

В. Т. е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 134,32лв. по заповедното дело и 443,48лв. съдебни разноски по исковото дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 44017/12.02.2024г по регистъра на СРС от ответника по исковете А. В. Т. ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Посочила е, че не е била надлежно уведомена за първоинстанционното дело, поради което не е имала възможност да депозира отговор на исковата молба. Наведени са твърдения, че поради изложеното оспорването на представените от ответника и приети от СРС писмени доказателства не е разгледано, с което са накърнени правата на жалбоподателката. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно – да бъде отменено изцяло и да се постанови ново като се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил въззивната жалба. Посочил е, че решението в тази част било правилно. Претендирало е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

114027/06.06.2022г. по регистъра на СРС на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу А. В. Т., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответницата дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите, както следва: сумата от 3705,80 лв., представляваща стойност на потребена 2 топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

****, с аб. № 333608, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 61,63лв., представляваща стойност на услуга дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.06.2022г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 455,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г. до 16.05.2022г., сумата от 11.40 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 11,40 лв. за периода от 01.07.2019г. до 16.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 30026/2022г. по описа на СРС, 79-ти състав.

Посочило е, че ответникът е потребител на енергия в имота като негов собственик, потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал е и възнаграждение за дяловото разпределение, изпаднал в забава на плащането им и дължал обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски.

Ответникът А. В. Т. ЕГН ********** не оспорила исковете в срока за отговор на исковата молба.

По делото е приложено заповедно дело № 30026/2022г. по описа на СРС съгласно което по заявление № 114027/06.06.2022г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено А. В. Т. ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва: сумата от 3705,80 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, с аб. № 333608, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; сумата от 61,63лв., представляваща стойност на услуга дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.06.2022г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 455,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г. до 16.05.2022г., сумата от 11.40 лв., представляваща лихва за забава върху 3 задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 11,40 лв. за периода от 01.07.2019г. до 16.05.2022г, съдебни разноски от 134,69 лв. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на 09.09.2022г., на

10.10.2022г. е подал възражение , с което е посочил, че не дължи сумите, за които е издадена заповедта, а на 20.10.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 04.11.2022г

Приета е по делото и неоспорена в срок от ответната страна заповед РД 41-1550 от 05.12.1988г. на председателя на Столичния народен съвет, съгласно която собствеността на апартамент **** на ет. ****, находящ се в град София, ж.к. „ **** “ блок ****, се предоставя в обезщетение на ответника по делото.

Приета е справка от Столична община – район „ Илинден“ от 17.07.2012г., която удостоверява, че ж.к. „ ****“ в град София към момента е ж.к. „ ****“.

Приета е протокол от ОС на ЕС от 06.10.2015г, подписан от ответника, съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „****“, бл.

***, *** и *** са избрали и „ Топлофикация София“ ЕАД да избере дружество, което да извършва дялово разпределение на топлинната енергията в сградата.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение за имота за периода в размер на сумите, за които е предявен иска, като цена на дялово разпределение са начислени месечно суми в диапазон от 2,33лв. до 2,51лв.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл.

73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл.

32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са по прогнозни суми и дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се 4 отнасят.

Приети са протоколи за отчет, изравнителни сметки, съгласно които в имота има монтирани уреди за измерване на потреблението и водомери, отчети за периода са извършвани, начислявани са суми съобразно показанията на уредите.

С прието по делото заключение по съдебно-техническа експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че сградата е топлоснабдена и в процесния апартамент се потребява топлинна енергия както за отопление, така и за горещо битово водоснабдяване, отчети на уреди за индивидуално потребление в имота са правени през процесния период, отчитан бил и общия топломер. Посочило е, че сградата е била топлоснабдена с два общи топломера, който са преминали задължителни метрологични проверки регулярно Коректно били определени сумите за горещо битово водоснабдяване, както и за услуга дялово разпределение. По изравнителни сметки потреблението било общо 3886.44 лв, от които 216650 лв. били за сградна инсталация, а 1719.94 лв. за отопление на имота. Посочило е, че сградната инсталация за всеки абонат в сградата била определяна по правилата на Наредбата за топлоснабдяване.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. С исковата молба са посочени вземанията, за които се предявява иска по основание и по размер, период, това е достатъчно, за да се индивидуализират същите съобразно изискванията на ГПК и да позволи на ответника да организира защитата си.

В необжалваната част, а именно в частта, с която искът за цена на топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 3705,76 лв. до пълния предявен размер от 3705, 80 лв, както и в частта, с която искът за лихва за забава върху задължението за цена за услуга за дялово разпределение в размер на 11,40лв. за периода от 01.07.2019г. до 16.05.2022г. е отхвърлен изцяло, 5 решението е влязло в сила.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цената на дяловото й разпределение , обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването,, че е носител на вземане за дяловото разпределение на енергията в имота.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.