Решение № 126 от 21.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Кюстендил, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500369 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 274579/09.08.2021 г. от Б. ЦВ. ГР., с ЕГН **********, с адрес: **********************, чрез пълномощника адв. Д. З. от АК – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, насочена против решение № 260430 от 21.07.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2457/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е отхвърлил предявения от Б. ЦВ. ГР. против Б. ЦВ. ГР. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 вр. чл. 41 от ЗС за сумата от 600.09 лева, представляваща изплатена в повече сума при ремонт на покрив на сграда в ********************** и е осъдил Б. ЦВ. ГР. да заплати на Б. ЦВ. ГР. деловодни разноски в размер на 450 лева.

Въззивникът релевира доводи за неправилност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и при нарушение на материалния закон. Твърди, че за да постанови отхвърлителното си решение съдът неправилно приел за доказано от ответника заплащане на сума от 4942,24 лева за ремонт на покрива, както и че и ответникът е платил в повече, поради което не била установена хипотезата на чл. 41 от ЗС. Въззивникът счита, че този извод на съда е неправилен и 1 неподкрепен от събраните по делото писмени и гласни доказателство. Твърди, че съдът се е произнесъл извън предмета на делото, приемайки, че сумите, внесени от страните за ремонта на покрива следва да включват и платения хонорар на майстор за труд, независимо че предмет на делото била само стойността на платени в повече материали, а данни за стойността на труда не били събирани, тъй като са извън предметния му обхват. Акцентира, че съдът не следвало да кредитира показанията на св. К. предвид близките му отношения с ответника. Сочи, че заплатената от ответника сума за труд касаела вероятно и цената на труда за ремонт на жилищния етаж на ответника, предвид паралелно извършвания от него ремонт там. Въззивникът твърди, че в първото по делото о.с.з. ищецът изцяло бил оспорил верността и принадлежността на представени с отговора на и.м. документи – стокови разписки и касови бележки, а съдът бил приел, че същите не са били оспорени, като изрично отново оспорва тези представени с отговора стокови разписки като неотносими към правния спор. Подчертава, че в приетото по делото заключение на в.л. Л. точно бил определен размера на ремонтирания покрив и действително вложените материали като количество и сума, а съдът бил мотивирал решението си върху оспорената експертиза на в.л. Г..

Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за сума от 600,09 лева да бъде уважен. Претендират се разноски по водене на делото във въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б. ЦВ.

ГР. чрез пълномощника адв. С.М. от АК – Кюстендил. С отговора се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна счита, че не са налице сочените от въззивника основания за отмяна на решението, като акцентира, че в жалбата се навеждали за първи път основания, които не са били обсъждани в първоинстанционното производство, а именно, че исковата сума в размер на 600.09 лева била за закупени в повече материали от ищеца за ремонт на покрива, независимо, че видно от петитума на и.м. и молбата уточнение на размера на иска посочената сума се претендирала като заплатена в повече от ищеца сума, заплатена от него при ремонта на покрива. За първи път се навеждали и твърдения, че отчетените от ответника материали били вложени частично в ремонт на собствения му етаж. Въззиваемият оспорва твърдението на въззивника, че е извършен частичен ремонт на покрива, както и соченото от него наличие на близки отношения между ответника и св. К., твърди, че ищецът сам бил избрал офертата на ответника, тъй като тя била най-евтина. Счита, че цената, определена от в.л. Л. била неправилна, поради което и заключението й било оспорено, но подчертава, че това обстоятелство било ирелевантно с оглед обстоятелството, че съдът в решението си не се позовава на заключение на нито едно от вещите лица. Посочва, че ремонтът на етажа на ответника бил извършен м. май 2020 г. и приключил м. юни, 2020 г., а ремонтът на покрива започнал края на м. септември 2020 г., като такова възражение не било направено от ищеца своевременно, в противен случай ответникът щял да депозира съответни доказателства и доказателствени искания.

Акцентира, че стоковите разписки, представени от ответника, както и фактурите на ищеца били от м. септември 2020 г., и били по предварителен списък, а всичко извън списъка и 2 закупено от ищеца и съпругата му, било оспорено от ответника. Твърди, че св. К. бил участвал само в ремонта на покрива, а не на етажа.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноските за въззивната инстанция.

КнОС, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената въззивна жалба и отговор, намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

След като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на КнРС следва да бъде потвърдено като правилно. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извършва служебно проверка на валидността на решението и преценява допустимостта му в обжалваната част – в случая решението се обжалва изцяло, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Б. ЦВ. ГР. срещу Б. ЦВ. ГР. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 вр. чл. 41 от ЗС за сумата от 600.09 лева, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 893, 11 лева, представляваща изплатена в повече сума / над припадащите се разходи съответстващи на притежаваната от него ½ ид.ч от общите части на сградата/ при ремонт на покрив на съсобствена жилищна сграда, находяща се в **********************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2020 г. до окончателното й заплащане. След приемане на заключение на повторна съдебна техническа и оценителна експертиза, по искане на ищеца е допуснато изменение в смисъл на намаляване размера на иска на сумата от 600.09 лева, като за разликата над тази сума до горепосочения размер е направен отказ от иска.

Ищецът е твърдял и това е било установено в хода на производството, че е собственик на първи жилищен етаж, а ответникът - на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се на адрес ********************** Посочил е, че. таванът /подпокривното пространство/ е обща част на притежаваната от тях сграда при равни права. Между страните не се спори, че е било необходимо извършване ремонт на покрива на срадага. Ищецът сочи, че с покана до него, отправена от ответника и поставена на входната врата на 03.08.2020 г. е бил уведомен, че ремонт на покрива ще започне на 20.09.2020 г. От ищеца е изпратен отговор на уведомление/покана, връчен на ответника на 11.08.2020 г., в който се съдържа изрично изявление, че ще участва в ремонта на покрива съразмерно с притежаваните от него права в общите части на сградата, каквато е и покрива, както и че приема ремонта на покрива за необходим. Изрично е поискал представяне на оферти , минимум две от потенциални изпълнители, като след одобряването им от Б.Г. като съсобственик и след отпочване на ремонта, последния ще заплати припадащата му се част от 3 разходите лично, включително и на избрания изпълнител, като ирично е заявил нежеланието си да не се осъществява водене на чужда работа без пълномощие. Избрана била оферта измежду общо четири на най-ниска цена. Ищецът твърди, че лично е заплатил сумата от 2 708, 61 лева за материрали, необходими за ремонт на покрива, като същите били предварително заявени от ответника в търговската мрежа. Заплатил за труд сумата от 1 770лева или общо разходите за ремонт на покрива на процесната сграда, направени от ищеца са в размер на 4 478, 61 лева. След извършване на ремонта, тъй като бил налице спор между съсобствениците относно квадратурата на покрива била изготвена експертиза от частен оценител. Ответникът твърдял, че площта е 144 кв.м, а ищецът, че е 120 кв. м.

Според експертизата действителната стойност на ремонта възлиза на 3 631 лева. На база данни в експертизата, ищецът твърди, че са били доставени в повече от необходимите за ремонта материали и същият е заплатил в повече за материали сумата от 893, 11 лева .

Твърди, че с тази сума се надвишава сумата, дължима от него съобразно припадащата се част от разходите, както и че сумата следвало да бъде заплатена от ответника. С така заплатената от ищеца сума е възникнало неоснователно обогатяване, тъй като ответникът се е обогатил с този размер за сметка на обедняването на ищеца. Представени са фактури за закупуваните от ищеца материали.

В срока за отговор ответникът е възразил срещу основателността на иска, с основния довод, че ремонтът е осъществен по уговорения между страните начин, както и че възражения от страна на ищеца не са правени по време на ремонта. Твърди, че самият той е заплатил сума в размер на общо 4 942, 24 лева, от които за труд 2 490 лева, а останалата за материали. акцентира върху обстоятелството, че през целия период, през който е извършван ремонта, ответникът е работил като общ работник. С отговора са представени стокови разписки, фактури, касови бонове за закупени материали, разписка за заплатено възнаграждение на К. К. за извършения ремонт.

КнРС въз основа на надлежно събрани доказателства е установил правилно релевантна за спора фактическа обстановка.

Въз основа на приетите писмени доказателства се установява, че между страните като съсобственици в процесната жилищна сграда, състоящата се от два самостоятелни обекта – жилища е постигнато съгласие за ремонт на покрива по описания по-горе начин, чрез отправени покана-уведомление и отговор на същата. Установява се, че от ответника са били представени четири броя оферти, едната от които изготвена от него на стойност 7000 – 8000 лева. Била избрана офертата за най-ниска стойност на ремонта.

Не се спори между страните и относно обстоятелството, че е спазено поставеното от ищеца условие за самостоятелното му участие в ремонта и поемане на нужните разходи лично от него. От събраните по делото писмени доказателства се установява стойността на закупените от страните материрали, респективно от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че същият е заплатил горепосочената от него сума за материали, респективно заплатил е и сума за труд. Представените от ответника писмени доказателства не са оспорени по предвидения в ГПК процесуален ред и от същите се 4 установява, че ответникът от своя страна е направил разходи за материали и труд посочените от него размери. в

Спор относно площта на покрива, а оттам и относно количеството материали необходими за извършването на ремонт на тази обща част е възникнал след осъществяване на ремонта. По делото липсват данни към момента на закупуване на материали за ремонта, респективно по време на ремонта и влагането им, от страна на ищеца да е имало някакви възражения, респективно от събраните по делото гласни доказателства не се установява такива възражения да са правени и от съпругата му или друго лице.