Решение № 126 от 11.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело № 20235000500092 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 4391/30.06.2022 г. от „Н.ф.“ ООД, ЕИК .... против решение № 196/09.06.2022 г., постановено по г. д. № 639/2021 г. по описа на ОС – П. в частта, с която са отхвърлени исковете на „Н.ф.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "И.С." № 2 за осъждане на М. А. Г. ЕГН ********** и Г. Г. Г. ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. „В.“ № 29 за заплащане на определени парични суми до пълните предявени размери.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да осъди ответниците да заплатят сумите, както следва: сумата от 958.41 лева, представляваща част от предоставената от дружеството и неплатена дължима главница в размер на 2 500.00 лева; наказателна лихва в размер на 2 804.17 лева, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 16.07.2018 г; сумата от 8 625.00 лева, представляваща част от предоставената от дружеството ни и неплатена дължима главница в размер на 22 500.00 лева и наказателна лихва в размер на 25 237.50 лева, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г. Претендира разноски.

Въззивната жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице и в срок. С нея не са направени доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор вх. № 5650/24.08.2022 г. от ответниците. С него не са 1 направени доказателствени искания. Претендират разноски.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 7944/17.11.2022 г. от „Н.ф.“ ООД, ЕИК .... против решение № 335/21.10.2021 г., постановено по г. д. № 639/2021 г. по описа на ОС – П. в частта за присъждане на разноски в полза на Г.и.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в частта за разноските. Претендира разноски.

Ответниците считат, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

За пределите на въззивното производство:

Във въззивна жалба вх. № 4391/30.06.2022 г. е в уточняващи молби изрично е посочено, че се обжалва решение № 196/09.06.2022 г. и се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумите, както следва: сумата от 958.41 лева, представляваща част от предоставената от дружеството и неплатена дължима главница в размер на 2 500.00 лева; наказателна лихва в размер на 2 804.17 лева, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 16.07.2018 г.; сумата от 8 625.00 лева, представляваща част от предоставената от дружеството ни и неплатена дължима главница в размер на 22 500.00 лева и наказателна лихва в размер на 25 237.50 лева, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № ....г. от 17.07.2018 г.

В една част формулировката на въззивната жалба не съответства на обжалваното решение.

За да бъдат приведени на един език обжалваното решение и въззивната жалба, следва да бъде направен анализ на исканията по жалба и постановеното в обжалваното решение.

С него е отхвърлен иска за осъждане на ответниците за разликата над сумата от 1 541.59 лева до размера от 2 500.00 лева, представляваща главница по договор за заем № .... г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата. Конкретната стойност на тази разлика е 958.41 лева.

Посочената сума от в размер на 2 804.17 лева, представляваща наказателна лихва, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 16.07.2018 г. е идентично формулирана в обжалваното решение и въззивната жалба.

С обжалваното решение е отхвърлена претенцията за разликата над 13 875.00 лева до размера от 22 500.00 лева, представляваща главница по договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г. Конкретната стойност на тази разлика е 8 625.00 лева.

Посочената сума от в размер на 25 237.50 лева, представляваща наказателна лихва за забава, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г. е идентично формулирана в обжалваното решение и въззивната жалба.

С оглед горните уточнения, настоящата инстанция намира, че с въззивна жалба 2 вх. № 4391/30.06.2022 г. се обжалва решение № 196/09.06.2022 г. в частите, с които се отхвърлени исковете на „Н.ф.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "И.С." № 2 за осъждане на М. А. Г. ЕГН ********** и Г. Г. Г. ЕГН ********** да заплатят сумите, както следва: разликата над сумата от 1 541.59 лева до размера от 2 500.00 лева или 958.41 лева, представляваща главница по договор за заем № .... г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 2 804.17 лева, представляваща наказателна лихва, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 16.07.2018 г.; разликата над 13 875.00 лева до размера от 22 500.00 лева или 8 625.00, представляваща главница по договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г. сумата от 25 237.50 лева, представляваща наказателна лихва за забава, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г.

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от „Н.ф.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И.С." № 2 против М. А. Г. ЕГН ********** и Г. Г. Г. ЕГН **********, двамата от гр.

П., ул. „В.“ № 29.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите, както следва: разликата над сумата от 1 541.59 лева до размера от 2 500.00 лева или 958.41 лева, представляваща главница по договор за заем № .... г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 2 804.17 лева, представляваща наказателна лихва, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 16.07.2018 г.; разликата над 13 875.00 лева до размера от 22 500.00 лева или 8 625.00 лева, представляваща главница по договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г. сумата от 25 237.50 лева, представляваща наказателна лихва за забава, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г.

Претендира разноски.

Ответниците не са представили писмен отговор и не признават исковете.

Претендират разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответниците са сключени да договора за заем: № .... г. от 17.07.2018 г. за сумата от 22 500.00 лева и № .... г. от 16.07.2018 г. за сумата от 2 500.00 лева. Това твърдение е основателно и се доказва от представените преписи от посочените договори (л. 10 – 14 и л. 17 -20 от делото на ОС) Сумите по двата договора за усвоени от ответниците, което се доказва от представените преписи от документи (л. 15 – 16 и л. 21 от делото на ОС), както и от заключението на счетоводната експертиза (л. 132 – 141 от делото на ОС).

3

Ответниците правят възражение (в първото по делото заседание), че договорите не са влезли в сила, тъй като не са внесени гаранциите, предвидени в тях. Това възражение е неоснователно. Според заключението на счетоводната експертиза, гаранцията по договор № .... г. от 16.07.2018 г. в размер на 500.00 лева е внесена на 16.07.2018 г., а гаранцията по договор № .... г. от 17.07.2018 г. в размер на 4 500.00 лева е внесена на 18.07.2018 г.

И двата договора са прекратени едностранно от ищеца, поради забава на плащанията и ответниците са уведомени за това обстоятелство с писма изх. № 62/02.03.2021 г. и изх. № 63/02.03.2021 г., а получаването е удостоверено с представените разписки (л. 46 – 49 от делото на ОС).

С тези волеизявления са направени предсрочно изискуеми и всички суми по процесните договори.

С оглед съдържанието на процесните договори и предвид основната дейност на ищеца, следва да се приеме, че договорите имат характер на потребителски. Заемите са предоставени на физически лица, които се явяват потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Няма спор между страните и обстоятелството, че страна по заемните правоотношения са ответниците в качеството им на физически лица, поради което същите имат качеството „потребител", съобразно определението дадено в разпоредбата на § 13, т. 5 от ЗЗП и § 1, т. 20 от ДРЗКНИП.

Задълженията по двата процесни договора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, поради което и на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, посоченият закон не намира приложение. Ето защо ответниците не се ползват с потребителска защита, предоставена от ЗПК.

С оглед вида на сключените договори, приложение намира Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. ЗКНИП също съдържа разпоредби в защита правата на потребителите и предвид служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, такава преценка се дължи.

В изпълнение на тази процедура, се установява следното: Процесните договори са изготвени в писмена форма, подписани са от страните, налице са стандартизирани европейски формуляри. От страна на кредитора е предоставена и преддоговорна информация, чрез представените предварителни договори (проекти), в които са възпроизведени клаузите на окончателните договори, в т. ч. са придружени и от примерни погасителни планове. Не се констатира нарушаване на посочените в чл. 38 ЗКНИП, разпоредби на чл. 23, чл. 24, т. 5-9 и чл. 25, ал. 3 от същия закон.

Не е спорно, че ответниците са извършвали плащания и по двата договора.

Според заключението на счетоводната експертиза по договор за заем № .... г. от 16.07.2018 г., от 17.07.2018 г. (датата на предоставяне на заемната сума) до 02.03.2021 г. (датата на прекратяване) е извършено плащане на сумата от общо 958.41 лева, която представлява част от дължимата лихва. Плащания по главницата не са правени. По договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г. от 17.07.2018 г. (датата на предоставяне на заемната сума) до 02.03.2021 г.

4

(датата на прекратяване) е извършено плащане на сумата от общо 8 625.00 лева, която представлява част от дължимата лихва. Плащания по главницата не са правени.

В този смисъл е и съдържанието на процесните договори. И в двата погасителни плана ясно е посочено, че в размера на всяка вноска са включени лихви и годишен процент на разходите, а плащането на главниците следва да бъде извършено еднократно на падежите – в случая на 17.07.2023 г.

Следователно сумите по главниците се дължат в пълен размер и следва да бъдат присъдени.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на „Н.ф.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И.С." № 2 за осъждане на М.

А. Г. ЕГН ********** и Г. Г. Г. ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. „В.“ № 29 да заплатят сумата от 958.41 лева (разликата над сумата от 1 541.59 лева до размера от 2 500.00 лева), представляваща главница по договор за заем № .... г., както и в частта, с която е отхвърлен иска на „Н.ф.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.

„И.С." № 2 за осъждане на М. А. Г. ЕГН ********** и Г. Г. Г. ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. „В.“ № 29 да заплатят сумата от 8 625.00 лева (разликата над 13 875.00 лева до размера от 22 500.00 лева), представляваща главница по договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г. и вместо това следва да бъдат присъдени сумата от 958.41 лева и сумата от 8 625.00 лева.

По исковете за заплащане на сумата от 2 804.17 лева, представляваща наказателна лихва, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 16.07.2018 г. и сумата от 25 237.50 лева, представляваща наказателна лихва за забава, съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем № .... г. от 17.07.2018 г.:

Дължимостта на наказателна лихва, включително начина на изчисляване е уреден в т. 2. 6. и т. 2. 8. от двата договора.