Решение № 139 от 10.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.

С Решение № 1606 от 20.11.2024 г., постановено по д. н. № 2416/2023 г., СГС, ТО, VI- 6 – ти състав, е обявил неплатежоспособността на „СТВ Консълтинг“ ЕООД, определил е за нейна начална дата 31.12.2020 г., открил е производството по несъстоятелност на дружеството, назначил е за временен синдик Р. Т., както и е указал на кредиторите на несъстоятелния длъжник да предявят вземанията си в едномесечен срок от вписване на Решението, като се е произнесъл и по разноските.

Недоволен от така постановеното Решение е останал длъжникът „СТВ Консълтинг“ ЕООД, представляван от управителя С., който го обжалва с оплаквания за неправилност.

Излага се в жалбата, че сделката на дружеството с кредитора Б. нямала търговскоправен характер, поради което последният не разполагал с легитимация да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на въззивника. Твърди се, че дружеството поръчителствало чужд дълг, което не правело по занятие, както и че не било получило парични средства в резултата на реализирането на последната. Намира, че презумпцията на чл. 286 от ТЗ била оборена. „СТВ Консълтинг“ ЕООД имало качеството „поръчител“ по отношение задължението на СТВ – БВО. Отделно от тези оплаквания, сторени са такива за неправилност и в частта на обжалваното Решение, в която за начална дата на неплатежоспособността е посочена 31.12.2020 г. Страната се позовава на практика на ВКС, според която началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа на преценка на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, като спирането на плащанията към определен кредитор без изследване причините за това, не са достатъчна база за определяне икономическото състояние на длъжника. Въззивникът твърди, че такова състояние е настъпило най – рано на 31.12.2023 г., поради което и изводите на решаващия състав на СГС в обратния смисъл били неправилни.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а 1 молбите на кредиторите за откриване на производство по несъстоятелност – отхвърлени, респ. за определяне на 31.12.2023 г. за начална дата на неплатежоспособността.

Редовно уведомен, кредиторът С. Б. е депозирал в срок отговор на така подадената въззивна жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Твърди заемът, обективиран в процесния договор за револвиращ кредит, да е търговска сделка, каквото било и споразумението от 27.11.2019 г. Сочи, че целта на кредитната линия била именно да подпомогне обичайните разходи за дейността на длъжника, а определената начална дата на неплатежоспособността съответствала на събраните по делото доказателства.

Недоволен от Решението е останал и кредиторът „Юробанк България“ АД, който го обжалва в частта, в която съдът е определил 31.12.2023 г. за начална дата на неплатежоспособността. Легитимацията си страната извежда от обезпеченото с вписан в ЦРОЗ залог вземане от длъжника по договор за кредит овърдрафт № 100-3669 от 07.05.2021 г. Излага се, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособността е моментът на обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането към конкретен кредитор. Първото просрочие за главница от страна на длъжника по договора за кредит с жалбоподателя било на 15.12.2023 г. при вноска в размер на 10 323.94 лв., като до този момент „СТВ Консълтинг“ ЕООД било обслужвало кредита си редовно. Съгласно допълнително споразумение № 2 от 28.04.2023 г. първото просрочие пък било на 30.03.2024 г., която дата следвала да се приеме за началната такава на неплатежоспособността.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваната част на първоинстанционното такова да бъде отменена, а за началната дата на неплатежоспособността да бъде обявена 30.03.2024 г.

С отговор от 03.12.2024 г. кредиторът Б. е оспорил така подадената въззивна жалба като неоснователна. Излага, че доводите на „Юробанк България“ АД не съответстват на данните по делото, а определената начална дата на неплатежоспособността на банката съответствала да събраните по делото доказателства и установеното състояние на предприятието на длъжника. Твърди, че подобряването на показателите за ликвидност през 2022 г. се дължало на усвояване на кредити от банкови институции, а дружеството било декапитализирано още към края на 2020 г.

Моли за постановяване на Решение, с което жалбата на „Юробанк България“ АД да бъде оставена без уважение.

Недоволен от постановеното от СГС Решение, на последно място, е останал и кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД, който го обжалва с оплаквания за неправилност в частта, в която съдът е определил 31.12.2020 г. за начална дата на неплатежоспособността. Сочи, че началната дата на неплатежоспособността следвало да се определи според най – ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, към която дата следвало да са налице кумулативно и общите материалноправни предпоставки, водещи до невъзможност за дружеството да покрива краткосрочните си задължения. Изводът на съда, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. било отчетено фиктивно подобряване на финансовото състояние на дружеството бил неправилен. Жалбоподателят намира, че невъзможността на длъжника да заплаща задълженията си е настъпила след 31.12.2023 г., която дата счита за началната такава на неплатежоспособността.

Моли се за отмяна на обжалваната част на Решението и за постановяване на друго такова, с което за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена 31.12.2023 г.

Редовно уведомен, кредиторът Б. е депозирал писмен отговор на горепосочената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без 2 уважение.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в законовоустановения срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Същите изхождат от надлежни страни – кредитори в първоинстанционното производство, а тази на „Юробанк България“ АД – подадена от кредитор с вземане, обезпечено с вписан в ЦРОЗ залог, което, съгласно чл. 613а, ал. 2 от ТЗ го легитимира да обжалва Решението, макар да не е участвал в развилото се пред СГС производство, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За установено от фактическа страна съдът намери следното:

Производството по делото пред СГС е образувано по молба на управителя на „СТВ Консълтинг“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на същото поради свръхзадълженост.

С молба от 12.01.2024 г. С. Б. е поискал от съда да бъде конституиран като кредитор в производството.

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че с договор за револвиращ кредит от 25.02.2019 г., С. Б. е предоставил на „СТВ Кънсълтинг“ Лтд, дружество с ограничена отговорност от Британските вирджински острови, револвиращ кредит в максимален размер от 1 000 000 щатски долара.

С представено по делото споразумение, като са взели предвид усвояването от страна на заемополучателя на заем в максимален размер по горепосочения договор от 1 000 000 щатски долара, както и че размерът на общата сума на главница и начислената лихва върху задължението в 1 322 975 щатски долара към 01.01.2021 г., „СТВ Консълтинг“ ЕООД и А. В. са дали съгласие да станат солидарни длъжници на чужедстранното юридическо лице. В чл.

6 е посочено, че със споразумението „СТВ Консълтинг“ ЕООД приема да отговаря безусловно за всички суми, дължими съгласно договора, изменен със споразумението, както и че последното предоставя на заемодателя обезпечение върху собствената му сграда, находяща се на ул. „***“ № * в гр. София, Република България. Договорено е и допълнително финансиране на „СТВ Кънсълтинг“ Лтд в размер на още 477 025 щатски долара.

В съдържащото се резюме на новите параметри на договора страните са приели, че общият размер на заема, наречен от страните инвестиция, има общ размер на главницата от 1 800 025 щатски долара, че лихвеният процент остава непроменен – 1,5%, считано от 01.01.2021 г.

По делото няма спор, а и от представените като писмени доказателства преводни нареждания, се установява, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора и споразумението към него да предостави уговорения заем.

Със стабилизирало се като необждалвано Разпореждане № 659 от 24.01.2024 г. производството по делото в частта, в която е разгледана молбата на управителя на „СТВ Консълтинг“ ЕООД, е прекратено на основание чл. 621 от ТЗ във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С молба от 05.02.2024 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е поискало да бъде конституирано като кредитор в производството. Твърди да има вземане от длъжника в общ размер от 1 187 157.29 лв., от които редовна главница от 1 145 833, 39 лв., просрочена главница в размер на 31 157.27 лв. (падежирали на 15.12.2023 г. и 15.01.2024 г. но незаплатени вноски), непогасена договорна лихва от 5 766, 51 лв. за периода от 15.12.2023 г. до 14.01.2024 г., обезщетение за забава за просрочените плащания за същия период в размер на 556, 63 лв., както и текуща лихва за редовен дълг за периода от 15.01.2024 г. до 04.02.2024 3 г. в размер на 3 843, 49 лв. Кредиторът основава вземанията си на договор за банков № 000LD – S- 001615 от 27.08.2021 г. с кредитополучател „СТВ Консълтинг“ ЕООД и съдлъжник М. С., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 000 лв., които последният се задължава да върне до 15.08.2028 г. съгласно подписания и приет от страните погасителен план, ведно с уговорената лихва. Молителят е конституиран като кредитор с Определение от открито съдебно заседание от 06.02.2024 г. по делото пред СГС.

Решаващият състав на СГС служебно е изискал и събрал доказателства относно притежавани от ответника активи, а именно: доказателства касателно притежавани от него вещни права върху недвижимости – справка от АВ, от която се установява, че ответникът се е разпоредил с притежавания от него имот на ул. “***“ в гр. София, като разпоредителната сделка/продажба/ е вписана в АВ на 07.09.2023 г., а на 09.10.2023 г. е заличена ипотеката върху имота. От представената справка от регистъра на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ не се установява дружеството- ответника да има вещни права върху МПС/ППС.

В хода на първоинстанционното производство ответникът е представил счетоводните документи, които са необходими за изследване на неговото финансово- икономическо състояние. Едновременно е представил корекция на счетоводен баланс към 31.12.2023 г., заявявайки, че тази коригирана версия е достоверната и отразяваща осъществените от него стопански операции в обобщен вариант.

За изследване финансовото състояние на ответното дружество, СГС е допуснал изслушването на съдебна финансово – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.

М.. Съгласно заключението на последната, изготвеното въз основа счетоводните баланси и отчети за приходите и разходите на „СТВ Консълтинг“ ЕООД за каленадрините 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., оборотните ведомости за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., в структурата на активите преобладават нетекущите, с тенденция към изравняване от 94.30% към 31.12.2020 г. до 19.92% към 31.12.2023 г. Нетекущите активи са изцяло под формата на дълготрайни материални такива, а паричните вземания преобладават в структурата на текущите активи след края на 2020 г. В края на 2020 г. основен дял в структурата на пасивите имат задълженията, които съставляват 99% от общата им сума, като преобладават нетекущите такива. Текущите задължения са формирани от задължения към доставчици, персонал и публични задължения, като през следващите 3 години се наблюдава тенденция към увеличаване размера на задълженията по абсолютната им стойност.