Решение № 3563 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3563 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110104488 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ от П. И. И. срещу Д. С. А. за признаване за установено, че Д. С. А. дължи сумата от 3200 лева, представляваща задължение по Запис на заповед от 28.06.2018г. с падеж 28.12.2018г., ведно със законната лихва от 17.06.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.06.2020г. по ч.гр. дело № 25007/2020г. по описа на СРС, 25-ти състав, както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 477,34 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.12.2018г. до 16.06.2020г.

Ищецът П. И. И. твърди, че били налице неуредени отношения с ответника, произтичащи от редовно издаден в негова полза запис на заповед от 28.06.2018г. Поддържа, че и към настоящия момент ответникът не бил заплатил дължимата сума по процесната запис на заповед, поради което за него бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск за сумата от 3200 лева, за която бил издаден записът, както и осъдителен иск за сумата от 477,34 лева, лихва за забава, за която сума заявлението било отхвърлено.

Поддържа, че страните работили заедно в гр. Созопол през летния сезон на 2018г. В началото на месец юни 2018г. Д. А. го помолил да му предостави личния си автомобил „Фолксваген пасат“, рег. № ВР6049ВР за пътуване от Созопол до София. Сочи, че му дал автомобила, тъй като ответникът заявил, че пътуването било породено от спешна и неотложна причина. По време на пътуването, ответникът бил реализирал ПТП на автомагистрала „Тракия“ около гр. Стара Загора. На следващия ден, около 08:00 часа бил информиран от служител на ОД на МВР - гр. Стара Загора за настъпилото ПТП, както и че автомобилът му е бил управляван от ответника. След като се прибрал в гр. Созопол, се били 1 срещнали и обсъдили състоянието на автомобила, за който била настъпила тотална щета и същият бил бракуван и снет от отчет. Ответникът се бил съгласил да поеме стойността на автомобила, която и двете страни определили на 3200 лева. Тъй като А. не разполагал с тази сума, се съгласил да издаде запис на заповед. Сочи, че записът бил издаден от ответника пред свидетели, които присъствали на разговора между тях. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. С. А., с който се оспорва допустимостта на претенцията за 477,34 лева. Поддържа, че сумата от 477,34 лева е била извън предмета на производството по ч.гр. дело № 25007/2020г. по описа на СРС. Твърди, че процесният запис на заповед не е издаван и не е подписван от Д. А. и нямало как да бъде издаден от него. Сочи, че на 28.06.2018г. се намирал в гр. София.

Оспорва подписа, положен за издател в съставения запис на заповед, както и твърдението на ищеца, че записът бил издаден пред свидетели. Поддържа, че за периода от 06.06.2018г. до 28.06.2018г. е бил нает по трудово правоотношение в „Нимуей“ ЕООД в гр. Созопол, като правоотношението му било прекратено на 28.06.2018г., на която дата вече не бил в гр.

Созопол. Твърди, че в началото на м.06.2018г. не е имал правоспособност да управлява МПС и не бил предприемал пътуване с чуждо МПС от гр. Созопол до гр. София. Към м.06.2018г. не бил преминал и дори не бил започнал задължителното си обучение за издаване на СУМПС и не се бил явил за издаване на СУМПС. Твърди, че първата и единствената му към момента шофьорска книжка била издадена на 21.09.2018г. До издаване на шофьорската му книжка не бил управлявал чуждо МПС и не бил участвал в ПТП, за което да му е наложено административно или друг вид наказание за извършено нарушение по ЗДвП. Поради което намира, че не било осъществено твърдяното от ищеца каузално правоотношение, като не бил повреждал собствен на ищеца автомобил. Поддържа, че в настоящия случай липсвало каузално правоотношение по причина на която да е издаден запис на заповед в полза на ищеца по делото. Оспорва акцесорната претенция като неоснователна. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, както и оспорва да е изпаднал в забава. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден от външна страна запис на заповед. С оглед релевираните от ответника релативни възражения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на каузално правоотношение между страните по записа на заповед, в частност, че Д. С. А. му е причинил имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения му лек автомобил „Фолксваген пасат“, причинени вследствие на настъпило ПТП през месец юни 2018г., при което Д. А. е управлявал автомобила и е станал причина за настъпване на произшествие, при което автомобилът е бил увреден до степен тотална щета, както и факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

По отношение на валидността на процесния запис на заповед, съдът намира 2 следното:

За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2004г. по т. д. № 1/2004г. на ВКС ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ. В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед“, както в заглавието на документа, така и в неговия текст. Налице е безусловно обещание за заплащане на определена парична сума от издателя в размер на 3200 лева, като уговореният от страните падеж - 28.12.2018г., е настъпил. В менителничния ефект се съдържа посочване на мястото на издаване - гр. Созопол, както и мястото на плащане - гр. Бяла Слатина.

С оглед оспорването на авторството на процесния запис на заповед, с определението от 29.06.2024г. съдът е открил на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване на автентичността на запис на заповед, издаден на 28.06.2018г. в частта на подписа, положен за Д. С. А.. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че не са налице признаци за техническа подправка на подписа, както и че при сравняване на подписа с образците от почерка и подписа на Д. А. са установени съвпадения по общи признаци /транскрипцията, степен на обработеност, размер и наклон/ и частни признаци /количество на движение при изписване на началния елемент на буква „Д“, форма на движение при свързване на буква „Д“ и „М“, форма на движение при изписване на буква „Д“, относително местоположение на точката за начало на движение при изписване на първия елемент на „М“, форма на движение при свързване на последния елемент на „М“, форма на движение при изписване на завършващата част, направление на движение при изписване на завършващата част/. Експертът е посочил, че установените съвпадения са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за извод, че подписът е положен от Д. С.

А.. В проведеното съдебно заседание на 12.12.2024г. експертът е уточнил, че в записа на заповед няма буква „Ес“, като съвпадението се явява изписването на буква „Д“. Вещото лице е посочил, че подписът е положен с водещата ръка, както и че обстоятелството с коя ръка пише ответникът не се отразява на подписването. Експертът е уточнил, че разликата в размерите на буква „М“ не е определяща. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно и компетентно изготвено и следва да бъде кредитирано, доколкото са установени съвпадения в общите и частните графически признаци. Предвид което съдът приема, че ответникът при разпределена му доказателствена тежест на основание чл. 193, ал. 3 ГПК не е доказал при условията на пълно и главно доказване неистинността на оспорения документ.

С оглед на обстоятелството, че авторството на подписа върху процесния запис на заповед е установено с приетата по делото експертиза, съдът намира, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити.

3

На следващо място, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК /сега т. 10/ е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията си. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед.

В конкретния случай по отношение на правоотношение са събрани следните доказателства: въведеното от ищеца каузално

Приета е справка за актуално състояние на трудови договори към 19.02.2024г., издадена от НАП по отношение на Д. С. А., видно от която ответникът е имал сключен трудов договор с „Нимуей“ ЕООД /със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул.

Девети май № 4/ от 06.06.2018г. до 28.06.2018г. като е заемал длъжността „работник паркинг“.

Прието е удостоверение серия А № 1010176 за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС, издаден от Български червен кръст на Д. С. А. на 17.08.2018г., както и свидетелство за управление на МПС, издадено на Д. А. на 21.09.2018г.

От представената по делото справка от СДВР, отдел „Пътна полиция“ от 17.07.2024г., към която е представена справка „Картон на водача“ за извършени нарушения по ЗДвП от Д.

С. А. се установява, че за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2018г. на ответника не са налагани административни наказания за нарушения по ЗДвП. В картона е посочено, че с Наказателно постановление № П1137 от 25.02.2013г. на ответника е била наложена глоба за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, чл. 185, т. „б“ от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗДвП.

От приетото писмо от МВР- гр. Враца, към което са приложени екранни справки с история на регистрацията и данни на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ВР6049ВР, се установява, че собственик на автомобила от 03.01.2018г. е П. И. И., както и че на 4