Решение № 494 от 30.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Велико Търново, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100684 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производство по чл.247, ал.1, предл. 1 от ГПК.

Делото е върнато от ВТАС служебно, след като е установил, че са налице допуснати очевидни фактически грешки в диспозитива на Решение № 209 / 25.04.2025 г. на ВТОС, като съдът е изложил мотиви, че предявените частични искове за заплащане на неустойки по чл.

23, ал.2 и по „петте договора“ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в диспозитива на съдебното решение е пропуснал да обективира тази своя воля по отношение на единия договор /посочил е само четири от петте договора/, като липсва произнасяне отхвърляне на частичния иск за заплащане на неустойка по чл. 23, ал. 2 от договор № 4 14/30.12.2014г. за частично изпълнена градска линия № 13. Като непълнота се констатира, че в осъдителния диспозитив на горепосоченото съдебно решение, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца „сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ - част от неустойка, дължима на основание чл. 26 от Договор № 4 - 14/30.12.2014г. между страните, поради неизпълнение на линия за обществен превоз № 30…“, липсва посочване на общия претендиран размер, тъй като се касае за частичен иск за заплащане на неустойка по договор № 4 - 14/30.12.2014 г., а този размер не е посочен в диспозитива.

Съдът намира, че следва да бъде посочен в осъдителния диспозитив пълния размер на претендираното вземане, за което е предявен частичен иск.

По отношение на допълване на отхвърлителния диспозитив с претенцията по отношение на петия договор, съдът намира това за невъзможно. При претенция за неустойка по договор № 4 - 14/30.12.2014 г. – частичен иск в размер на 20 000 лева от общ размер на вземането 1 281 500 лев, реално сумата се състои от две неустойки: за линия № 30, която ищецът 1 твърди да е в размер на 30 000 лева и за линия № 13, за която ищецът твърди да е в размер на 1 251 500 лева. Съдът в мотивите е изложил, че неустойката за неизпълнение на линия № 30 е валидна и се дължи в твърдия размер по договора от 30 000 лева, а тази за неизпълнение на линия № 13 - не се дължи, поради нищожност на клаузата за неустойка. По тези съображения съдът е обосновал основателност на частичния иск в заявения му размер от 20 000 лв., доколкото този иск е в рамките на признатата за дължима сума за неустойка по договор № 4 - 14/30.12.2014 г. и не се дължи произнасяне в диспозитив за непредявената част от общото вземане.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 209 / 25.04.2025 г. на ВТОС, постановено по ГрД № 684/2024г. като следва:

В първия диспозитив след думите „сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ - част от неустойка, дължима на основание чл. 26 от Договор № 4 - 14/30.12.2014г. между страните, поради неизпълнение на линия за обществен превоз № 30“ се добавя текстът „по предявения частичен иск от общ размер на вземането за неустойка по Договор № 4 - 14/30.12.2014г. от 1 281 500 лв.“

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред АС Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2