Определение № 7207 от 20.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7207 гр. Варна, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20233110116542 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и е образувано по молба с вх.

27924/04.04.2026 г. от С. Д. Д., чрез адв. Д. П.-Костадинова, за изменение и допълнение на постановеното по делото решение с рег. № 880/09.03.2026 г., в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски за адвокатски хонорар по направено в първа фаза на делбата искане, с правно основание чл.

344, ал. 2 ГПК за ползването на недвижимите имоти, предмет на делбата и заплащането на суми, представляващи наем за ползването на недвижимите имоти. Излагат се мотиви за това, че по естеството си претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК представлява иск, който в случаят е уважен частично с постановеното решение по допускане на делбата, като се счита, че следва да се присъдят всички суми по представен списък за разноски в първата фаза по допускане на делбата, както разноски за адв. хонорар по предявената от М. Т.

П. претенция на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, отхвърлена за част от сумата. В условията на евентуалност присъждане разноските за адвокатски хонорар съразмерно с уважената част и отхвърлената част от исковете по чл. 344, ал. 2 ГПК, като се претендира присъждане на адв. хонорар 271,74 евро за уважената претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК в първата фаза от С. Д. и по отхвърлената част от претенцията на ответната страна М. П. в размер 119, 30 евро. Заедно с това се иска допълване на решението, в частта за разноските като бъдат присъдени останалите разноски в първата фаза – таксите за преписи, таксата за вписване на исковата молба. Също така се претендира допълване на решението, в частта за разноските и присъждане разноските в производството по делба в пълен размер на адв. възнаграждение за двете фази, като основанието за това се мотивира, че в производството по осъществяване на делбата /втора фаза/, ответницата е оспорила поискания способ ликвидиране на съсобствеността, посочва съдебна практика.

Иска се изменение на постановения акт, като не се присъдят разноските на ответната страна – съделител М. П. във връзка с отхвърления иск, с правно основание чл.31, ал. 2 ЗС. Основанията за това са, че съделителят П. не е оспорила иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, за да й бъде присъден хонорар, в 1 представения договор е посочена сума без разбивка тази сума за кое се отнася – претенция по чл. 341, ал. 1, ал. 2 ГПК, относно способа и др.

В срока за отговор, ответната страна е депозирала отговор за неоснователност на искането за изменение и допълнение на постановеното решение, в частта за разноските.

За да се произнесе по искането по чл. 248 ГПК, съдът взе предвид следното:

Молбата е допустима, като подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248 ГПК срок и от страна по делото. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 34 ЗС, заедно с това е направено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК от страна на двамата съделители по отношение и на двата недвижими имота, предмет на делбата. Постановено е решение за допускане на делбата, като е налице произнасяне и по чл. 344, ал. 2 ГПК, което в тази част има характер на определение е обжалвано и потвърдено от ВОС. Впоследствие е постановено решение № 880/09.03.2026 г., което към настоящия момент е обжалвано и е в ход производство по администраране на въззивната жалба.

Разгледани поотделно претенциите:

По отношение искането за присъждане на разноски за адв. възнаграждение по искането по чл. 344, ал 2 ГПК:

Делбеното производство е особено исково производство, при което се реализира правото на делба на всеки съсобственик. Отговорността за разноски в делбеното производство пред първата инстанция не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто е принципът но чл. 78 ГПК. Затова съгласно чл. 355 ГПК разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им в съсобствеността. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар пред първата инстанция по делбата остават за сметка на страните, както са ги направили. Едва при пренасяне на спора пред въззивна и касационна инстанция разноските ще се определят в зависимост от уважаването или отхвърлянето на жалбата, т.е. по общите правила на чл. 78 ГПК. Обратно – ако жалбите относно способа за извършване на делба и по претенциите по сметки са неоснователни, подалите тези жалби лица дължат разноски на останалите страни – Определение № 5529 от 28.11.2024г. по ч.гр.д. № 4195/2024г. по описа на II гр.о. на ВКС.

Разноските се дължат и в производството по обжалване на съдебен акт за привременни мерки по чл. 344 ГПК – Определение № 3740 от 24.11.2023г. по ч.гр.д. № 4938/2023г. по описа на I гр.о. на ВКС. В случаят е обжалван съдебния акт за привременни мерки, където са присъдени разноски за адв.

2 хонорар.

Съдебната практика приема, че решението по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на определение, което не е преграждащо, не създава сила на пресъдено нещо и по естеството си е привременна мярка до приключване на делбата. Оттук следва, че искането за привременно разпределение на ползването или присъждане на обезщетение за лишаване от ползване до приключване на делбеното дело по чл. 344, ал. 2 ГПК не представлява предявяване на иск. Оттук следва, по аргумент от чл. 355, изр. 2 ГПК, че не се следва присъждането на разноски за адвокатски хонорар, тъй като не представлява отделен иск, за който да бъде присъждат отделен адвокатски хонорар извън общия такъв за делба.

По отношение на искането за присъждане на останалите разноски сторени в първата фаза на делбата за 42 лева за заверени преписи от исковата молба за вписване, таксата за вписване в размер на 14 лева същите се дължат на основание чл.355 ГПК съразмерно с дела на съделителите. Дяловете на страните от делбените имоти е различен поради това съдът ще разпредели тези разноски по равно между страните и ответницата П. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 14,32 евро за тези разноски.

По отношение на разноската за СОЕ в размер на 155 лева, извършена във връзка с искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК същата не следва да се присъжда на ищеца, защото депозита за вещо лице по СОЕ е заплатен по равно от страните във връзка с исканията им по чл.344, ал.2 от ГПК.

Ответникът също е заплатил 150 лева за депозит за вещо лице по допуснатата по делото СОЕ. С това е спазена разпоредбата на чл.355, ал.1 от ГПК.

С оглед горното искането за допълване касателно присъждане на АХ по повод претенцията по чл. 342, ал. 2 ГПК и тези в условията на евентуалност за съразмерно присъждане на АХ, с оглед уважения размер на наем, следва да бъде оставено без уважение.

По отношение искането за допълване на постановеното решение касателно присъждане адвокатски хонорар по чл. 344, ал. 1 ГПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй като по делото няма спорове между страните досежно правата на съделителите в недвижимите имоти.

Аргументът, че е налице спор за начина/способа за ликвидиране на собствеността, съдът намира, че същия няма характер на правен спор между страните, тъй като най-малко няма направени някакви доказателствени искания, събиране на доказателства, а по-скоро това е въпрос по съществото на производството, по който съдът се е произнесъл, като е определил найудобният способ за ликвидиране на съосбствеността. Поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 355, изр. 2 ГПК.

По искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските по отношение на адвокатския хонорар на ответната страна – съделител, съдът намира следното:

С постановеното решение съдът е приел, че исковата претенция по чл.

3

31,ал. 2 ЗС, предявена от съделителя С. Д., в размер на 5266,56 евро, по 357, 90 евро на месец, за периода от 19.07.2023 г. до 30.05.2025 г., следва да бъде уважена за сумата от 107,21 евро, като за разликата от 5159,56 евро следва да бъде отхвърлена. С оглед горното е присъдил разноски съразмерно с уважената част от иска, като други разноски в полза на ищеца след като не са претендирани, не са и присъдени. Съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна.

Основанията на молителя, че не следва да се присъждат такива с оглед липсата на възражение от страна ответника по отношение претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, съдът приема за неоснователни, тъй като такива са направени по отношение на размер и периода на претенцията.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 880/09.03.2026 г. по гр.д.16542/2023г. на РС Варна в частта за разноските като

ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ НА С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***** разноски по делото съразмерно стойността на дела му за 3 бр. заверени преписи от исковата молба и за вписването й в СВ гр.Варна в размер на 14,32 евро, на основание чл.355, ал.1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част молба с вх.

27924/04.04.2026 г. от С. Д. Д., чрез адв. Д. П.-Костадинова, в която е обективирано искане за изменение и допълване в частта за разноските на решение №880/09.03.2026 г., постановено по гр.д.16542/2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, процесуалните им представители, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. чрез

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4