Решение № 1082 от 03.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. Бургас, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120101673 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез адв. М. М., с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, че клаузата на чл.11, ал.1 от сключеният между тях Договор за потребителски кредит №706869 от 15.07.2022 г. е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, във вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.

Ищецът сочи, че е страна по договор за потребителски кредит №706869/15.07.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД. Съгласно посоченият договор ищцата трябва да върне сумата по кредита, която се явява в размер на 495, 19 лв., при сума на получаване от 400 лв., при срок на кредита от десет вноски.

В чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит №706869/15.07.2022 г. било уговорено, че заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.5 от договора, при неизпълнение на тези условия, ищцата дължи неустойка в размер на 444, 81 лв.

Счита, че така уговорената клауза на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит №706869/15.07.2022 г., съгласно която ищцата трябва да заплати на ответното дружество неустойка в размер на 444, 81 лв., е 1 нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 във вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.

Сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип и той бил изрично формулиран или проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил този на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Поради накърняване на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на престациите по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Сочи, че клаузата на чл.11, ал.1 от процесния договор за потребителски кредит била нищожна поради противоречие с добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея била в размер на 441, 81 лв., която е над 100 % от сумата на отпуснатия кредит.

Сочи, че предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит, да бъде извършена оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било и съображения 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата от договор за потребителския кредит се намирала в пряко противоречие с преследваната с транспонираната директива цел.

Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита и, че наред с това, клаузата е нищожна и поради противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Твърди, че клаузата за неустойка не се явява индивидуално договорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.

Излага подробни доводи и съображения, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени за неустойка в процесния договор, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, 2 представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Моли за приемане на установено, че клаузата на чл.11, ал.1 от сключеният между страните Договор за потребителски кредит №706869 от 15.07.2022 г. е нищожна на основание разпоредбите на чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, във вр. чл.21, ал.1 от ЗПК. Прави доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения.

Оспорва твърдението, че неустойката била недействителна. Последната била уговорена като санкция за незпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълнил поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл.6 условия. Съгласно чл.11, т.18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителско кредитиране била съобразена със закон практика, която не водила задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните – ответното дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, която попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да отправя предложения. Акцентира се на правото на кредитополучателя да се откаже от договора на основание чл.7 от договора и чл.29 от ЗПК, за което е получил информация чрез Стандартния европейски формуляр. Именно с тази клауза се уговаряла равновесието между страните и се защитавали в пълна степен правата на потребителя, в случай че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за него била удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед. Ищцата не се възползвала от нито едно от договорно и законоустановените й права.

Сочи, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така била с фиксирани параметри за срока на договора.

Обосновава, че не е налице противоречие с добрите нрави, като се позовава на практиката на ВКС в тази насока. Не била налице и нито една от хипотезите на чл.143, ал.1 от ЗПК, като клаузите били уговорени отделно и индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била налице както преди сключването на договора, така и при подписването му. Твърди се, че 3 процесните клаузи отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива №93/13 на ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога била налице недействителност на клаузата, а именно да бъде индивидуално уговорена и съставена по прозрачен начин. Оспорват се и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка била извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя.

Сочи, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Уговорената неустойка не следвало да се включва в ГПР, поради което и с нея не се заобикалял чл.19, ал.4 от ЗПК. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигурил обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Подробно и обстоятелствено посочва начина и методиката на формира на ГПР и неговото посочване, включително по компоненти в договора за потребителски кредит и съобразно разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО.

Посочва, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че между страните по делото били налице общо шест договора за потребителски кредит, съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Това опровергавало твърденията на ищеца относно липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайния размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърнявали добрите нрави, както и твърденията за заблуждаваща търговска практика, както и по отношение на твърденията за неравноправност.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата като неоснователни.

Прави доказателствени искания. Претендират се разноски В съдебно заседание не се явява представител на ищеца и ответното дружество.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с. чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП.

По делото не е спорно, че между „Сити Кеш“ ООД и С. Р. А. е сключен договор за потребителски кредит № 706869 от 15.07.2022 г. От съдържанието на същия се установява, че ответното дружеството, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищцата А., в качеството й на кредитополучател, сумата в размер на 400 лв. Страните са се уговорили, че ищцата следвало да 4 върне сумата за срок от десет месеца, на десет погасителни месечни вноски, при годишен процент на разходите /ГПР/- 47, 9 %, и годишен лихвен процент /ГЛП/- 40, 05 %.

С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало валидно правоотношение по процесния договор за кредит. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Налага се извод, че страните притежават качествата на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Видно от съдържанието на клаузата на чл.11, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят декларирал, че му е известно и се считал за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 444, 81 лв. В ал.2 от същата разпоредба било посочено, че в случаите на предходната алинея дължимата неустойка щяла да бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит. В чл.5, ал.1 от договора за кредит било уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен с поне едно от описаните в него обезпечения. В чл.5, ал.2 е посочено, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до три дни от сключването на договора.