Решение № 1842 от 22.10.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2208/2020
- Вид
- Решение № 1842
- Подписан
- 22.10.2020
- Състав
- АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ, СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1842/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2208 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.А.Б. *** против решение № 900 от 15.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 7489 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-009485 от 06.11.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Е.А.Б., ЕГН **********,***, са наложени три административни наказания – за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.
Според касатора обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, а наличието на алкохол в кръвта се дължи на приеманите по същото време лекарства. Иска се отменя на обжалваното решение и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на районния съд. Счита за недоказано твърдението, че алкохолът в кръвта се дължи на прием на медикаменти.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, категорично установяват, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените нарушения – управлението на МПС на 01.11.2019 г. в град Пловдив на ул. „Елин Пелин“ до № 50, количеството на алкохол (0,60 промила, отчетени с техническото средство, и 0,57 промила, отчетени от химическата експертиза). Съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че на 01.11.2019 г. е приемал предписаните му медикаменти – „Аугментин“, „Олинт“, „Нурофен стопколд“, „Бронхостоп“ и „Леатон“. Според районния съд редът по чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е спазен. Правилно са квалифицирани нарушенията и правилно са определени санкционните норми, като за всяко от нарушенията законът предвижда наказание във фиксиран размер. Районният съд не е констатирал нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, а нарушенията са описани по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състоят и да организира адекватно защитата си, налице е пълно съответствие между словесното описание и цифровата квалификация. Според районния съд в конкретния случай не е възможно приложението на чл.28 ЗНН за никое от нарушенията, които са формални, на просто извършване и не са налице обстоятелства, които да ги отличават от типичните случаи на нарушения от съответния вид.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
При доказателствена тежест за касатора да установи твърдението си, че не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, касаторът не е представил безспорни доказателства в тази насока нито при първоначалното разглеждане на делото, нито в касационното производство. Без правно значение за правилността на изводите на районния съд е заключението по допуснатата съдебно-химическа експертиза, защото районният съд счита за недоказано твърдението, че в деня на проверката касаторът е приел от предписаните му медикаменти. След като не е доказан фактът, че на 01.11.2019 г. касаторът е взел медикамента „Леатон“, не са доказани времето и количеството на приема, то без всякакво значение е химическият състав на лекарството и неговото влияние върху концентрацията на алкохол в кръвта на приемащия го пациент.
Що се отнася до второто възражение, от съдържанието на двата протокола от 01.11.2019 г. и от 04.11.2019 г. не става ясно какво означават посочените в тях номера и какво отношение имат към кръвната проба, дадена от касатора за изследване. В този смисъл настоящата инстанция намира, че не е оборена материалната доказателствена сила на писмения официален документ, установяващ наличие на алкохол в кръвта на касатора над допустимата от закона.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 900 от 15.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 7489 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.