Определение № 347 от 06.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Пловдив, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500002 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК– 203670940,чрез юрк.Б.Д. против разпореждане № 34010/04.12.24г., постановено по ч.гр.д.№ 19932/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против В. П. Р.,ЕГН-**********.

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано ч.гр.д.по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника В. П. Р. заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за вземания,произтичащи от договор за потребителски кредит с № 4798785/15.05.23г.,сключен между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“АД във връзка с договор за предоставяне на гаранция със същия номер и дата,сключен между длъжника и „Файненшъл България“ЕООД,които вземания са цедирани на дружеството-заявител по силата на договор за продажба и прехвърляния на вземания от 01.02.24г. и Приложение 1 към този договор от 01.03.24г.,сключен между „АСВ“ЕАД и „Файненшъл България“ЕООД.Към заявлението е представен договора за паричен заем,договора за предоставяне на гаранция и погасителен план към договора за заем.

С обжалваното разпореждане заповедният съд изцяло е отхвърлил заявлението.Мотивите са, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита,който неправилно не е бил включен като 1 такъв в ГПР по договора за потребителски кредит.Констатирал е в тази връзка нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и е приел,че е налице обоснована вероятност целият процесен договор за потребителски кредит да е недействителен,а от там сключването на договора за поръчителство се явявало без основание.Не е присъдил и чистата стойност на кредита,доколкото имало данни за извършени от длъжника плащания,които в настоящото производство не разполагал с възможност да изследва като дължим остатък по договора.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по – различни от изложените от състава на районния съд.

Първият въпрос,който следва да се изследва във връзка с твърдяното цедиране на вземанията на дружеството-заявител е дали това дружество се легитимира като кредитор въз основа на сключен с „Файненшъл България“ЕООД договор за цесия.Въведени са и твърдения,че този договор е съобщен на длъжника с уведомително писмо от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента.Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени-нито договора за цесия,нито Приложение 1 към него,нито уведомителното писмо до длъжника,цитирани в заявлението.

Съгласно задължителните разяснения в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора,(в случая цедиране на вземането),на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника,тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал.4 от ЗЗД).А в хипотеза на настъпило частно правоприемство,преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането,легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент (в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г.).

В настоящия случай,заявлението е подадено по реда на чл.410 от ГПК,като частното правоприемство се основава на договор за цесия,следователно трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника.Това разрешение е приложимо,тъй като съображенията на ВКС в тази насока са изложени на общо основание,без оглед на реда на заповедното производство (по чл.410 или по чл.417 от ГПК).При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

В случая не са представени доказателства,че заявителят има качеството на кредитор,доколкото липсват доказателства за извършената цесия,респективно-че длъжникът е уведомен за нея.Не е ясно и какво е цедирано на заявителя,явяващ се жалбоподател в настоящото производство.Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.

На следващо място следва да се има предвид,че съобразно чл.411,ал.2 и т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава,ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител (в казуса-обоснована вероятност целият процесен договор за потребителски кредит да е недействителен поради нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК). В случая за отказ на съда да издаде заповед за изпълнение е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на неравноправна клауза,без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

Предвид изложеното атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 34010/04.12.24г., постановено по ч.гр.д.№ 19932/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против В. П. Р.,ЕГН-**********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3