Решение № 260112 от 27.11.2020, Районен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Ловеч, 27.11.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА при участието на секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 581 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. чл.225 от КТ; чл.224 от КТ и чл.128, т.2 от КТ .

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С.С. от ЛАК, с адрес: ***, офис №207 против „СТАР ПОСТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“№73, район „Лозенец“, представлявано от Д.Д.В..

Ищецът излага в ИМ, че по силата на трудов договор № 216/13.08.2018 г., сключен с ответното дружество, изпълнявал длъжността „шофьор – куриер” в офис гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№15, при месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв., определено с допълнително споразумение от 31.01.2020 г. Посочва, че със заповед № 223/31.03.2020 г. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като в мотивите на заповедта е посочено, че не се е явявал на работа в продължение на 12 последователни работни дни или за времето от 16.03.2020 г. до 31.03.2020 г. вкл., като за дните на отсъствието не е представил извинителна причина пред работодателя. Твърди, че е получил уволнителната заповед на 06.04.2020 г., за което представя служебен бон от „Български пощи”ЕАД.

Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, необоснована, с неверни мотиви.

Според ищеца, невярно се твърди в заповедта, че не се е явявал на работа в продължение на 12 последователни работни дни в периода от 16.03.2020 г. до 31.03.2020 г. Изтъква, че този период обхваща част от времето на обявеното извънредно положение в страната и във връзка с пътуванията в изпълнение на трудовите му задължения лично работодателят му издал служебни бележки от 20.03.2020 г. и от 31.03.2020 г., които ползвал при изпълнение на трудовите си задължения. Твърди, че доказателство за полагания от него труд през процесния период е и графикът за пътуванията през м.март, който се изготвя от изпълняващия длъжността „офис – мениджър” за офиса в гр.Ловеч, както и разнесените в различни населени места пратки, което е отразено в представените към ИМ приемо-предавателни протоколи.

Наведени са твърдения, че в процесния период ищецът е извършвал и куриерски услуги на офисите на „Виваком” в Луковит, Червен бряг и Ловеч, за което представя 6 бр. обратни разписки.

Счита, че с описаните писмени доказателства по безспорен начин се установява, че не е отсъствал безпричинно от работа през посочения в заповедта за дисциплинарно уволнение период. Оспорва като невярно твърдението в заповедта за дисциплинарно уволнение, че не е изпратил писмени обяснения за отсъствието си.

Ищецът е заявил, че не желае да бъде възстановен на предишната си работа, поради което работодателят следва да му заплати и обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 32 дни в размер на 960 лв.

Твърди още, че ответникът му дължи и трудово възнаграждение в размер на 700.00 лв.за периода от 01.03.2020 г. до 06.04.2020 г., което до предявяване на иска не му е изплатено.

В петитумната част на исковата молба е отправено искане съдът да постанови решение, с което:

1. Да признае дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и да го отмени ведно със Заповед № 223/31.03.2020 г. на управителя на „Стар пост”ООД, гр.София;

2. Да осъди ответника „Стар пост”ООД София, на основание чл.225, ал.1 от КТ, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения по 610 лв. или 3660 лв. за оставането му без работа, считано от 06.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане;

3. Да осъди ответника „Стар пост”ООД – гр.София, на основание чл.224, ал.1 от КТ да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 960 лв. за периода от 13.08.2018 г. до 06.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;

4. Да осъди ответника „Стар пост”

ООД – гр.София да заплати на ищеца дължащото се трудово възнаграждение за периода от 01.03.2020 г. до 06.04.2020 г. в размер на 700 лв. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

Претендирани са и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, в която е оспорил предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани. Не оспорва, че ищецът е бивш служител на „Стар пост”ООД, като съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика е следвало всеки един работен ден да се явява в офиса на дружеството в гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№15, да приема от мениджъра на обекта събралите се за разнос пощенски пратки, да ги разнесе, а след като приключи с това да се върне обратно там и да направи отчет за свършеното през съответния работен ден. Твърди, че след 15.03.2020 г. ищецът без да е посочил основателна причина, спрял да посещава сутрин и вечер офиса на дружеството, за което били сигнализирани от мениджър на офиса Тинко Кунев. В тази връзка на 23.03.2020 г.е издадена Заповед № 212 от 23.03.2020 г. за откриване на дисциплинарно производство по повод получения сигнал, а именно неявяване на лицето на работа, с която на основание чл.193, ал.1 от КТ във вр. с чл.187, т.1, предл.3 от КТ, е изискано писмено обяснение на провинилия са служител, с уточнението това да стане в същия ден, в който заповедта е получена от служителя. Твърди се, че тази заповед е връчена на 26.03.2020 г, като до 31.03.2020 г. не били постъпили писмени обяснения. Ответникът излага, че при тази фактическа обстановки за работодателя не останала никаква друга възможност, освен да наложи на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказания „дисциплинарно уволнение”. В тази връзка е била издадена процесната Заповед № 223/31.03.2020 г., която е връчена лично на ищеца на 06.04.2020 г.

Наведени са твърдения, че същият ден от страна на ищеца е подадено и получено заявление за напускане, с което последният е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност по взаимно съгласие, а ако това не бъде уважено да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора по чл.326 от КТ. Вземайки го предвид и по своя инициатива със Заповед № 229/06.04.2020 г., връчена на М. при отказ, работодателят е отменил процесната заповед за дисциплинарно уволнение. Твърди се, че същият ден, след като е била отменена Заповед № 223/31.03.2020 г. на ищеца е била връчена, отново при отказ, Заповед № 230/06.04.2020 г., с която на основание чл.325 от КТ трудовият договор е бил прекратен по взаимно съгласие. Твърди се още, че заповедта по чл.344, ал.2 от КТ за отмяна на процесната заповед е била доведена до знанието на ищеца, което е видно от написания собственоръчно върху самата заповед текст, че отказва да я подпише. Твърди се също, че на следващия ден /07.04.2020 г./ в офиса на дружеството пристигнали и писмените обяснения на ищеца по чл.193 от КТ, в които не били описани причините и обстоятелствата, поради които служителят не се е явявал сутрин и вечер в офиса в гр.Ловеч, където е трябвало за предаде приложените към обяснението протоколи и товарителници. Отбелязва, че на някои от протоколите липсва подпис на куриер, а на останалите не са убедени, че това е подписът на ищеца, поради което ги оспорват. Наред с това, отбелязва, че представените протоколи се отнасят за пратки, които са получили от МВР, но в по-голямата си част са пратки, на които получателите са с адрес на местоживеене *** и не се доставят от служителите в офис Ловеч. Твърди, че тези действия са довели до забавяне на връчването на множество от пратките до техните адресати.

Според ответника не отговаря на истината, че на служителя не е изплатено претендираното трудово възнаграждение за м.март и част от м.април, като в тази връзка представя платежни фишове.

Ищeцът Б.Н.М. взема лично участие в процеса, като се представлява и от договорно упълномощен процесуален представител- адв. Ст. С..***. Поддържа иска, като подробни фактически и правни доводи са изложени в хода на устните състезания.

Ответникът „СТАР ПОСТ“ООД –гр.

София се представлява адв. Ст.Д.. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и моли като такива да бъдат отхвърлени. Подробни съображения са развити в хода на делото по същество и доразвити в писмена защита.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за недопустимост на иска, като е изложил твърдения, че на основание чл.344, ал.2 от КТ оспорената Заповед № 223/31.03.2020 г. е била отменена от работодателя, преди по отношение на нея да е подадена искова молба и да е образувано дело. Поддържа, че заповедта за отмяна на дисциплинарното уволнение е била доведена до знанието на ищеца, което е видно от написания собственоръчно върху самата заповед текст, че отказва да я подпише. Счита, че към момента на подаване на исковата молба процесната заповед не съществува, което от своя страна означава, че липсва предмет на обжалването, респ.правен интерес да се прави това. Определя действията на ищеца като злоупотреба с право, тъй като въпреки че знае за отменената заповед и че е удовлетворено подаденото от него заявление за напускане, обективирано в Заповед № 230/06.04.2020 г., последният е подал искова молба до съда, с която иска да бъде отменена вече не съществуваща заповед за дисциплинарно уволнение.

Съдът не споделя наведените от ответника с отговора доводи за недопустимост на настоящето производство. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. В конкретния случай исковата молба е постъпила в съда на

21.05.2020 г. и съответно след тази дата, издаването на акт по чл.344, ал.2 от КТ няма правно действие. Във всички случаи обаче извършената отмяна на уволнението по почин на работодателя поражда действие от момента, в който едностранното волеизявлението на работодателя е получено /узнато/ от неговия адресат – съответния работник или служител. По искане на ищеца отменителната Заповед № 229/ 06.04.2020 г. е представена по делото в оригинал, като е видно, че върху същата е налице саморъчно изписан текст „отказвам да подпиша”, но липсва отбелязване на датата на която ищецът е отказал да получи акта. Самият ищец на поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси от процесуалния представител на ответника е потвърдил, че почеркът и положеният подпис са негови, но обяснява отказа си с факта, че посочената в заповедта дата на издаването й е 06.04.2020 г., а документът му е представен за връчване едва на 20.06.2020 г, когато е донесен от офис-мениджър гр. Габрово с молба към ищеца да спре вече образуваното дело по оспорване законността на дисциплинарното уволнение и да бъде назначен отново на работа. Тези твърдения на ищеца напълно се подкрепят и от показанията на св. Тинко Кунев / офис-мениджър в офис Ловеч/, който излага следното: „ През м.Юни 2020 г. дойде от Габрово мениджъра на офиса да ни даде заплатите, които ни дължаха за м.Март и м.Април 2020 г….Тогава ни казаха, че можем да се върнем на работа, но ние отказвахме. Даваше на Б. някаква заповед да подпише, но Б. му отказа, аз не съм я виждал каква е тази заповед. Чух само, че Б. му отказа да подписва.“. Съдът кредитира с доверие показанията св.

Тинков, тъй като същите се отнасят до непосредствено възприети факти и корелират на останалите доказателства по делото, вкл. и представения по делото РКО без номер с дата 08 юни. При тези данни съдът приема за установено, че волята на работодателя да отмени издадената заповед за дисциплинарно уволнение, обективирана в последваща Заповед №229/06.04.2020г. е достигнала до ищеца след предявяването на настоящия иск, поради което тази заповед не е произвела желания правен ефект. При това положение за ищеца е налице правен интерес от воденето на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ. В такава насока е и практиката на ВКС -напр. определение № 149-2004-ІІІ ГО ВКС по ч.гр.д. № 30/2004 г., в което е възприето становището, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са допустими само, ако по-раншната отмяна на заповедта за уволнение от работодателя не е достигнала до знанието на работника до подаване на исковата молба в съда. Именно такава хипотеза е налице и в настоящия казус.

Разпечатката съдържа 38 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0eee9d5-d9c4-4407-9780-516367a106e3