Решение № 29 от 17.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. гр. Хасково, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200039 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И. М. С. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 25-1253-002888 от 10.11.2025 г. на Началник - група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като, бил наложен размер на административното наказание съобразно максимално предвидения. Излагат се твърдения за процесния инцидент и причината за неговото настъпване, които не били по вина на жалбоподателя, който управлявал тротинетката в адекватно състояние и с необходимата екипировка. Въпреки това и въпреки факта, че нямало ПТП с друго превозно средство или с друго лице, му била наложена санкция в максимален размер. Моли съда да се произнесе с решение, с което да 1 постанови глоба в минимален размер.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество заявяват подробни доводи за нейната основателност. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 01.09.2025 г., свидетелите Д. Д. Б. и Д. П. П., двамата на длъжност „*******“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на работа и след подаден сигнал, били изпратени да посетят настъпило пътно – транспортно произшествие. След пристигането им, на място бил установен жалбоподателят И. М. С., който бил и пострадал от инцидента, като въз основа на изложеното от него и оглед на мястото на произшествието приели, че същият, при движение с индивидуално електрическо превозно средство /електрическа тротинетка марка „*****“, без място за сядане, което се управлявало в право състояние на водача, при движение в град Хасково по бул.

„България“ в посока към театър „И.Д.“ загубил контрол, поради неравности в настилката на пътното и паднал, при което получил контузия на рамото и счупване на ребра. Установили, че същият бил с екипировка и каска, времето било ясно, с добра видимост, настилката на пътя – суха, но с компрометирано асфалтово покритие в участъка, в който се бил случил инцидентът.

След преглед от пристигналия екип на ЦСМП – Хасково за оказване на спешна медицинска помощ жалбоподателят бил откаран за лечение в МБАЛ – Хасково АД, след като преди това на място бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като такава не била отчетена.

2

С оглед направените на мястото на инцидента констатации, въз основа на сведенията от участника в транспортното произшествие и възприятията им от огледа, контролните органи достигнали до извод за допуснато от жалбоподателя И. М. С., като водач на индивидуално електрическо превозно средство нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В резултат на този извод, срещу него бил съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. Д. Д. Б. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл. № 4301256, за нарушение, квалифицирано по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива.

Препис от АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.

При издаване на наказателното постановление, станало на 10.11.2025 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което била наложена процесната административна санкция за описаното нарушение, на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Б. и Д. П. П., които макар и отчасти опосредени от показанията на други лица - жалбоподателя и от наблюденията при огледа, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причиненото увреждане. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на жалбоподателя, като единствен участник в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, 3 тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат Д.ието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. По силата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1, както и при нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв., ако Д.ието не съставлява престъпление. Следователно, Д.ието, за които на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.

Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на 4 доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните нарушения.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение, обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно Д.ието по чл. 20, ал. 2от ЗДвП, като що се касае до описаното в него нарушение, тези изисквания не са удовлетворени и по – конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В конкретната хипотеза, необходимата релативност между словесното описание на Д.ието и неговата правна квалификация, преценено само на база твърденията.

Изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са формални, а следват определена логика, насочена към гарантиране правото на защита и обезпечаване възможността за съдебен контрол като специално това по т. 5 се отнася до посочването не на кои да са правни разпоредби, а на нарушените, които са винаги и единствено възможни, поради това, че следва да съответстват напълно на словесното описание.

Описаните в процесния АУАН фактически положения в случая насочват на допуснато от водача нарушение, но не по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както е приел актосъствителят, а евентуално по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, ако бъде доказано. Нарушението, което е в причинна връзка с произшествието, според твърденията, е несъобразяване на водача с пътните условия – релеф на местността, състояние на пътя и интензивност на движение, като съвсем отделен е въпросът, че липсва каквато и да е конкретизация, което само по 5 себе си е сериозен дефицит в дейността по описание на нарушението по начин, по който привлеченото към отговорност лице да е наясно с фактите.

Водещото за преценката в другия поставен аспект е, че твърденията за загуба на управление в резултат от несъобразената скорост с конкретните условия, в които е управляван автомобилът са направени без да се държи сметка, че загубата на контрол върху управлението на автомобила не е тъждествена с неупражняването на контрол върху системите за управление на превозното средство. Правилата относно режима на скоростта и изискването на чл. 20, ал.

1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство да има във всеки момент пълен контрол над системите му за управление се намират във взаимна връзка и обусловеност, но са с различно съдържание. Всяко от тях има самостоятелно съществуване и нарушаването му може да е в причинна връзка с настъпване на ПТП само доколкото не е допуснато нарушение на другото от посочените правила за движение. Практиката на ВКС е константна, че нарушение на чл.

20, ал. 1 от ЗДвП би било налице при изгубване на контрол върху управлението поради заспИ.е на водача, поради отклоняване на вниманието му, поради разсейване, поради намеса на трето лице и др., като в тези случаи нарушението няма връзка със скоростта и съобразяването й с факторите по чл.