Решение № 261518 от 05.05.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№261518/5.5.2021г. гр. Варна,05.05.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ – ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА

ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5676 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена във ВРС на 03.06.2020 г. искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.Н. от САК против И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *, с цена на иска 117,52 лв. и право основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Отправеното до съда искане е

(уточнено с допълнителната молба л. 24-ти от делото) е: да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че в полза на ищцовата страна против ответника съществуват парични вземания, за което заповедния съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1354/09.03.2020 г.по ч.гр.д.№ 3118/2020 г. по описа на ВРС, Х-ти състав, по силата на която е било разпоредено длъжникът И.К.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** за ЗАПЛАТИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. К. К., СУМАТА от 117.52 (сто и седемдесет лева и петдесет и две стотинки) лева, формирана, както следва: сумата от 39.65 (тридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от дата 17.11.2016г., за които са издадени фактури №*/*г., №*/*г. и фактура №*/*г., за отчетен период от 20.08.2017г. до 19.10.2017г. и сумата от 77.87

(седемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща задължение по договор за лизинг за временно и възмездно ползване устройство марка *, за периода от 20.08.2017г.-19.12.2017г., по договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от дата 17.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата по посочената фактура, считано от датата на подаване на заявлението - 05.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, на основание чл.422, ал. 1 вр. чл.415,ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковата молба е предявена във ВРС след оспорване на заповедта издадена в полза на кредитира против длъжника по реда на чл. 414 ГПК в заповедното производство. Със специалните положителни установителни искове ищцовата страна цели да установи със СПН съществуването на оспорените от длъжника в заповедното производство парични вземания като по същество в исковата молба са наведени следните твърдения:

На 17.11.2016 г. между И.Д. и „Т.Б.“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * за срок от 24 месеца по план * *, със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. /24,99 лв.без ДДС/. Д. не изпълнявал задълженията си в общ размер на 39,65 лв. представляващи начислени абонаментни такси за отчетен период 20.08.- 19.10.2017 г. На същата дата,по повод горния договор, мобилният оператор, като лизингодател сключил с И.Д. – лизингополучател Договор за лизинг, съгласно който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка *, за обща лизингова вноска 137,77 лв.,дължима чрез плащане на 23 лизингови вноски всяка в размер на 5,99 лв.По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер 77,87 лв. формирана от лизингови вноски за отчетен период 20.08. – 19.12.2017 г. както следна – 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.08 – 19.9.2019 г. начислена във фактура № */* г., 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.9. - 19.10.2017 г. начислена във фактура № */* г.; 65,89 лв. сбор от 11 лизингови вноски, начислени „ накуп „ поради неизплащане на предходната такава, съгласно чл.12 от ОУ към Договора за лизинг за отчетен период 20.11.2017 – 19.12.2017 г., начислена във фактура № */* г. По отношение на горните задължения за лизингови вноски, сочи ищцовата страна в исковата си молба, че била налице и обща изискуемост поради изтичане на срока за договора за лизинг , посочен в чл.2 от същия. Към момента на подаване на исковата молба, сочи ищцовата страна,че въпреки неплатената цена по договора лизинговото устройство не било върнато .

На второ място ищцовата страна сочи в исковата си молба, че горните задължения са индивидуализирани във следните фактури:

№ */*г.,за отчетен период 20.8. -19.9.2017 г., със срок на плащане 5.10.2017 г., издадена за сумата от 25,98 лв. както следва:

19,99лв.абонаментна такса, 5,99 лв. лизингова вноска в пълен размер .задължението по тази фактура се претендира в размер от 24,75 лв. поради извършено частично плащане в размер от 1,23 лв. което частично погасявало задължението абонаментна такса до размера от 18,76 лв.

№ */* г. за отчетен период 20.9. -19.10.2017 г., със срок на плащане 4.11.2017 г., издадена за сумата от 26,88 лв. както следва: 20,89 лв. абонаментна такса, 5,99 лв.лизингова вноска в пълен размер и фактура №*/* г., за отчетен период 20.11.2017 – 19.12.2017 г. със срок на плащане 4.1.2018 г. издадена за сумата от 310,68 лв. неплатени неустойки и 65,89 лв. лизингови вноски начислени накуп. Претендира се сумата от 65,89 лв. по тази фактура само.

Ищцовата страна е посочила още, че по повод горните дължими парични вземания на 2.3.2020 г. въз основа на подадено Заявление по чл. 410 ГПК било образувано срещу длъжника частно гр.дело № 3118/2020 по описа на РС Варна; срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 117,52 лева, че заповедта е била оспорена от длъжника с мотива че устройството е подарък като лоялен клиент и при направено оспорване по чл. 414 ГПК и дадени указания по чл.

415 ГПК за „Т.Б.” ЕАД бил налице правен интерес от водене на ОСИ по чл. 422 ГПК. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.По същество в отговора на искова молба ответникът отново чрез адв.В. е повторил възраженията си залегнали във Възражението по чл. 414 ГПК. Твърди се, че искът е неоснователен, т.к. ответникът от години бил трудоустроен поради заболяване „шизофрения параноидна форма“, което било видно от приложеното към отговора на искова молба ЕР на *. По същество ответникът счита,че не дължи сумата от 117,52 лв. на мобилния оператор, т.к. при подписване на договора оставал с впечатлението че устройството е подарък като лоялен клиент, опитвал се бъде добър гражданин но не винаги му се получавало. Оспорени са представените с исковата молба доказателства, без да е уточнено какво точно се оспорва и защо, като се желае ВРС да отхвърли иска и да присъди в полза на ответника разноските по делото.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцовата страна не изпраща представител.

В същото съдебно заседание ответникът не се явява, представляван от адв.В.В. от ВАК моли съда да отхвърли иска като бъде взето предвид казаното от д-р К. и заключението по СПЕ,представяйки и писмени бележки . Претендират се и сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК а именно сумата от общо 100 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На първо място съдът отчита факта, че по делото са ангажирани писмени доказателства основно от ищцовата страна .

По делото са приобщени като писмени доказателства представени от ищцовото дружество още с исковата молба заверени копия на: фактура № */* г.; фактура № */* г.; фактура № */* г.; Общи условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги; извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на „Т.Б.” ЕАД.

От своя страна ответникът е ангажирал и писмени и гласни доказателства и отправил искане за провеждане на СПЕ . С отговора на искова молба са представени заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: епикриза ИЗ № */* от УМБАЛ „* *” ЕАД – Варна;допълнително е представено в първото редовно открито съдебно заседание от адв. В. копие на експертно решение № * от зас.№ */*г. на * състав на * * * към МБАЛ „* *” АД.

Приобщено към исковото производство е и частно гражданско дело №

3118/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 –ти състав.

Допусната по делото е СПЕ, възложена на в.л. д-р К. а в качество на свидетел в полза на ответника е разпитана неговата майка св. И. Д. Р..

Анализът на цитираните доказателства налага от фактическа и правна страна следните изводи :

От приобщеното заповедно дело се установява, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК заявителят – сега ищец „Т.Б. „ ЕАД е сезирал на 5.3.2020 г. РС Варна с искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника И.К.Д. от гр.Д.Ч.

.По цитираното заявление във ВРС е било образувано частно гр.дело № 18786/5.3.2020 г.Видно от л.19 и 20 –ти от заповедното дело въз основа на Разпореждане №

9637/9.3.2020 ВРС е издал Заповед

№ 1354/9.3.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника . От оригинала на заповедта по чл.410 ГПК приложена на лист 20-ти от заповедното дело по описа на РС Варна се констатира, че заповедният съд е разпоредил длъжникът за заплати на кредитора сумата от общо 117,52 лв. ведно със законната лихва върху тази главница считано от датата на депозиране на заявлението в съда –05.03.2020 г.до окончателното изплащане на вземането.Със заповедта са били присъдени в полза на мобилния оператор и сторените по заповедното дело разноски а именно сумата от 25 лева за заплатена държавна такса и сумата от 360 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Подробно и хронологично в диспозитивната част на самата заповед са вписани основанията на които заявителят е основал заявлението, напълно съвпадащи и с изложеното в исковата молба пред ВРС,поради което е наложително да бъдат преповтаряни.

От всички писмени доказателства след лист 20 –ти по заповедното дело се установява,че заповедта по чл. 410 ГПК е била връчена редовно на длъжника и същият в срок е депозирал възражение с правно осн. чл.414 ГПК .

В рамките на преклузивния срок и съобразно указанията на заповедния съд по реда на чл.415 ГПК заявителят е предявил специалния установителен иск пред ВРС .

Гореизложените факти и обстоятелства налагат единствения извод и от фактическа и от правна страна затова, че за мобилния оператор – ищец в исковото производство и заявител в заповедното е издадена заповед по чл. 410 ГПК , която е била оспорена от длъжника в срока по чл.414 ГПК и че исковото производство е процесуално допустимо, заведено при наличие на ясен правен интерес за ищеца – да бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане за което е издадена заповедта по чл.410 ГПК.

Анализът на представените по исковото производство писмени доказателства налага извода от фактическа страна, че ищецът е установил и доказал по несъмнен начин, че е налице договорна обвързаност между Т.Б. ЕАД и И.К.Д.. В подкрепа на този правен извод са приобщените по делото на листи от 4 –ти до 6 –ти заверени за вярност с оригинала копия на първични счетоводни документи както и приобщените на л. 7 – 13 заверени за вярност с оригинала копия на Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношеният с потребителите на мобилни телефонни услуги в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010г., изменени на 29.02.2012 г., изменени на 04.06.2013 г., изменени на 18.06.2013 г., изменени на 30.04.2016 г.

Спорът между страните се свежда до това могъл ли е ответникът да разбира свойството и значението на извършването при сключване на договор/и с ищцовата страна или не . Още в заповедното производство и в отговора на искова молба ответникът,чрез адв.В.В. е посочил, че от 2010 г. е с диагноза „ * * „ и поради това не е осъзнавал какво подписва а по повод лизинговото устройство е твърдял, че е останал с впечатление,че му е подарък. Релевативните възражения на ответника, наведени за първи път още в заповедното производство, за невъзможността Ил.Д. да формира валидна воля съдът, в настоящия му съдебен състав намира за напълно основателни и доказани.