Протокол № 1062 от 16.03.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1062 гр. София, 07.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова

Съдебни

Снежанка В. Киркова заседатели: Емил Тр. Стоянов при участието на секретаря Венелин П. Кръстев и прокурора А. Б. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20231100200421 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

За СГП – редовно призована, се явява прокурор А. Н..

ОСЪДЕНИЯТ С. Г. В. – редовно призован, се явява, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ от СЦЗ.

За него се явява адвокат Т. Г. – служебен защитник.

ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА

ДЕЛОТО.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради, което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.

С. Г. В. – българин, български гражданин, грамотен, неженен, осъждан, роден на **** г. в гр. Левски, с постоянен адрес: гр. Елин Пелин, ул. ****.

СЪДЪТ, разясни на процесните страни правата им по чл. 274-275 НПК в настоящето производство.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. В.: Ясни са ми правата. Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Делото се докладва с прочитане на предложение от СГП за групиране на наказания наложени на осъдения В. по изчерпателно посочени НОХ дела в самото предложение.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ, отчитайки липсата на доказателствени искания от процесните страни и доколкото сам не намира за нужно служебно да събира допълнителни доказателства по делото, приема делото за изяснено от фактическа страна, поради, което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОР: Моля да бъде извършена кумулация на присъдите постановени по отношение на осъдения В., при спазване на принципа за най-благоприятно групиране на същите, както и с оглед разясненията дадени от ВКС в Реш.№ 23/19.01.23г. по н.д.№ 954/22г..В тази връзка предлагам на съда да направи 2 2 групи, като първата група включва присъдите по НОХД № 17890/2014г., НОХД № 17318/2014г. и НОХД № 12719/2015г., и да наложи най-тежко наказание от 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“, като са налице основания за групиране в отделна група на наказанията по НОХД № 392/2012г., НОХД № 20999/2012г., НОХД № 16444/ 2014г., НОХД № 937/2017г., НОХД № 2463/2017г., НОХД № 16637/2015г. и НОХД № 578/2018г. и наложи общо най-тежко наказание от 8 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“.Моля наказанието по тази втора група да бъде увеличено на осн.чл.24 НК с 1 година „Лишаване от свобода“, доколкото такова е било произнА.нето на СГС, НО, 31-ви състав по НЧД № 3182/19г., което е отменено с посоченото по-рано решение на ВКС. В този смисъл това не би представлявало влошаване положението на осъденото лице.

АДВ. Г.: Аз също считам, че са налице всички законови предпоставки за групиране на наказанията, които подзащитният ми е търпял. Също съм съгласна да бъдат направени 2 групи от наказанията, които е търпял, а именно НОХД № 17890/14г., НОХД № 17318/14г. и НОХД № 12719/15г., както и втора група по НОХД № 392/12г., НОХД № 20999/2012г., НОХД № 16444/2014 г., НОХД № 937/2017 г., НОХД № 2463/2017 г., НОХД № 16637/2015 г. и НОХД № 578/2018 г.. Моля да не увеличавате най-общото наложено наказание от 8 години и 8 месеца по отношение на подзащитния ми.Същият е изтърпял своите присъди.

Търпи понастоящем все още. Подзащитният ми е баща на 3 деца и считам, че едно завишаване на наложеното му наказание, само ще обезвери подзащитния ми и няма да допринесе до това да се поправи и превъзпита. Моля да се произнесете в този смисъл.

ОСЪДЕНИЯТ В. /за лична защита/: Като бях в затвора излежах една 3-ка, след това 2 и 8, сега пък 8 и нещо години. На мен не ми е вкарано нищо от работа.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ

ОСЪДЕНИЯТ В.: Моля да ми се направи кумулация без да ми се завишава.

Съдът, се оттегли на тайно съвещание.

3

След проведено тайно съвещание, СЪДЪТ отбелязва следното:

Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК и е образувано по повод подадено предложение от СГП за допускане на кумулация на наложени на осъдения С. Г. В. наказания по конкретно посочени дела.В депозираното предложение се излагат доводи в подкрепа на отправеното искане.

В с.з.двете процесни страни изразяват единодушно становище за допускане на търсената кумулация, като доводите им са подробно отразени по-горе в протокола.

Съдът приема депозираното предложение на СГП за процесуално допустимо, като подадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.Разгледано по същество, същото се явява основателно.

По делото съдът е изискал и приложил писмени документи, свързани с обстоятелството на наложени на осъдения наказания и с обстоятелството на изтърпяни такива.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че по повод горното предложение пред СГС е образувано НЧД № 3182/19г. на СГС, като са групирани наказанията така, както е поискано от държавното обвинение и е определено за изтърпяване едно общо наказание от 8 години и 8 месеца ЛСВ, на осн. чл.25 ал.2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанието, на осн. чл.59 ал.1 НК е приспаднато и времето на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ по включените в кумулацията дела и на осн. чл.24 НК е увеличено общото наказание с 1 година ЛСВ. Така постановеното съдебно определение на СГС и във вр. с подадена въззивна жалба е потвърдено от САС с решение № 420/04.11.19г.В последствие и по силата на Решение № 23/19.01.23г. на ВКС е възобновено производството по делото и същото е върнато на СГС за ново разглеждане с мотив, че първостепенният съд не е взел отношение досежно наказанието по НОХД № 12719/15г. – същото не е обхванато от предложението на СГП и не е включено в допуснатата от съда кумулация по НЧД № 3182/19г., което е оценено от касационната инстанция за погрешно, тъй като наказанието по това осъждане, наред с тези по НОХД с №№ 392/12г. и 20999/12г. (предмет на процесното предложение) са били групирани по предходна кумулация по НЧД№ 20187/16г. на СРС, влязла в сила на 02.08.17г., и не вземайки становище в контекста на горното основният съд е заличил последиците от тази направена кумулация и непроизнА.нето относно наказанието по НОХД № 12719/15г. и възможността му за групиране с други еднакви по вид наказания, влече за последица отделното изтърпяване на това наказание, което не е в интерес на осъденото лице.

На следващо място се подчертава, че по отношение на осъдения Ст.В. са постановени редица осъдителни съдебни актове, като след цялостна служебна проверка на същите се отбелязва конкретиката само досежно тези дела, 4 значими за правилното решение на процесния спор. Разгледани хронологически същите са както следва:

По НОХД № 17890/14г. на РС- София осъденият В. е признат за виновен в извършено на 22.06.14г. престъпление по чл.195 НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 8 месеца при ПСР на изтърпяване.На осн.чл.59 ал.1 НК е приспаднато времето на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, начиная от 26.06.14г. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 05.01.2015г.

С Присъда по НОХД № 17318/14г. по описа на РС гр.София, влязла в законна сила на 08.10.15г., Ст.В. е признат за виновен в извършено на 23.06.14г. престъпление по чл.198 НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 2 години и 8 месеца при ПСР на изтърпяване.

По НОХД № 12719/15г. по описа на РС - София е постановена присъда от 14.05.16г., като В. е признат за виновен в извършено на 16.06.14г. престъпление по чл.198 ал.1 НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 2 година при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в влязла в законна сила на 10.10.16г.

Производството по НОХД № 392/12г. по описа на РС – София е разгледано по общия ред, като с влязла в законна сила на 22.11.16г. Присъда осъденият е признат за виновен в извършено на 30.09.11г. престъпление по чл.198 ал.1 НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 4 години при първоначален строг режим на изтърпяване.

С Присъда по НОХД № 20999/12г. по описа на РС гр.София и за престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, осъществено в периода 17.09.11г. – 13.10.11г., на Ст.В. е наложено наказание ЛСВ за срок от 4 години при ПСР на изтърпяване. На осн. чл.59 ал.1 НК от горното наказание е приспаднато времето, през което лицето е търпяло МНО „Задържане под стража“, а именно от 13.10.11г. до 26.02.13г.

Производството по НОХД № 16644/14г. на РС – София отново е разгледано по общия ред.С постановената присъда осъденият е признат за виновен в извършено на 24.06.14г. престъпление по чл.198 вр.чл.18 НК, като му е наложено наказание ЛСВ за срок от 1 година при ПСР на изтърпяване.Съдебният акт е влязъл в законна сила на 06.04.17г.

По НОХД № 937/17г. по описа на СГС е постановена Присъда № 98/11.04.17 – осъденият е признат за виновен в извършено на 08.05.16г. престъпление по чл.199 НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 4 години при ПСР на изтърпяване.Присъдата е влязла в законна сила на 09.03.18г.