Решение № 24 от 11.03.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Оряхово, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20211460100654 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив против „ С.К. „ ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Славянска „ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвидена в чл.6, ал.2 от договор за паричен заем „ Кредирект „ №556232 от дата 07.08.2021г., сключен между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2422.14 лева.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем „ Кредирект „ №556232 от дата 07.08.2021г., сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно чл.З от договора, ищцата следвало да върне сумата по кредита, която се явявала сума от 1681.86 лева, при сума на получаване 1200.00 лева, при ГПР 48.17 %, годишен лихвен процент - 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.Отразено е, че съгласно чл.6, ал.2 от договора ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 2422.14 лева, която била разсрочена на 18 вноски, както и, че по този начин общото задължение по договора ставало в размер на 4104.00 лева.

Счита се, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6, ал.2 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК по следните съображения:

1

- в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Сочи се, че в този смисъл има практика на ВКС Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.

№5093/2007г., определение №877 по т.д.№662/2012г. и др..Отразено е, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Сочи се, че според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ,пр.З от ЗЗД.Също така поради накърняването на принципа на , добри нрави " по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение се сочи, че в случая клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 2422.14 лева, е в размер на почти два пъти над размера от сумата на отпуснатия кредит.Счита се, че по този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост - принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, а в настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост;

- предвидената клауза била неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.Счита се, че разгледана в този аспект, клаузата на чл.6 ал. 2 от договора, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на 2 финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили до допълнително увеличаване на размера на задълженията.Счита се също, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по ТД №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Посочено е, че по посочения начин се заобикалял чл.33, ал.1 от ЗПК;

- с процесната клауза на чл.6, ал.2 от договора в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г..Сочи се, че неустойката по съществото си представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, както и, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.Отразено е, че в същия смисъл били Решение №511 от 17.04.2018г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №324/2018г..Последователна била и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - Решение №107 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№818/2009г, II т.о.; Решение №511 от 17.04.2018г. на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.

№324/2018г.;

- процесната клауза на чл.6, ал.2 от договора е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр.чл.24 от ЗПК.В тази връзка се сочи, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.Счита се, че клаузата на чл.6 ал. 2 от договора не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като видно от самия договор, по безспорен начин се установявало, че клаузата на чл.6 ал.2 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.Сочи се, че в този смисъл е Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори;

- съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Сочи се, че с предвиждането на такива разходи, посочени в чл.6 ал.2 от договора, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Отразено е, че безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния 3 процент на разходите.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6 ал. 2 от договора, се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г..Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.Също така се сочи, че поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.С преюдициапно заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП;

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за паричен заем „ Кредирект „ №556232 от дата 07.08.2021г..

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Счита се, че исковата молба е редовна, както и, че същата е неоснователна и недоказана.Сочат се следните аргументи:

- неустоечната клауза не била нищожна поради противоречие с добрите нрави.В тази връзка се сочи, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита.Рисковият профил на клиента се оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценявал и носения от финансовата институция финансов риск.Нивото на риска, от своя страна, зависел от редица фактори от обективен характер, като част от тях са изначално известни на кредитора ( напр.факторите, свързани с платежоспособността на потребителя ), а друга част зависят от точното изпълнение на договора от страна на потребителя.Кредиторът следвало да съобрази и оцени риска не само в контекста на данните, налични в справката от Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, но и с оглед на предвидените механизми за обезпечение на задължението.Поради това обезпечението на 4 задължението бил съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка - гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя.Поради тази причина при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение - поръчител или банкова гаранция.Само при това условие кредиторът би имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск.Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя ( каквото било налице и в конкретния случай ).Поради тази причина, за недопускане на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и потребителя, страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ затова - чрез включване на клауза с неустойка в посочения размер.По този начин съобразно изискванията на чл.92 от ЗЗД, страните били договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми.Сочи се, че действащото българско законодателство дефинирало задължението за представяне на обезпечение като съществено за интереса на кредитора – т.н. разпоредбата на чл.71 от ЗЗД предоставяла възможност на кредитора да търси изпълнението на срочно задължение и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.Отразено е, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависело изцяло от волята и действията на потребителя, както и, че при неизпълнение на поетото договорно задължение за представяне на обезпечение от потребителя, де факто едностранно и без оглед на волята на кредитора е увеличен носеният от него финансов риск.Това увеличаване на риска се случвало пост фактум - след датата на отпускане на кредита и то по волята на една от страните - в резултат на неизпълнение на договорно задължение.Това обстоятелство представлявало едно бъдещо несигурно събитие, което с оглед презумпцията за добросъвестност при договарянето и сключването на договори по чл.12 от ЗЗД, не би могло да бъде презюмирано изначално от кредитора.Счита се, че кредиторът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди при сключването на договора, че въпреки, че е информирал клиента за задължението му за предоставяне на обезпечение / посочено в Стандартния европейски формуляр /, ищецът е договарял недобросъвестно с изначално намерение да не предостави уговореното обезпечение.Обратното би означавало да се приеме, че съдът бонифицира недобросъвестната страна 5 по договора в нарушение на чл.12 от ЗЗД и в нарушение на общоприетия принцип в правото за черпене на права от собственото недобросъвестно поведение.Сочи се още, че в случай, че ищецът изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита.В случай, че договореният между страните 3-дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение.В настоящия случай клиентът не бил сторил нито едно от двете неща и не бил представил каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на сумата по договора за заем;