Акт от 27.11.2014, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- 174/2013
- Подписан
- 27.11.2014
- В сила
- 28.05.2015
Цитирани разпоредби
- чл. 12, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 138, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 и 68 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 и 68 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 3 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 33 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.3, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 40, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 40, ал. 2 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.4, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 214 · Закон за устройство на територията
- чл.219 · Закон за устройство на територията
- чл. 220 и 221 · Закон за устройство на територията
- чл. 220 и 221 · Закон за устройство на територията
- чл.222 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 4, 5 и 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 4, 5 и 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 4, 5 и 6 · Закон за устройство на територията
- § 5 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.36 · Закон за устройство на територията
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 80
Гр. Габрово, 27.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ при секретаря ………………….., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 174/2013 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145- 178 от Административно процесуалния кодекс и е образувано по жалба Вх.№ 1154/25.10.2013г., депозирана от М.Д.К.,***, с която е оспорен мълчалив отказ на Началник РО “НСК” -Габрово, към РДНСК-СЦР-Русе, да и бъдат предоставени документите посочени в искания с Вх.№
Гб-310-01-062/09.10.2013г. и № Гб-310-01-061/09.10.2013г., приложени по делото и които документи е поискала на основание ЗДОИ. С последваща молба Вх.№ 1188/04.11.20013 г. е уточнила, че коригира жалбата си с Вх. № 1154/25.10.2013г., въз основа на която е образувано адм.д. № 174/2013г. по описа на съда, тъй като е получила изричен отказ от Началник РО-НСК Габрово, обективиран в писмо Изх.№ ГБ-310-00-384/23.10.2013г., да и бъдат предоставени на основание ЗДОИ строителни книжа по нейно искане Вх.№ ГБ-310-01-062/09.10.2013г., поради което да се счита, че с така депозираната жалба оспорва изричен отказ на Началник РО-НСК Габрово, обективиран в писмо Изх.№ ГБ-310-00-384/23.10.2013г., с което и е отказано да и бъдат предоставени исканите от нея строителни книжа, въз основа на които принудително е съборена жилищната и сграда.
С определение № 352 от 01.08.2014 г., производството по делото е прекратено и жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Така постановеното определение е обжалвано от К. и с определение № 11669 от 03.10.2014 г., постановено по адм.дело № 11814/2014 г. по описа на ВАС, обжалваното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждането му по същество, съобразно съдържащите се в мотивите на определението указания.
С така подадената бланкетна жалба, К. не сочи доводи и не представя доказателства в подкрепа на твърдението си, а именно в какво се изразява незаконосъобразността на така обжалвания от нея отказ да и бъдат предоставени исканите от нея “строителни книжа, въз основа на които принудително е съборена жилищната и сграда”. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата си по същество и сочи, че исканите от нея строителни книжа следва да бъдат съставяни от страна на РО на “НСК” Габрово на основание Наредба № 13 от 27.07.2001 г., тъй като се касае за събаряне на малка част от жилищната и сграда, а не на цялата такава, поради което е следвало задължително да бъде съставен проект, в който да се укаже по какъв начин ще бъде съборена сградата, след като се запазва част от същата, както е в нейния случай и които именно книжа иска да и бъдат предоставени.
Ответната по жалбата страна – Началник РО”НСК”-Габрово, РДНСК-СЦР, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.П. изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за неоснователност на жалбата и моли съда за нейното отхвърляне като такава.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.2 от АПК от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима за разглеждане.
Със заявление – искане Вх. №
ГБ-310-01-062/09.10.2013 г., жалбоподателката
М.Д.К. е поискала от Началник РО”НСК” Габрово да и да и бъдат предоставени строителните книжа, въз основа на които принудително е съборена жилищната и сграда в периода от 01 до 04.10.2013 г., което искане предвид повторната молба, с която К. е уточнила предмета на жалбата си, следва да се приеме, че е депозирано в РО”НСК” Габрово на основание чл.3 от ЗОДОВ. В отговор на така постъпилото искане от К., обективиран в писмо Изх. № ГБ-310-00-384 от 23.10.2013 г., Началник РО-НСК Габрово на основание чл. 33 от ЗДОИ е уведомил К., че съгласно разпоредбата на § 5, т.36 от ДР на ЗУТ, “Строителни книжа са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво”. Със същото писмо К. е уведомена, че “За принудително премахване на незаконни строежи, строителни книжа по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ, не се издават”. Недоволна от така получения отговор с отказ да и бъдат предоставени исканите от нея книжа, жалбоподателката К. е обжалвала същия в предвидения от закона срок пред настоящата съдебна инстанция, предмет на което обжалване е и настоящия правен спор.
С оглед посочените фактически констатации, съдът след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, поради което от правна страна приема следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, каквито са и органите на ДНСК и по точно в случая РО на НСК Габрово. Също така съгласно чл. 3 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, а съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
В случая действително се касае за обществена информация по смисъла на закона, каквато жалбоподателката е поискала от РО”НСК” Габрово, но така подадената жалба е неоснователна, тъй като липсва отказ за предоставяне на информация на К. по реда предвиден в ЗДОИ. В нормата на чл. 37 от закона са посочени основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, каквито в случая не са налице. Правото на достъп до информация е право, ползващо заявителя, поради което и отказът от достъп би бил основателен, единствено когато с разкриване на исканата от молителя информация, реално е възможно да бъдат засегнати защитени законни интереси на други лица.
Извън допустимите по закон ограничения предоставянето на информация е правило, а не изключение и задълженият субект следва да предостави такава информация по съответния начин и в съответния обем.
Предвид казаното, с отговора обективиран в цитираното Писмо Изх.№ ГБ-310-00-384 от 23.10.2013 г. по повод искането и до РО”НСК” Габрово, на жалбоподателката е отговорено писмено, че “Строителни книжа са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво”, като със същото писмо К. е уведомена, че “За принудително премахване на незаконни строежи, строителни книжа по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ, не се издават”. В тази връзка следва да се посочи, че в случай, че не съществува нормативно задължение за съставяне на подобни предписания и документи, не може да се изисква ответникът да ги предостави на жалбоподателката или да й предостави информация, свързана с тях или съдържаща се в тях. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ законът се прилага само за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, но при липса на създавана или съхранявана такава не може този орган да бъде задължен да я предостави на заявителите, поради което и отказът в тази му част следва да бъде потвърден като законосъобразен. В тази връзка следва да се посочи също, че правомощията на органите на ДНСК са изрично упоменати в разпоредбата на чл.222 от ЗУТ и същите са свързани с осъществяван административен контрол по устройство на територията и строителството и именно в изпълнение на тези си задължения същите в рамките на предоставената им компетентност осъществяват предписаните от закона правомощия, измежду които липсват такива, съобразно които да създават строителни книжа при принудително премахване на незаконни строежи, освен в случаи когато това е необходимо, какъвто настоящият не е. Актовете издавани от органите на ДНСК в изпълнение на правомощията им са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ, като същите подлежат на обжалване по реда предвиден в чл. 215 от с.з. След като липсва подобно задължение, по силата на което органите на РО”НСК” да съставят подобни книжа, то за същите не е налице и задължение да предоставят подобна информация по реда на чл.3 от ЗДОИ. Следва също да се посочи, че съгласно чл. 220 и 221 ЗУТ Дирекцията за национален строителен контрол е орган за административен контрол по устройство на територията, с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство. Правомощията на органите на ДНСК, правата и задълженията на администрацията, включително специализираната такава и регионалните дирекции, освен в ЗУТ, са изчерпателно изброени и в Устройствения правилник на ДНСК и изцяло се припокриват с тези посочени в ЗУТ, но от същите никъде не е видно да е налице подобно задължение за тях по създаване на строителни книжа при премахване на незаконни строежи и подобни такива не са в правомощията на РО”НСК”. Действително съгласно § 4 от Наредба 13/2001 г., както жалбоподателката сочи в съдебно заседание, “При частично премахване на незаконен строеж, се изготвя становище от правоспособен инженер-конструктор за укрепване на строежа, придружено (при необходимост) от конструктивен проект”, но в случая не е налице подобна хипотеза, тъй като е премахнат изцяло незаконен строеж, каквато в действителност се е явявала тази част от жилищната сграда, която е изпълнена при извършеното от жалбоподателката преустройство на съществуващата жилищна сграда, но в отклонение от разрешеното такова и подобно становище не е изготвяно.Следва в тази връзка да се добави също, че поначало с оглед разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата, премахването на незаконния строеж се ръководи от представител на изпълнителя, който е технически правоспособно лице, и се извършва съгласно становище на инженер-конструктор и представен конструктивен проект, в случаите когато такъв е необходим, а очевидно в конкретния случай това не е било необходимо и такова становище не е изготвяно.
По делото е представена административната преписка по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № СК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 г., издадена от началник РДНСК-СЦР Русе, за премахване на незаконен строеж: “Основен ремонт по чл.148 от ППЗТСУ за подмяна дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилищна сграда”, изпълнен в УПИ ХІV-370, кв.110, по плана на гр.
Габрово, с административен адрес, ул.”Ивайло” № 9, част от която са и поисканите от страна на К. документи съобразно Наредба № 13/2001г. – Протокол, прил. №1; Протокол, прил. № 4, без Становище /предписание/ на правоспособен проектант конструктор как да запази /съхрани/ останалата част от жилищната си сграда, тъй като подобно не е съставяно. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване, а съгласно чл.25, ал.1 от с.з. съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация следва да съдържа:1.трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2.описание на исканата информация; 3.предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4.адреса за кореспонденция със заявителя. Когато в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, съгласно ал.2 от същата разпоредба, то се оставя без разглеждане. В конкретния случай К. е поискала да и бъдат предоставени строителните книжа по принудителното премахване на незаконния строеж, без да е уточнила какво точно иска да и бъде предоставено. По тази причина заявлението-искането на К., е разгледано и на същата е отговорено писмено какво се разбира по смисъла на закона под понятието “строителни книжа” и че строителни книжа по събарянето на незаконния строеж извършен от нея не са съставяни, поради което и не могат и да и бъдат предоставяни, тъй като липсва задължение за РО”НСК” Габрово, да съставя в конкретния случай такива. В този случай съобразно разпоредбата на чл.33 от ЗДОИ, след като за РО”НСК” Габрово не съществува нормативно задължение за съставяне на подобни документи, не съществува и задължение за предоставянето на такива, поради което и не се явява задължен субект съгласно чл. 3, ал.1 от