Решение № 3879 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3879 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100108408 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове на А. Ю. М. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетения за поправяне на вредите, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на висящото следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в следствено дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № ІІ048/1999 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през месец януари 1991 г. до момента на подаване на исковата молба, както следва:

1.1. - иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 000.00лв., представляваща част от обезщетението за имуществени вреди, възлизащи общо на 510 000.00лв. и изразяваща се в загубата на възможностите за претендиране и получаване на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от противозаконното лишаване на ищеца от свобода в периода януари 1985г. - края на юни 1986г. във връзка и за реализирането на т. нар. възродителен процес - този иск е предявен като главен;

1.2. - иск за заплащане на сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - този иск е предявен като евентуален по отношение на иска по т. 1.1., като процесуалното условие между двата иска е уважаване на главния иск, т. е. ако съдът уважи главния иск, то не следва да се произнася по иска по т. 1.2.;

2. - иск предявен в условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главния иск по т.

1.1. - този евентуален иск е за заплащане на сумата от 270 000.00лв., ведно със законната лихва за забава от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, 1 което обезщетение да калкулира неимуществените вреди и остойностяване на имуществените такива от загубата на възможностите от бавенето на дeлото. В случай, че съдът отхвърли този иск, то моли да се произнесе по иска по т. 1.2. за заплащане на сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че е пострадал от действията на българската държава, предприети в края на 1984г. и началото на 1985г. по време на т. нар. "възродителен процес". На 03.01.1985г. бил задържан и по късно лишен от свобода в Софийски Централен затвор, а по късно - на Остров Белене. Наред с това бил уволнен от заеманата длъжност „,учител“. По време на задържането търпял болки и страдания с голям интензитет в резултат на проявеното към него унизителното отношение, извършено физическо насилие и лишаване от основани права и свободи. По късно бил освободен от лагера в Белене, а след това бил принуден да напусне България и да се засели в Турция.

Излага, че за извършваните през този период репресии от страна на държавата е образувано сл. д. № 1/1991г. на Прокуратурата на ВС, преобразувано в ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП - София, което не е приключило и към момента.

Поддържа, че в резултат на необоснованото забавяне на делото е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания с голям интензитет, изразяващи се в разочарование от това, че дълги години делото не може да бъде приключено, страх от възможността обвиняемите да останат ненаказани, липсата на възмездие за виновните извършители, загуба на доверие в институциите. Търпял неимуществени вреди и от задържането му в– първоначално в гр.София, а впоследствие и в лагера в Белене, без наличие на правно основание за това, като бил лишен от възможността да контактува със своите близки, живеейки в крайно унизителни условия, при полагане на тежък физически труд.

Поддържа, че търпял и имуществени вреди, изразяващи се в загубата на възможностите за претендиране и получаване на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от противозаконното лишаване на ищеца от свобода в периода януари 1985г. - края на юни 1986г. във връзка и за реализирането на т. нар. възродителен процес.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в отговора по чл.

131 ГПК оспорва исковете по основание и размер.

По искът за неимуществени вреди поради забавяне в разглеждане на делото възразява, че забавяне не е налице, т.к. разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. В периодите след внасяне на обвинителния акт в съда до връщането му на прокуратурата, ответникът счита, че не носи отговорност, т.к. друг орган е бил отговорен за своевременното разглеждане на делото.

В евентуалност оспорва наличието на причинна връзка между забавянето на делото и 2 твърдените вреди, както и същите по интензитет и проявление.

Оспорва и претенциите по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Не е спорно между страните и е служебно известно на съда, че наказателно производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за "Възродителния процес") е започнало на 30.01.1991 г., както и че към постановяване на съдебното решение, същото не е приключило. На съда е служебно известно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че производството по следственото дело е прекратено с Постановление от 31.05.2022г., поради настъпила смърт и на последния обвиняем, което и по жалба на пострадалите лица е отменено с влязло в сила на 22.12.2022г. Определение № 1223, постановено по ч.н.д. № 821/2022 г. по описа на САС, 6-ти наказателен състав и делото е върнато на ВОП за продължаване на процесуално-следствените действия. От приетите доказателства се установява, че ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София, пр. пр. № 3/2001 г. по описа на ВОП-София, продължава с предявяване на пострадалите на материалите по разследването. Делото е образувано срещу обвинените лица за това, че в периода 1984-1989 година са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл. 162 НК. На 20.07.1993г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внЕ. обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия.

Същото е върнато за допълнително разследване в Прокуратурата на въоръжените сили на 09.02.1995г. По-късно отново е внЕ. обвинителен акт по следствено дело № 1/1991г. и образувано НОХД № 01/1998г. по описа на ВКС, срещу същите извършители по същите обвинения. По късно делото повторно е върнато за извършване на допълнително разследване, поради неизпълнение на указанията дадени при предишното връщане. Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998г., делото било изпратено на Софийска военно окръжна прокуратура. По късно следствено дело № 1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили е било преобразувано в сл. дело № 780/1998 г. по описа на СВОП. Впоследствие наказателното производство е прекратено поради смърт на обвиняеми, а по късно спряно поради наличие на свидетели в чужбина. На 04.12.1999г. е възобновено и разследването продължило под нов номер- Н-048/1999г. на ВОП-София. По последното е изпратена молба за правна помощ до компетентните турски власти, като е изискано да се извърши разпит по делегация на пострадалите лица. С постановление от 04.10.2018 г. на военен прокурор при ВОП-гр.София, наказателното производство по ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София е спряно. Съгласно постановлението към датата на издаването му са били установени и разпитани 369 свидетели-лица със сменени имена, принудително въдворени в ТВО-Белене, от общо 446 пострадали лица. Установени са още 38 свидетели, които обаче са починали и не са могли да дадат свидетелски показания. По късно са изпратени още три съдебни поръчки и с които задължителният разпит на всички 3 лица не е постигнат. Изпратена е нова, четвърта и следващи подред съдебни поръчки до Република Турция за установяване и разпит на тези 35 лица, които до момента не са изпълнени. Безспорно е, че пред СГС са образувани повече от 95бр. дела по заявление по чл.

368 НПК за ускоряване на сл. д. № 1/1991 г., ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София, по които са издадени множество определения, с които са определени мерки по чл. 369 от НПК за ускоряване на същото досъдебно производство.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Ф.Е.М.. От тях се установява, че двамата се познавали от Белене.

Там принудително полагали труд, търпели унизителни нечовешки условия. Сега двамата живеели в Турция. Виждали се често. Споделяли, че някога всичко това, което са преживели трябва да излезе на яве. Че някой трябва да понесе отговорност, а те да получат духовно и материално обезщетение за това. Говорели, че това е тяхна цел. Интересували се от делото, което се водело във ВОП. Това дело продължавало вече 30 години. Ищецът бил притеснен, че делото продължава толкова години. Очаквал справедливост. Бил отчаян. Двамата участвали в граждански организации за помощ. Да се отвори някаква врата, да се задвижи делото. Ищеца казвал, че ги лъжат, че няма да има наказани.

За установяване на имуществените вреди е прието заключение по ССчЕ.

При така установеното съдът намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в съотношение, посочено от ищеца в уточнителната му молба от 26.09.2023г.

Искът е допустим и е предявен от лице, което притежава материално-правна легитимация, чиито права и задължения се засягат пряко от производството по сл. д. № 1/91 г., впоследствие преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията или бездействията на съдебните органи в рамките на едно незавършило с окончателен съдебен акт производство, може да подаде жалба пред съд и в рамките на едно отделно исково производство да претендира обезщетяването на нанЕ.ите му вреди. Нормата предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Качеството жертва/пострадал от престъплението ищецът е придобил от момента на образуване на досъдебното производство (30.01.1991г.), който е и началният момент за определяне продължителността, съответно разумността на срока на разследване.

Правото на обезщетение, което ищеца претендира, олицетворява неговия "личен и имуществен" интерес, основаващ се на нарушаване на основни негови права. В случая - по наказателното производство е повдигнатото обвинение по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 НПК и от същото са засегнати основни права на ищеца като правото на етническа принадлежност, на 4 име, на свободно придвижване, на труд и др., като изходът от това наказателно производство е решаващ за признаването им. От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че спрямо ищеца са взети репресивни мерки на принуда, включително лишаването му от свобода, като образуваното наказателно производство за него, като пострадала от репресиите е било надежда за репариране, макар и частично на преживените от него унижения и страдания. Тази надежда продължава повече от 30 години.

Първият иск е предявен като главен и е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 000.00лв., представляваща част от обезщетението за имуществени вреди, възлизащи общо на 510000.00лв. и изразяваща се в загубата на възможностите за претендиране и получаване на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от противозаконното лишаване на ищеца от свобода в периода януари 1985 г. - края на юни 1986г. във връзка и за реализирането на т. нар. възродителен процес.