Решение № 156 от 01.12.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Севлиево, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200165 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят „СТЕРА ТРАНС БГ“ ЕООД , ЕИК: 203687313, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Неофит Рилски“ № 14, представлявано от управителя си Н. В. Е., чрез адвокат В. Н. от ЛАК, е обжалвал Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8504461428, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - София, с което за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

За ответника по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура” - София, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка: На 24.02.2021 г., в 07:01 часа било установено нарушение с ППС влекач „Волво ФМ 4х2 Т“ с рег. № ОВ *** ВС с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална 1 маса на състава 40000. Нарушението било установено на Главен път І-4, км. 76+135, на територията на община Севлиево, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП според категорията на пътното превозно средство, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 40141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 76+135. Посоченото по-горе ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал. В последствие била направена справка, от която било установено, че посоченото по-горе ППС е собственост на жалбоподателя „СТЕРА ТРАНС БГ“ ООД гр. Ловеч със законен представител Н. В. Е.. За установеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш № 8504461428, с който на жалбоподателя, на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и било постановено да заплати такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 133.00 лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалбоподателя и му бил връчен на 05.04.2023 г..

Жалбата е подадена в законоустановения срок – на 12.04.2023 година, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП. Текстът на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”.

Имуществената санкция в размер на 2500 лева, наложена на жалбоподателя, е на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като на основание чл.

10б, ал. 5 от Закона за пътищата е постановено същият да заплати и такса в размер на 119.00 лева.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП: „Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б – в размер 2

2500 лв.”. Според последно посочената разпоредба: “Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.”.

По делото за жалбоподателя се явява процесуалният му представител, в лицето на адв. Н., зкойто аяви пред съда, че поддържа жалбата срещу ЕФ с всички възражения, посочени в нея, като отправи искане до съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен и да му се присъдят направените разноски за адвокат.

Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, без да е необходимо да се обсъжда въпроса по същество, тъй като в случая не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на процесния електронен фиш. С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл.

39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ 3 върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 24.02.2021 година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 03.02.2023 г., от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 24.08.2021 година. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Предвид всичко изложено, съдът счита, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен само на това основанине, като спорът не следва да се обсъжда по същество. В този смисъл е и 4

Решение № 79/16.06.2023 г. по КАНД № 74/2023 г. по описа на Административен съд Габрово.

Що се касае до възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуални закони в производството по издаване на ЕФ, въпреки че не е необходимо същите да бъдат обсъждани изобщо поради отмяната на ЕФ предвид изтичане на давностните сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдът намира същите за неоснователни. Според първото възражение, посочено в жалбата срещу ЕФ, в настоящия случай не следва да се издава ЕФ, а акт за установяване на адиминстративно нарушение, тъй като за нарушението, визирано в разпоредбата на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, не се предвиждала възможност за издаване на ЕФ. Съдът не споделя това становище на жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.