Определение № 980 от 09.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Михайлов като разгледа докладваното от Милен Михайлов Частно наказателно дело № 20261100201206 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.4 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба на З. М. срещу постановление на Апелативна прокуратура - София от 16.01.26г. по пр. пр. № 105/2026г., с което се потвърждава постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.12.25г. по пр. пр. № 24240/2025г. на СГП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и несъвместимост на атакуваното постановление с материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи в подкрепа на тезата на жалбоподателя за наличие на данни за извършено престъпление по чл. 282 от НК от страна на съдия при РС Враца поради вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и разпределение на дело след случаен избор, докато съдията е ползвала платен годишен отпуск.

Съдът, като се запозна с наличните по делото материали и обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя намери следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

В рамките на производството по чл. 213 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

Съдебният състав счита, че прокуратурата е изяснила фактическите обстоятелства по случая и след надлежно извършена проверка е достигнала до правилния извод за липса на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК за образуване на досъдебно производство, като твърденията на жалбоподателя М. не се потвърждават. Прокурорът от СГП е направил подробен прочит на събраните данни, като е извел законосъобразни фактически и правни изводи.

Не е игнорирал наведените от жалбоподателя твърдения, като аргументирано е отхвърлил същите.

Липсва нарушение на правилата на НПК, установяващи основанията за 1 образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 НПК, а именно наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

В конкретния случай материалите по делото не съдържат достатъчно данни, въз основа на които да може да се направи обосновано предположение, че е налице извършено престъпление от страна на действащ магистрат, съгласно критериите на чл. 211, ал. 1 НПК.

Несъгласието от страна на жалбоподателя с възприетото по фактите от страна на съдията при РС Враца, с която е имал досег М. във връзка с разглеждане на НОХД 712/2024г. по описа на РС Враца, не може да послужи за обосноваване на теза за извършено престъпление от страна на магистрата.

За наличието на престъпление следва да се съдържат достатъчно обективни данни, каквито в случая не са налице. Субективните възприятия на жалбоподателя досежно конкретни факти, свързани със случайното разпределение на делата и правилата, въз основа на които последното се осъществява, както и вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ от страна на съда, са ирелевантни за образуването на досъдебно производство. Съжденията на М. за незаконосъобразни действия спрямо него, предприети от длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, съдът третира през призмата на правото му на свободно изразяване. В хода на извършената проверка действително не са събрани данни за извършено престъпление от общ характер, което е обусловило и решението на СГП да откаже да образува досъдебно производство, потвърдено с постановление на АП - София.

Правилно представителят на СГП е посочил, че прокуратурата не е компетентна да преценява законосъобразността на постановените съдебни актове. Осъществяването на правораздавателна дейност е отговорна дейност по охраняване интересите на гражданите и юридическите лица. Съгласно чл.132, ал. 1 от КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционният съд на Република България е имал повод да изрази становище, че имунитетът, установен в нормите на Конституцията за определени лица (между които са съдиите, прокурорите и следователите), представлява съвкупност от права, изразяващи се в тяхната наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. Наказателната неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им – т.нар. функционален имунитет. В редица свои решения съдът в Страсбург е имал възможност да посочи, че лица, които осъществяват държавна власт, няма пречка да се ползват от имунитет във връзка с упражняване на служебните си правомощия и това обстоятелство не е нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ. Този имунитет преследва легитимни цели, които в конкретния случай се изразяват в ефективно обезпечаване на независимостта на магистратите, което от своя страна гарантира справедлив 2 съдебен процес от съд, който прилага закона само по вътрешно убеждение.

В настоящия случай съдът счита, че е проведена пълна проверка, в резултат на която правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление от общ характер, вкл. такова по служба – по чл. 282 от НК.

Изводът на прокурора по същество не е произволен, а се основава и съответства на материалната съвкупност, като не е налице превратно тълкуване на доказателствата. Детайлно е разгледан съставът на визираното престъпление и защо фактическите действия на съдията, визирани в жалбата на М., не субсумират така очертания престъпен състав, нито от обективна, нито от субективна. Внимание е обърнато както на вътрешните правила за случайно разпределение на делата и защо случайно извършеното разпределение на делото, паднало се на съдия Петрова, докато същата е била в отпуск, не съставлява нарушение, още по-малко престъпление по служба. На следващо място оценъчната дейност от страна на магистрат и достигането до конкретни правни изводи е част от свободното вътрешно убеждение и една от гаранциите на независимостта на съда.

Несъгласието от страна на жалбоподателя, останал недоволен от постановен съдебен акт, не е основание за ангажиране на наказателната отговорност на съдията. Не без значение е обстоятелството, че за лицето съществува възможност за допълнителна ревизия на достиганите правни изводи от страна на съдията посредством упражняването правото му на жалба.

С оглед гореизложените съображения, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 04.12.2025г. по прокурорска преписка № 24240/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура, с което е отказано образуване на досъдебно производство, потвърдено с Постановление от 16.01.2026г. по прокурорска преписка № 105/2026г. по описа на Апелативна прокуратура – София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3