Решение № 10524 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10524 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110139188 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на В. Н. К. срещу „****“ ЕООД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 433.25 лв., претендирана като такса за бързо разглеждане по Договор за кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс от 15.03.2020 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че договорът е сключен с „****“ ЕООД /със сегашно наименование „****“ ЕООД/ за сума в размер на 1 200 лв., като са уговорени ГПР в размер на 49.70 % и ГЛП в размер на 40.99 %. Сочи, че съгласно договора той дължи заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 247.57 лв. Излага, че по силата на Анекс от 15.03.2020 г. е получил допълнително още 900 лв., като са уговорени ГПР в размер на 49.60 % и ГЛП в размер на 40.99 %, както и е начислена такса за бързо разглеждане в размер на 185.68 лв.

Възразява, че не дължи сума в общ размер на 433.25 лв., претендирана като такса за бързо разглеждане по договора и анекса, защото клаузата е нищожна, както следва: поради противоречие със закона – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като се касае за действия, свързани с усвояването на кредита; поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото таксата следва да се включи в ГПР; поради накърняване на добрите нрави – нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта; поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, защото таксата е необосновано висока, като се равнява на 1/4 от отпуснатия кредит, а посоченият ГПР не съответства на действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика, като същевременно клаузата не е индивидуално уговорена.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че услугата по експресно разглеждане има допълнителен характер, а не се касае за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Оспорва да е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, защото таксата „Експресно разглеждане“ не подлежи на включване в общите разходи по кредита, тъй като тя не се заплаща във връзка с договора – няма отношение към неговото сключване и усвояване и неговите параметри, а се касае за възнаграждение за самостоятелна възмездна допълнителна услуга, която се предоставя преди сключването на договора и която не е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите параметри. Оспорва да е налице накърняване на добрите нрави, като изтъква, 1 че таксата се дължи за реално извършена услуга, чиято стойност е обусловена от краткото време, в което следва да бъде предоставена. Оспорва процесната клауза да е нищожна поради неравноправност, като изтъква, че договорът е съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, а Общите условия са предварително съгласувани по реда на чл.

148, ал. 3 ЗЗП с КЗП. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приети за съвместно разглеждане насрещни искове за осъждане на В. К.

Н. да заплати на „****“ ЕООД следните суми: 1 200 лв. – главница по Договор за кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г.; 30.32 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.04.2020 г.; 7.34 лв. – такса „Експресно разглеждане“;

264.99 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2022 г.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът по насрещните искове твърди, че процесният договор е валидно сключен при общи условия и в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР, като по него е предоставил кредит в размер на 1 200 лв., преведен на ищеца на 09.01.2020 г., с падеж на 08.02.2020 г., а кредитополучателят е поел задължение да върне сума в общ размер от 1 488 лв., включваща главницата, договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 247.57 лв. Сочи, че таксата е за допълнителна незадължителна услуга, която кредитополучателя е избрал, гарантираща обработка и предоставяне на отговор 15 минути след подаване на Искане за отпускане на кредит. Излага, че той е поискал многократно и допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока на договора, поради което последната падежна дата по договора е 21.06.2020 г. Твърди, че на 15.02.2020 г. кредитополучателят е платил сумата от 600 лв., с която са погасени изцяло договорната лихва и таксата „Експресно разглеждане“, а с остатъка е намалена главницата до 888 лв., а на 06.03.2020 г. е платил сумата от 588 лв., с което главницата е намалена до 300 лв.

Посочва, че с Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г. на кредитополучателя е отпуснат допълнителен кредит от 900 лв., в резултат на което той е следвало да върне сума в общ размер на 1 416 лв., включваща главница в размер на 1 200 лв., договорна лихва в размер на 30.32 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 185.68 лв., но считано от 21.06.2020 г. той е изпаднал в просрочие, поради което е начислена наказателна лихва за забава в размер на 21.66 лв. за периода от 21.06.2020 г. до 24.08.2020 г. Излага, че на 24.08.2020 г. е платена сума в размер на 200 лв., с което е погасена изцяло натрупаната до момента наказателна лихва и частично – таксата „Експресно разглеждане“, поради което към 24.08.2020 г. кредитополучателят е дължал сума в общ размер на 1 237.66 лв., включваща главница в размер на 1 200 лв., договорна лихва в размер на 30.32 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 7.34 лв., след което плащания по договора не са извършвани и поради продължаващото просрочие е начислена наказателна лихва за забава в размер на 264.99 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2022 г. Счита, че ако съдът приеме клаузата относно таксата „Експресно разглеждане“ за нищожна, следва при съобразяване на извършените плащания да му присъди главница в размер на 799.95 лв. и наказателна лихва за забава за периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2020 г. в размер на 176.66 лв.

В своя отговор ответникът по насрещните искове ги оспорва като неоснователни.

Релевира възражение за нищожност на договора на различни основания. Счита, че не са спазени императивни изисквания на ЗПК: в договора е посочен ГЛП, но не е посочено дали той е променлив или фиксиран и какви са условията за прилагането му; посочен е ГПР, но не и какви точно разходи се включват в него, което води до невъзможност потребителят да разбере какъв е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт, като действителният ГПР не съответства на посочения; липсва погасителен план, отговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, и поради неспазване на тези законови изисквания договорът е изцяло нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Позовава се на противоречие на клаузата за такса „Експресно разглеждане“ с разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Възразява, че е 2 налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото таксата „Експресно разглеждане“ касае дейността по управление на кредита и следва да бъде включена в ГПР.

Релевира възражение, че посочването на различен от действителния ГПР е заблуждаваща търговска практика, сочеща на неравноправност, защото не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита, че нищожната клауза относно ГПР не може да бъде заместена по право и договорът не би бил сключен без нея, поради което нейната нищожност влече нищожност на целия договор.

Оспорва дължимостта на наказателната лихва, като сочи, че е неясно на какво основание се претендира тя. Възразява, че клаузата за наказателна лихва е нищожна поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и поради противоречие с добрите нрави, защото наказателната лихва е в размер почти 50 % от сумата на отпуснатия кредит и чрез нея се стига до неоснователно обогатяване. Твърди, че по договора и анекса е извършил плащания на суми в общ размер на 1 388 лв., които са отнесени за погасяване на главница в размер на 900 лв., договорна лихва в размер на 40.43 лв., такса „Експресно разглеждане“ в размер на 425.91 лв. и наказателна лихва в размер на 21.66 лв. Счита, че плащането на суми в общ размер на 1 388 лв. следва да се отнесе за погасяване на претендираните главница и лихва по договора и анекса. Моли за отхвърляне на насрещните искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа страна следното:

С Определение № 14302/20.04.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г. и неговото съдържание.

Установява се от писмените доказателства, че заемната сума по договора възлиза на 1 200 лв., лихвеният процент е в размер на 40.99 %, ГПР е 49.7 %, срокът на договора е 30 дни – от 09.01.2020 г. до 08.02.2020 г., уговорена е сума за експресно разглеждане в размер на 247.57 лв., а общо дължимата сума е в размер на 1 488 лв. С анекса е отпусната допълнителна сума в размер на 900 лв., като към датата на сключването му – 15.03.2020 г., размерът на главницата е възлизал на 300 лв., с което общият размер на кредита е станал 1 200 лв. Уговорени са лихвен процент в размер на 40.99 %, ГПР в размер на 49.6 % и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 185.68 лв., като общата дължима сума по кредита възлиза на 1 416 лв., а срокът за връщането й е 15.04.2020 г.

С Определение № 14302/20.04.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване предаването на заемната сума в общ размер на 2 100 лв. на кредитополучателя и плащането от него на суми по кредита в общ размер на 1 388 лв., отнесени от кредитора за погасяване на главница в размер на 900 лв., договорна лихва в размер на 40.43 лв., такса „Експресно разглеждане“ в размер на 425.91 лв. и наказателна лихва в размер на 21.66 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сума, представляваща начислени такси „Експресно разглеждане“ по Договор за кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г. По него в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от търсеното съдебно установяване и възраженията си за нищожност на договорните клаузи относно такса „Експресно разглеждане“ на твърдяните основания, а в тежест на ответника е да докаже възникването на процесното вземане в негова полза, включително, че то се основава на валидни договорни клаузи, които са индивидуално уговорени, и че действията, за които са уговорени таксите „Експресно разглеждане“ по договора и анекса, са извършени от него.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. В конкретния случай ответното 3 дружество се защитава по предявения срещу него иск чрез доказване съществуването на отричаното от ищеца негово вземане, като дори претендира част от него чрез предявяване на насрещен осъдителен иск, което сочи, че за ищеца е налице правен интерес от отричане със сила на пресъдено нещо на вземането на ответника за такси „Експресно разглеждане“ по договора и анекса. Следователно предявеният отрицателен установителен иск е допустим.

Предмет на делото са и предявени от „****“ ЕООД насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Н. К. да му заплати главницата, договорната лихва, такса „Експресно разглеждане“ и наказателна лихва по договора и анекса. В тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже следните обстоятелства: наличието на действително правоотношение между страните по Договор за кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г. и неговото съдържание, включително наличието на валидни уговорки за възнаградителна лихва, за такса „Експресно разглеждане“ и за мораторна неустойка в договора и анекса; изпълнение на задълженията му по договора, включително предаване на заемната сума и извършване на действията, за които се събират таксите „Експресно разглеждане“; настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката; изискуемост на вземанията; размера на вземанията. В доказателствена тежест на ответника по насрещните искове е да докаже плащане на задълженията до твърдяния размер, както и наличието на сочените от него основания за нищожност на договора, респ. на клаузите за такса „Експресно разглеждане“ и за мораторна неустойка.