Определение № 68 от 16.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Благоевград, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500836 по описа за 2025 година

Въззивно производство по реда на Глава двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. В. Х., ЕГН **********, чрез адв. А. Б., срещу Решение № 1003 от 27.12.2024 г. по гр. д. № 135/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт е признато за установено на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 37 и чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че К. В. Х., ЕГН **********, дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.

Благоевград, ЕИК 811047831 следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1101 от 20.11.2023 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на Районен съд Благоевград: 3360,82 лв. – дължима главница за периода 28.04.2021 г. до 20.08.2021 г. за доставена и незаплатена ВиК услуга за имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2023 г. до окончателното плащане; 775,57 лв. – представляваща лихва за забава за периода 24.09.2021 г. до 30.10.2023 г., като е отхвърлен иска за лихва за забава над уважения размер от 775,57 лв. до пълния претендиран размер от 776,21 лв.

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил К. В.

Х. да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.

Благоевград, ЕИК 811047831, сумата от 562,64 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 2157 лв. – разноски в исковото производство.

С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи сумите по заповедта за изпълнение и същият е осъден да заплати разноски за заповедното производство и разноски за исковото производство. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят навежда доводи, че съдът не е обсъдил надлежно доказателствата по делото. Счита, че съдът не е обсъдил 1 направените оспорвания на съдържанието на писмените доказателства и че не ги е съпоставил с останалите доказателства по делото. Излага съображения, въз основа на които поддържа, че изводите на съда са противоречиви. Счита, че предмета на спора не е свързан с незаконно присъединяване към В и Кмрежата, а същият касае дължимост на суми, посочени в счетоводен документ, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение. Поддържа, че изводите на съда не са били свързани с предмета на делото и с предмета на заповедното производство. Счита, че в заявлението е бил посочен период, които се различава от периода, който е бил обсъждан от районния съд. Намира, че мотивите на съда касаят задължение за заплащане на суми за незаконно присъединяване към ВиК-съоръжение, а в диспозитива на решението се посочва, че е присъдена сума за доставена и незаплатена ВиК услуга за имот в * с конкретен абонатен номер. Жалбоподателят поддържа, че по делото не са налице доказателства за съществуването на посочения абонатен номер. Счита, че с решението са присъдени суми по партида и доставка на услуга, каквато не съществува. Навежда, че противоречията в предмета на двете производства не може да се приеме за конкретизиране на основанията, на които се дължат сумите, посочени в заявлението. Излага доводи, че в решението е налице противоречие между диспозитива и неговите мотиви. Счита, че в тежест на ищеца е било да установи наличието на основание за съставяне на процесната фактура, респ. правоотношението с ответника, от което произтича задължението за заплащане на фактурираната сума. Намира тези обстоятелства за недоказани. Поддържа, че от доказателствата по делото не се установява основанието, което е било посочено във фактурата – доставяне на питейна вода за периода от 28.04.2021 г до 20.08.2021 г. до имот на К. Х. с партида № ***, като във фактурата се сочила и консумацията на 2207 куб. м. вода. Навежда, че според експертните заключения в имота няма водомер и че няма партида на името на ответника. Счита, че не са налице доказателства, че за този имот има отклонение от водопровода, с което същият да се захранва с вода. Затова намира, че ищецът не е установил фактическото основание, за което е бил съставен счетоводния документ. Поддържа, че понеже няма партида, не може и да има задължение за такава. Навежда, че съдът е приравнил периода от 4 месеца във фактурата със задължение за неоснователно обогатяване за период от 365 дни. Сочи, че според експертното заключение не е открита партида, няма отчитани показания на средство за търговско измерване и счита, че не се установява как е формирана цената.

Счита, че от протокола от 2021 г. не се установява, че е налице незаконно присъединяване в имот на ответника. Навежда, че ответникът не притежава имот в *, какъвто имот според него касае съдържанието на протокола. Според жалбоподателя от СТЕ се установява, че в имота не съществуват водопроводни отклонения, няма данни за преминаващ етернитов водопровод, нито се установява същия да се захранва с вода от водопровода. Навежда доводи, че имота се захранва с вода чрез система, която може да се снабдява с вода от язовир Л., както и че е възможно той да се захранва чрез преносим източник. По тези съображения намира за недоказано наличието на незаконно присъединяване. Намира за недоказано наличието на тръба и отклонение, с което да се е захранвал имота на ответника. Оспорва извода на районния съд, че ответникът е признал наличието на отклонение от водопровода в собствения му имот. Твърди, че имота на ответника е заснет в кадастралната карта като част от един голям имот. Сочи, че според вещо лице сочи, че към момента в един от съседните имоти съществува ВиК отклонение на 2 повърхността на терена. Оспорва извода на районния съд, че ответникът е пропуснал в срока за отговор на исковата молба своевременно да заяви, че имотът му се е водоснабдявал от язовир Л.. Навежда доводи, че това възражение не се е преклудирало със срока за отговор на исковата молба, като сочи, че в исковата молба и в заповедното производство се е обсъждал имот в *, а не имот № 5510269, който според жалбоподателя е бил въведен по делото едва с поставянето на задачи към вещото лице по СТЕ. Счита, че неправилно районният съд е приел за установено, че проверки и незаконно присъединяване е установено в имот на ответника. Навежда доводи, че при незаконно присъединяване не може да е налице партида. Оспорва заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Излага доводи, въз основа на които оспорва извода на експерта, че сумата, която е начислена по фактурата съответства на правилата на чл. 49 и чл. 50 от Общите условия, като жалбоподателят счита, че заключението е било основано на предположения за факти, които е следвало да бъдат доказани от ищеца. Сочи, че своевременно е оспорил справката за определяне на разходваните водни количества. Поради липса на основание за начисляване на главницата жалбоподателят счита, че не се дължат и претендираните лихви. Моли решението да се отмени в обжалваната част, да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят разноски за производството.

Постъпил е отговор на въззивна жалба, подаден от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград, ЕИК 811047831, чрез адв. Т. Н., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното решение. Навежда доводи за обоснованост на съдебното решение. Намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя относно процесната фактура. Поддържа, че ищцовото дружество не претендира вземане за период от 4 месеца и че съдът не основава решението си на извод, че вземането е за 365 дни. Позовава се на чл. 49 и чл. 50 от ОУ.

Твърди, че ответникът е бил уведомен за задължението си още преди да е била издадена процесната фактура. Счита, че ползването на водоснабдителната мрежа е извършено в нарушение на нормативната уредба и без измервателно устройство. Навежда доводи, че не е налице разминаване между предмета на исковото производство и този на заповедното производство. Сочи, че партида е била открита на името на ответника поради констатираното незаконно присъединяване и необхоД.стта такава да се открие поради осчетоводяването на възникналото вземане. Поддържа, че като ищец не твърди, че вземането е възникнало при сключването на договор за доставка на вода. Намира за доказано незаконното присъединяване и че водата е била ползвана за имота на ответника. Намира за недоказани доводите на ответника, че е ползвал вода от Напоителни системи или от язовира. Намира за ирелевантни доводите на ответника, че вещото лице не е установило на място незаконно присъединяване, тъй като същото е било констатирано от ищеца на 28.04.2021 г. Намира за неоснователни оплакванията срещу заключението по съдебносчетоводната експертиза. Позовава се на решение № 4 от 04.06.2014 г. по гр. д.

№ 3756/2013 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 152 от 06.11.2019 г. по гр. д.

№ 4379/2018 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 501 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 803/2018 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 532 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 496/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 339 от 08.06.2020 г. по т. д. № 1639/2021 г., Т. К., I т. о. на ВКС. Сочи, че от основателността на главния иск следва и основателността на иска за лихва за забава, начислявана по реда на чл. 44 от Общите условия. Намира нейния размер за доказан от 3 изготвената експертиза. Претендира разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 09.10.2025 г. по в. гр. д. № 836/2025 г. по описа на ОС Благоевград, съдът е дал ход на устните състезания и е обявил делото за решаване.

Съдът е длъжен да следи за допустимостта на иска при всяко положение на делото, вкл. и преди да пристъпи към постановяване на решението, за да избегне постановяването на процесуално недопустимо решение (виж определение № 548 от 09.11.2010 г. по гр. д. № 207/2010 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, Сталев, Ж. „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК“, „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр. 307-308).

Постановеното по нередовна искова молба решение е недопустимо (виж решение № 390 от 09.01.2013 г. по гр. д. № 106/2012 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 80 от 25.06.2013 г. по т. д. № 156/2012 г., Т. К., І т. о. на ВКС, решение № 6 от 04.02.2014 г. по гр. д. № 3044/2013 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и др.). Когато съдът се е произнесъл по нередовна искова молба без да е дал указания за отстраняването на констатираната нередовност, постановеното съдебно решение е недопустимо (определение № 759 от 02.11.2017 г. по гр. д.

№ 2230/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС). В тази връзка въззивният съд осъществи внимателна преценка на редовността на исковата молба.

Според решение № 348 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 473/2010 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска /фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право/, петитума на иска /в какво се състои претендираното право и вида търсената защита/, както и носителите на правоотношението. Ако в обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, на които се основава дадена претенция, но в петитума липсва изрично искане за произнасяне по тази претенция, исковата молба е нередовна. Нередовността се изразява в несъответствието между основание и петитум, което несъответствие води до невъзможност да се индивидуализира спорният предмет. При наличие на такова несъответствие съдът е длъжен, на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 127, т. 4 и т. 5 ГПК, да предостави възможност на ищеца да отстрани тази нередовност и, преди да извърши това, не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата си дейност.