Решение № 22 от 05.02.2026, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към решение рег.№ 22/05.02.2026 г. постановено по АНД № 971/25 г. по описа на Районен съд - Търговище.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от НК.

Постъпило е постановление от 02.12.2025 г. на прокурора по реда на чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 101/2024 г. по описа на РУ - гр.Търговище – Н. С. А. от с.М., общ.А., да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му се наложи административно наказание.

В съдебно заседание представител на РП – Търговище не се явява.

Обвиняемият не се признава за виновен, като заявява, че се уповава на правосъдието. Неговият защитник пледира обвиняемият да бъда оправдан.

При преценка на събраните по делото доказателства по ДП № 101/2024 г. по описа на РУ - гр.Търговище, и в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

І. От фактическа страна.

ДП № 101/2024 г. по описа на ОД на МВР - Търговище е водено срещу Н. С. А. /И. С. СТ./, ЕГН ********** от с. М., общ. А., обл. Т., за това, че на 27.11.2023 г. в гр. Търговище, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Търговище, при условията на продължавано престъпление потвърдил неистина в писмени декларации, които по силата на закон се подават пред орган на власт за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, както следва:

- на 27.11.2023 г. в гр. Търговище, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище, потвърдил неистина - че е установил обичайното си пребиваване в Република България, а именно в с. М., общ. А., обл. Т., ул. „Н.

Н.“ № **, в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 и ал.

7 от ЗДвП се дава пред орган на власт - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище при ОД на МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство и

- на 27.11.2023 г. в гр. Търговище, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Търговище, потвърдил неистина - че свидетелството му за управление на моторно превозно средство с № ********, издадено от сектор „ПП“ при ОДМВР - Търговище е изгубено на 10.11.2023 г. в Германия, в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи и чл. 17, ал. 1 и чл. 35 т. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи се подава пред орган на власт - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище за удостоверяване истинността на това обстоятелство престъпление по чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

1

В хода на проведеното разследване е установено следното:

Обвиняемият Н. С. А. до 2024 г. живеел и работел във Федерална Република Германия. Той притежавал свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ с № *******, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР Търговище.

Във връзка с извършени от обвиняемия многократни нарушения на правилата за движение по пътищата във Федерална Република Германия, със Заповед от 05.10.2023 г. обвиняемият бил лишен от право да ползва гореспоменатото СУМПС с № ******** в Германия и същото му било отнето от компетентните германски власти. Обвиняемият обаче решил да заобиколи тази забрана като се сдобие с дубликат на СУМПС, което му било отнето в Германия. За целта на 26.11.2023 г. той се прибрал в България и на 27.11.2023 г. посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище, където пред св.А. Т. Х. - П. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище, подал заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 3772/27.11.2023 г., като искал да му бъде издадено СУМПС. Към гореспоменатото заявление обв. Н. А. приложил декларация по - чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата :

„Дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което обстоятелство притежателят е декларирал съгласно чл. 8, ал.2 от Закона за българските лични документи“, чл. 8, ал.2 от Закона за българските лични документи :

„При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите - или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина” и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи : „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най - близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР“ и чл. 35, т.3 от Правилника за издаване на българските лични документи : „При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изисква при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС - декларация за съответното обстоятелство по чл. 17, ал.1“. Макар обвиняемият да знаел, че СУМПС с № ******* му е било отнето в Германия и не е изгубено, той попълнил и подписал лично гореспоменатата декларация, в която декларирал, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС в Германия.

Българско СУМПС обаче съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) може да бъде издадено само на лица, „които са 2 установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал.1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по - малко от 6 месеца“, т. к. съгласно чл.

151, ал.7 от Закона за движение по пътищата : „едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз“. Така, когато на 27.11.2023 г. обв. Н. А. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Търговище в гр. Търговище, за да подаде необходимите документи за издаване на дубликат на СУМПС, служителката, която приела и обработила документите на обвиняемия, след като му обяснила, че за да му бъде издадено българско СУМПС е необходимо обичайното му пребиваване да е в България, както и какво е обичайно пребиваване, а именно, че съгласно &6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП : „Обичайното пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което в следствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там, като спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност и че следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване“, му дала да попълни и той собственоръчно попълнил и подал Декларация по чл. 151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, с която независимо, че през последната година не бил живял в България, а в Германия декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в България в с.М., общ. А., обл. Т., ул.

„Н. Н.“ № **. Двете декларации - по чл. 151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП и по чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата, чл. 8, ал.2 от Закона за българските лични документи и чл. 17, ал.1 и чл. 35, т.3 от Правилника за издаване на българските лични документи, заедно с всички други необходими документи обвиняемият дал на св. А. Т. Х. - П. и тъй като, както в информационните системи както на сектор „Български документи за самоличност“, така и на отдел „ГРАО“ при Община Търговище, нямало данни, че обв. Н. А. трайно пребивава в Германия, документите му били приети. На 29.11.2023 г. обвиняемият лично получил новото си СУМПС с номер ********** дубликат на заявеното от него за изгубено СУМПС с номер 286120546. След като така успешно преодолял ограниченията, наложени му от германските власти на 03.12.2023 г. обвиняемият напуснал България и се прибрал в Германия.

На 13.12.2023 г. обаче в МВР на Република България - Главна дирекция 3

„Национална полиция“, отдел „Пътна полиция“ било получено писмо, с което компетентните власти във Федерална Република Германия, уведомяват българските власти за наложени наказания на български граждани, сред които и обвиняемия Н. С. А. - тогава с имена И. С. Ст., за наложеното му в Германия наказание лишаване от право да управлява МПС заедно с копие на отнетото му в Германия във връзка с това наказание СУМПС с номер ********, издадено от сектор „ПП“ при ОДМВР - Търговище. Така станало ясно, че на 27.11.2023 г., когато е подал декларация по чл. 8, ал.2 от Закона за българските лични документи и чл.17, ал.1 и чл.35, т.3 от Правилника за издаване на българските лични документи, че свидетелството му за управление на МПС с № ******* е изгубено е излъгал - потвърдил е неистина, т. к. въпросното свидетелство не е било изгубено, а е било отнето от контролен орган в Германия. Станало ясно също така и че е потвърдил неистина и в другата декларация, която подал на 27.11.2023 г. - тази по чл. 151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, т. к. постоянното му пребиваване тогава не било в България, а в Германия.

В хода на разследването е назначена съдебно - почеркова експертиза, видно от която се установява, че обв.Н. А. е положил подпис в графите „Декларатор“ и „Подпис“ в подадените от него декларации по чл. 151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП и по чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи и чл.

17, ал.1 и чл.35, т.3 от Правилника за издаване на българските лични документи.

Видно от приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ РД-01-10417/09.10.2025 г. на Община Търговище имената Н. С. А. и И. С. Ст. с ЕГН ********** са имена на едно и също лице.

Видно от приложената на ДП справка за задграничните пътувания на обвиняемият (л.118 от ДП) за периода от 31.01.2023 г. до 04.02.2024 г. за обвиняемият има регистрирани седем на брой задгранични пътувания излизания и влизания на територията на република България. Периодите между влизанията и излизанията от и на територията на Република България изключват извод, че обвиняемият е имал обичайно пребиваване в Република България повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца към дата 27.11.2023 г. когато е подал такава декларация. Разпитаните в съдебната фаза на процеса свидетели не променят този извод. Св.И. заяви, че знае обвиняемият, че излиза в чужбина да работи, но не знае кога се прибира и кога влиза в България. Св.Ю. заяви, че не си спомня кога обвиняемият се е върнал в селото за по-продължително време и не може да каже с категоричност, че през 2023 г. обв. не е живял повече от 6 месеца в България. Съгласно приложената справка за извършени пътни нарушения на територията на РГермания за периода 08.09.2020 г. – 28.02.2023 г. (л.64 от ДП) обвиняемият има регистрирани седем на брой нарушения което установява, че на тези дати е пребивавал на територията на Република Германия, а не на територията на РБългария.

Отделно от горното – видно от приложената по ДП административна 4 заповед от Република Германия ( л.58-60 от ДП ) обвиняемият е бил уведомен, че шофьорската му книжка се отнема и следва да бъде представена незабавно.

Съгласно писмото от Д“МОС“ при МВР (л.95 от ДП) обвиняемият е посетил пътната администрация в град Krefeld РГермания и на 10.10.2023 г. свидетелството му за правоуправление било отнето с цел предотвратяване на по-нататъшно управление, като е вписано и блокиращо уведомление. Копие от протокола за претърсване и изземване е предадено на обвиняемият на място.