Решение № 2388 от 28.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2388 гр. Пловдив, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330102596 по описа за 2022 година

С исковата молба ищците П. Я. Ю., ИВ. М. Ю. и Я. М. Ю., чрез адв. М.В. М., са предявили против „Изи Асет Мемиджмънт“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за кредит от ***** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ищците са предявили и иск против „Файненшъл България“ ЕООД с искане за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл.124, ал.1 ГПК, че сключеният между тях договор за поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

Ищците твърдят, че между М.Е.Ю. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за кредит № ***** по силата на който в полза на кредитополучателя била предоставена сумата в размер от 1 400 лв. С цел обезпечаване на договора за заем М.Ю. сключил с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № ***** М. Ю. починал, като оставил трима наследници – ищци в настоящото производство.

Ищците твърдят, че сключеният договор за заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Сочи се, че в договора не били посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент, нито дали същият е фиксиран или променлив. Не бил посочен и общия размер на дължимата възнаградителна лихва, както и съотношението й към главницата. Твърди се също, че в договора липсвала ясно изразена методика за това как е формиран годишния процент на разходите. Сочи, се, че погасителният план по договора не отговарял на изискванията на ЗПК, тъй като не ставало ясно какви компоненти включвала 1 всяка вноска. На следващо място се твърди, че с договорът за заем се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като заплащането на сумата, дължима по договора за поръчителство следвало да бъде включена в ГПР, тъй като същата била елемент от общия разход по кредита. В подкрепа на това се сочи, че дружествата - ответници са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД бил „Изи Асет Мениджмънт“ АД и съответно печалбите от дейността на дружеството-гарант се разпределяли към дружеството-заемодател. На следващо място ищците оспорват договора за поръчителство, като се сочи, че същият е нищожен поради протворечието му с добрите нрави, поради заобикаляне на закона /чл.19, ал.4 ЗПК/, тъй като с този договор не се целяло обезпечаване на изпълнението по договора за кредит, а единствено допълнителното му оскъпяване, респ. акумулиране на печалба за „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Договорът за поръчителство бил недействителен и на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като същият бил сключен във вреда на потребителя, не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и не позволявал на потребителя на прецени икономическите му последици. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че не е налице соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като възнаградителната лихва била установена като фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК. Сочи, че при положение, че лихвеният процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на тази разпоредба, в който смисъл се позовава на практика на съдилищата.

Счита, че не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Твърди, че годишният процент на разходите е фиксиран с посочване на неговия размер, като не е установена възможност за неговата промяна. Счита, че дължимото на гаранта възнаграждение не би могло да бъде включено в ГПР, тъй като договорът за поръчителство представлявал акцесорно правоотношение и задължението по него не било обвързано с договора за паричен заем. Допълва, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, а към тази дата на кредитора няма как да е известно дали длъжникът ще предостави обезпечение. Сочи, че доколкото договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия си срок, то и изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК е неприложимо и не се отразява на действителността на договора. Излага подробни съображения за действителността на сключения договор за поръчителство, като акцентира върху чл.9 ЗЗД и свободата на договаряне в гражданския оборот. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл 2

България“ АД не е депозирал отговор на исковата молба

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК, съединен с положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

От събраните по делото доказателства се установява, че между наследодателя на ищците М.Е.Ю. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***** по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 400 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на осем месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 202, 25 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49, 02 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция №*****, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и М.Е.Ю. – потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем № *****, а именно – задължение за връщане на заемната сума от 1 400 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1 278 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 159, 75 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите 3 по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 02 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по договора за кредит. Следва да се отбележи също така, че договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2, а именно да предостави някое от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответните изисквания или банкова гаранция за сумата от 1 618 лв. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 1 618 лв., за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поне две лица поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредитодателят си осигурява сигурно сключване на договор за предоставяне на гаранция, възнаграждението по който се заплаща с всяка вноска по договора за кредит и постъпва в неговия имуществен патримониум. От изложеното следва, че по този начин се установява допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя, като това възнаграждение следва да бъде включено при формирането на ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 2, т. 7 от Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 1 618 лв. В тази величина, обаче, не е включена дължимото по Договор за предоставяне на гаранция № ***** възнаграждение в размер на 1 278 лв. Чрез прибавянето на последната, общата сума, която следва да заплати потребителят възлиза на 2 896 лв., което е над два пъти размера на получения в заем финансов ресурс. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.