Решение № 220 от 04.03.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5173/2021
- Вид
- Решение № 220
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 04.03.2022
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, т. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 220 гр. Перник, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720105173 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, чрез пълномощника адв. К.Т., срещу М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 516,00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *****/09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2021 г., до изплащане на вземането, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 121,83 лв. – обезщетение за забава за периода 04.06.2019 г. – 30.09.2021 г. вкл.
В исковата молба се излага, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № *****/09.04.2019 г., въз основа на който ищецът предоставил на ответника сумата 616,00 лв., която последният се задължил да върне на 8 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 77,00 лв., с краен падеж на договора 03.06.2019 г.
Твърди се, че ответникът е заплатил само една вноска по договора в размер на сумата 100,00 лв., поради което дължима била сумата 516,00 лв., ведно със законната лихва, считано ор датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2021 г., както и обезщетение за забава в размер на сумата 121,83 лв. за периода 04.06.2019 г. до подаване на исковата молба в съда.
Поради неиздължаване на взмането, ищецът подал молба за обезпечаване на бъдещ иск, въз основа на която била образувано ч.гр.д. № 4712/2021 г. на РС-Перник. Моли за уважаване на предявения иск по изложените съображения и присъждане на сторените за настоящото 1 производство и производството по обезпечаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 09.02.2022 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Същият не е оспорили твърденията на ищеца, а от представените писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното, налага предявените искове да се уважат, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
Предвид направеното искане, като правоувеличаваща последица от предявяването на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски за производството.
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищцовото дружество е заплатило държавна такса за производството по делото в размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., които следва да му бъдат присъдени.
По искането за присъждане на разноските за обезпечителното и изпълнителното производство, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на 2 иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК). С оглед изложеното, в настоящото производство на присъждане подлежат единствено разноските, сторени в обезпечителното производство, но не и тези в изпълнителното производство.
От представеното с молбата от 07.02.2022 г. платежно нареждане /л.53/ се установява, че на 25.08.2021 г. ищецът е заплатил държавна такса по сметка на РС-Перник за обезпечение на бъдещ иск срещу ответника в размер на сумата 40,00 лв., а от представената обезпечителна заповед от 03.09.2021 г. се установява, че искането за допускане на обезпечение по ч.гр.д. № 4712/2021 г. на РС-Перник е уважено. С оглед изложеното и доколкото произнасянето по искането за допускане на обезпечение е предпоставено от внасяне на дължимата държавна такса по чл. 22, т. 1 от ТДТССГПК, съдът приема, че ищецът е сторил разноски за държавна такса в обезпечителното производство в посочения размер, които следва да му бъдат присъдени.
Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение производство съдът намира за недоказани по следните съображения: в обезпечителното
За да се приеме, че разноските са направени в обезпечителното производство, следва да се представят доказателства за това до приключване на това производство, тъй като въпреки че присъждането им зависи от изхода на спора по същество, това производство е отделно от исковото /в този смисъл Определение №396/28.07.2017 по дело №729/2017 на ВКС, ТК, I т.о./. В настоящия случай, въпреки дадените указания, че не сочи доказателства за сторените разноски в производството по обезпечване на иска, ищецът не е направил искане за прилагане на ч.гр.д. № 4712/2021 г. на РС-Перник, а с оглед състезателното начало в гражданския процес и доколкото посоченото дело няма отношение към допустимостта на настоящото производство, служебното му изискване е недопустимо. Същевременно представеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка за плащане в брой на сумата 300,00 лв. - адвокатско възнаграждение за образуване и водене на обезпечително производство срещу ответниците, но не установява дали тези разноски са извършени и представени именно до приключване на обезпечителното производство по ч.гр.д. № 4712/2021 г. на РС-Перник, поради което и не следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:
3
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ н а „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, сумата 516,00 лв. /петстотин и шестнадесет лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № *****/09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2021 г., до изплащане на вземането , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ н а „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, сумата 121,83 лв. /сто двадесет и един лева и осемдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава за периода 04.06.2019 г. – 30.09.2021 г. вкл., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ н а „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски в исковото производство, и сумата 40,00 лв. /четиридесет лева/, представляваща разноски за държавна такса в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 4712 по описа за 2021 г. на РС-Перник, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4