Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 46210 от 30.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38153/2022
Вид
Определение № 46210
Подписан
30.12.2023
В сила
30.12.2023
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46210 гр. София, 30.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110138153 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, чрез адвокат Ю. М. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**** против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.

София,, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от ***** срещу Акционерно дружество „Кардиф Общо застраховане“, регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския регистър № 308896547 и с представител *** имащо клон в България „Кардиф Общо застраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК: 175190073, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет.

1-3, представлявано от ****, както и срещу „Кардиф Животозастраховане“, регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския регистър № 732028154, представлявано от *** имащо клон в България „Кардиф Животозастраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК:

175190059, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.

"Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от ****.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответниците срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от тримата ответници.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че на 10.02.2022 година ищецът е сключил с банката Договор за потребителски кредит № 7053255037/10.02.2022 година, по силата на който е получил заемна сума в размер на 8000,00 лева със срок на договора до 15.02.2023 година. Твърди се, че броят на месечните погасителни вноски не е посочен изрично, а в инкорпорирания в договора погасителен план са посочени 12 месечни вноски, всяка по 907,91 лева, а 1 последната 12-а вноска е в размер на 907,02 лева.

Твърди се, че в т. 7.1. от договора за кредит е посочено, че размера на кредита е 8000,00 лева с общ размер на застрахователната премият – 820,67 лева за общо двете застраховки: BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ на стойност 119,88 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА /bill/ на стойност – 700,79 лева.

Твърди се, че общият размер на кредита е посочената сума в размер на 8820,67 лева т.е. цената на застраховката е включена в размера на кредита.

Описва се, че лихвеният процент по кредита, посочен в т. 9.1. от договора е 40,91%, а годишният процентна разходите /ГПР/, посочен в т. 10 е в размер на 48,39%, при което общата дължима сума по този договор за кредит е 10894,93 лева.

Твърди се, че до 24.06.2022 година ищецът е платил на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по този договор за кредит общо 8000,00 лева по следния начин: на 17.03.2022 година – месечна вноска в размер на 910,00 лева; на 28.04.2022 година – месечна вноска в размер на 919,50 лева; на 15.05.2022 година – месечна вноска в размер на 908,00 лева.

Твърди се, че след искане на информация за посочване на сума за пълно предсрочно погасяване на задължението, съгласно чл. 22, т. 1 и т.2 от договора за кредит, отговор не е бил получен.

Сочи се, че на 24.06.2022 година ищецът е заплатил по банков път с Авизо за нареден кредитен превод сума, в размер на 5262,50 лева за пълно предсрочно погасяване на задължението по този договор за кредит до пълния размер на чистата стойност на кредита от 8000,00 лева.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит № 7053255037/10.02.2022 година е нищожен/недействителен. Твърди се, че е недействителен поради неизпълнение от страна на ответното дружество на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че в нарушение на закона, договорът е неясен и неразбираем за потребителя.

Твърди се, че ответната банка е подвела ищеца да сключи застрахователен договор, по силата на който ищецът е застраховал кредита в полза на ответното дружество с два боря застраховки на обща стройност над 10% от стойността на кредита, като цената на тези застраховки е включена в размера на главницата по кредита и цялата сума съответно се олихвява с посочената в договора лихва в размер на 40,91%.

Твърди се, че кредитът е бил застрахован в „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, ЕИК 175190073. Твърди се, че ищецът, при сключването на договора за кредит, изобщо не е разбрал, че е сключил подобни застраховки, изобщо не му било известно дали сумата, посочена като застрахователна премия е заплатена в действителност на застрахователя от застрахователния посредник, съгласно посоченото в чл. 7.2.3. от договора за потребителски кредит. Ищецът твърди, че изобщо не му е разяснявано от страна на заемодателя, че сумата от застрахователната премия ще бъде добавена към сумата на кредита и съответно ще бъде олихвявана и ще бъде задължен да я заплаща заедно с ежемесечните си погасителни вноски по кредита.

Твърди се, че в предоставената информация за застрахователите и застрахователния посредник, която се предоставя на потребителите на застрахователни услуги, в раздел „Информация за застрахователния посредник“ е посочено, че банката действа като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ по силата на договор за застрахователно агентство от 26.08.2019 година срещу получаване на комисионна, която е част от застрахователната премия.

Твърди се, че в чл. 19 от договора за потребителски кредит е посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните 2 програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без обаче да е задължително условие за сключване на договора. Сочи се, че при сключване на договора за кредит банката е използвала заблуждаваща и нелоялна търговска практика.

Твърди се, че уговорената в процесния договор за потребителски кредит възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, както и неравноправна по смисъла на общия състав на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК. Твърди се, че с договорения ГЛП в размер на 40,91% се нарушават добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва.

Твърди се, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че сключените застраховки (2 броя) са разход по кредита, който следва да бъде включен в ГРП, а невключването им съставлява нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Предвид горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е нищожен Договор за потребителски кредит 2520910/14.02.2022г., сключен между ищеца и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по който договор банката действа като застрахователен агент на „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ. По заявения в условията на евентуалност иск срещу „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ се твърди, че сключените два броя застраховки са сключени, срещу получаване на комисионна, която е включена в застрахователната премия, както и че ищецът изобщо не е узнал и разбрал за сключените застрахователни договори.

Иска се от съда по евентуалния иск да обяви нищожност както на Договор за потребителски кредит № 7053255037/10.02.2022 година, така и по застрахователния договор като взаимообвързани помежду си договорни отношения, произхождащи от едно и също правоотношение.

С отговора на искова молба ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД оспорва предявения иск, като сочи, че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и не му противоречи. Оспорват се предявените от ищеца твърдения за нищожност.

С отговора на исковата молба ответникът „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ оспорва исковата претенция, като твърди, че ищецът е подписал заявлениедекларация за сключването на договорите за застраховка. Сочи се, че не е вярно твърдението, че не е знаел за сключването на тези договори. Твърди се, че както договорът за потребителски кредит, така и договорите за застраховка за сключени при наличието на знание и съгласие от страна на ищеца и при спазване на изискванията на ЗПК и ЗК.

Ответникът „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, в отговора на исковата молба, навежда аналогични доводи и оспорва исковата претенция. Сочи се, че застрахователният договор се сключва в полза на кредитор за обезпечение на вземането на кредитора само с изричното предварително писмено съгласие на длъжника, както и че неразделна част от Договора за кредит е и „Заявление-декларация за установяване на договорни отношения“, съгласно която кредитополучателят и ищец в настоящото производство Г. Р. собственоръчно на стр.4 е декларирал, че заявява желанието си и дава съгласие да му бъдат сключени Застраховки чрез посредничеството на Банката като застрахователен агент на Кардиф. Твърди се, че в случая не се сочи коя точно норма е нарушена от ответната страна, поради което искането за обявяване на нищожност на процесния договор поради нарушаване на добрите нрави следва да се отхвърли като неоснователно.

Твърди се, че застрахователният договор не е бил лишен от основание, както се твърди 3 в исковата молба, тъй като реално е било предоставено застрахователно покритие от страна на Кардиф от момента на застраховането на г-н Р., за което както посочихме вече е била начислена отделна сума (застрахователна премия) и в тази връзка е било налице изпълнение на задължението от страна на застрахователя да носи риска от евентуално събитие, срещу заплащане на съответната застрахователна премия.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

В настоящото производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции:

Главен иск – да се обяви за нищожен Договор за потребителски кредит 7053255037/10.02.2022;

Евентуален иск – да се обявят за нищожни два броя Договори за застраховки.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното отношение очертава ищецът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно е приложим Закон за защита на потребителите – в този смисъл и относно неравноправността на клаузите на процесните договори и приложимите към тях Общи условия. Съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143-147а от Закона за защита на потребителите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

По искането за допускане на съдебно счетоводна експертиза – така заявеното искане е относимо и допустимо, като съдът ще се произнесе по него в първото съдебно заседание, след като ответниците заявят дали имат искане за поставяне на въпроси към вещото лице.