Решение № 697 от 09.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Плевен , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430101395 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЕМ. С. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Плевен срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми, след направено изменение на исковите претенции, а именно: сума в размер на 797,97 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 79,55 лева за периода от 01.07.2019 г. до 24.02.2021 г.

В обстоятелствената част на исковата молба сочи, през процесния период от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г. ищецът е работил на длъжност „старши пожарникар“ в УПБЗН Д. Митрополия при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР. Излага, че 1 трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Излага се, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Твърди, че в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016 г.

/обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05,.015 г.

Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че за процесния период – 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г., е положил нощен труд в размер на 800,00 часа. Твърди се още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 2

800,00 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 114,40 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно за посочения труд му се дължи процесната сума. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва се предявения иск, както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че за процесния период ищецът е в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „старши пожарникар“ в УПБЗН Д.

Митрополия при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Твърди, че съгласно ал.3 на същата разпоредба, при работа на 3 смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. Излага, че с промени в ЗМВР в сила от 11.07.2020 г. в ал. 1 на чл.187 е добавено и изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период, а новата ал.14 на същия член гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Сочи, че действащата към момента Наредба №8121з—1353 от 18,12,2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР в мл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3 от Наредба №8121з—1174 от 30,10,2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време е регламентирано, че при сумарното изчисление на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР. Навежда доводи, че чл.187 ЗМВР е действаща правна норма, чието действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по – малко от подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Твърди, че с решение по чл.290 ГПК е прието, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители, което своя страна прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл. и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Счита, че елементите на служебното правоотношение на ищеца във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени в специален закон -ЗМВР, поради което са неприложими и разпоредбите на КТ. Твърди, че НСОРЗ не следва да се прилага по отношение на служители на МВР, поради факта, че по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Навежда доводи, че предвиденото в чл.9, ал.2 от СРОЗ не следва да се прилага по отношение на служителите в държавната администрация. Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между 4 нощен и извънреден труд, че в процесния период са действали наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв./1.00лв./от м. 02.2020г./, но полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за процесния период. Оспорва и двата предявени иска, оспорва искането за допускане изготвянето на ССчЕ, като предлага вариант на изчисления, съобразно нормативната база. Твърди, че тези изчисления не са признание на иска, а действия, които допринасят до по-бърз процес и спестява разходи. Претендира разноски, и прави възражение за прекомерност на направените от ищеца такива.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че сочените от ищеца общи норми на трудовото законодателство е невярно и неприложимо. Претендира присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и, че за процесния период ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр.Долна Митрополия при РС „ПБЗН“ гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР.

Установява се от изготвената от ответника Таблица №1 с изчисления /в отговора на ИМ/, приета от ищеца без възражения, че за процесния период ищецът е положил 664 ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 дава 758,952 часа, или 94,952 ч. разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 797,97 лева при средна ставка 8,04 лева за 2019 г. и 8,81 лева за третото тримесечие на 2019 г и 2020 г. Изчислената лихва за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, е в размер на 5

79,55 лева.

По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 във всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 6