Решение № 571 от 15.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Варна, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500635 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна срещу Решение № 166 от 17.01.2023г. по гр.д. № 12834/2021г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д. Ц. Х. с ЕГН ********** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на 306.33 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, представляващ ПИ с ид. *** по КККР на гр.

Варна, целият с площ от 1838 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти ***, *** и ***, както и че Община Варна е собственик на

1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, представляващ ПИ с ид. *** по КККР, целият с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти ***, *** и ***, което право е придобито на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОС в ред., Обн. в ДВ, бр. 44 от 1996г.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяване в нарушение на основни принципи на ГПК и несъобразно доказателствата по делото. Съдържа още оплаквания за формално описание на твърденията 1 и възраженията на страните и на събраните доказателства, без задълбочен анализ на същите, в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът сочи, че безспорно процесните имоти не са били отразени като частна собственост, а към 1956г. на основание чл. 6 от ЗС /1951г./ и съгласно отразеното в КП/1956г. имот № 6075 е бил държавна собственост; по КП/1985г. имотът попада в територия, отразена като „акациева гора“; а по КП/1997г. имот № 164 е с „неустановен собственик“. Придобиването от държавата е по силата на закона – чл. 6 от Конституцията от 1947г. и Конституцията от 1971г. Отделянето на общинската от държавната собственост е извършено с изменението на чл. 6 от ЗС /Обн., ДВ бр. 77/17.09.1991г./ и с § 6 и § 7 от ПЗР на ЗМСМА от 1991г. Липсата на съставени АДС или АОС е без значение за пораждане на собствеността. Всички тези доводи не са обсъдени от първоинстанционния съд. Процесните имоти са част от имот под № 15 – имот № 164 в реституционно решение № 515/04.06.1998г. от ОСЗ – Варна и съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Това решение от друга страна има конститутивно действие и по отношение на държавната собственост в хипотезата на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, когато вземането на тези решения става служебно. Посочва, че постановеното решение от 28.11.2017г. по гр.д. № 5053/2016г. на ВКС, от което черпи права ответницата не обвързва страните по настоящето дело и СПН на същото не следва да се зачита по отношение на Община Варна. ВРС формално е съобразил, че съобразно предвижданията на действащия ПУП процесните имоти попадат в УПИ V „за парк“ в кв. 4 и съответстват на стар имот 164, а съгласно ОГП на гр. Варна от 1982г., същите попадат в паркова зона за обществено обслужване /ОПЗ/. А към момента на постановяване на цитираното решение на ВКС са били извършени фактически действия от Община Варна по реализиране на обект:

„Пробив на бул. „Сливница“ от о.т. 49 до о.т. 64 от бул. „Ян Хуняди“ до бул. „Атанас Москов“. Ето защо по отношение на процесните имоти не е могла да тече придобивна давност поради забраната с императивната норма на чл. 86 от ЗС и § 1 от ЗД на ЗС. Предвид отреждането за имота, съгласно предвижданията на плановете от 1985г., процесният имот е продължавал да бъде държавна собственост, като на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА общината е придобила имота от държавата по право. Поради изложените съображения е отправено искане обжалваното решение да се отмени като порочно и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата Д. Ц. Хр. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението. Твърди, че правилно ВРС е приел, че към 1956г. процесният имот не е бил държавна собственост, доколкото не е бил отчуждаван, нито е представлявал акациева гора. Оспорени в тази връзка са записванията в разписните листи към действалите от 1956г. КП, а в КП/1985г. е наведено възражение за наличие на грешка, в който имот № 6075 не е отразен въпреки, че е съществувал в границите си от 1956г. Имотът е съществуваща собственост на семейството й от 30-те години на миналия век и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Предвижданията на ПУП от друга страна след изработването на КВС нямат пряко отчуждително действие, а имотът никога не е бил отчуждаван за парк, предвижданията на плана не са реализирани и имотът не представлява парк, не е бил отнет от владението на 2 въззиваемата, нито от това на нейните баба и дядо. Последното е установено от събраните по делото гласни доказателства. В този смисъл е отправено искане решението да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Община Варна срещу Д. Ц.

Х. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 306.33 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, представляващ ПИ с ид. *** по КККР на гр.

Варна, целият с площ от 1838 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти ***, *** и ***, както и че е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, представляващ ПИ с ид. *** по КККР, целият с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти ***, *** и ***, което право е придобито на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОС в ред., Обн. в ДВ, бр. 44 от 1996г.

Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл: спорът за собственост между страните е породен от вписването на ответницата като собственик на 1/6 ид.ч. и в двата имота, въз основа на Решение № 102/28.11.2017г. по гр.д.

№ 5053/2016г. на ВКС, II ГО, с което е признато за установено по отношение на Б.Д. Ц. и Й.

Ц. К., че Д. Ц. Х. е собственик на 1/6 ид.ч. придобита по давност и наследство, върху ПИ с ид. *** по КККР, с площ от 5067 кв.м. Установеното с това решение не обвързва Община Варна. От всички действали за процесната територия планове и записванията в разписните листи от 1956г., имотът е записан като акациева гора – „държавно“. По силата на Заповед № Г-74/13.09.2021г. на Кмета на Община Варна на основание чл. 20, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 29, ал. 2 от Специфични правила и норми за устройство и застрояване на територията на гр. Варна вр. чл. 6, т. 7 от ЗТСУ и § 6, ал. 3 от ЗУТ е одобрен изработения проект за „Паркоустройствен и регулационен план с указан начин на застрояване и кадастрален район за територията в обхват: бул. „Ян Хунияди“, АМ „Хемус“, ул. „Западна обходна“, бул. „Цар Освободител“, с номерация на кварталите от № 1 до № 9. Съгласно предвижданията на този ПУП, процесният имот попада в УПИ V „за парк“ в кв. 4 и съответства на имот № 164.

Съгласно ОГП на гр. Варна, процесните имоти попадат в паркова зона за обществено обслужване /ОПЗ/, а съгласно предвижданията на ОУП на гр. Варна от 2012г. същите 3 попадат в устройствена зона О31 – устройствена зона за обществено обслужващи дейности и озеленяване в съществуващи урбанизирани територии. Към момента на предаване на землището на кв. Владиславово към СГКК – Варна след одобряване на КВС/2000г., съгласно Заповед № РД-18-30/19.06.2007г., обн. ДВ, бр. № 56/10.07.2007г., процесните имоти съответстват на имот 164 с площ от 5.067 дка – собственост земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За тези имоти няма данни да са заявени от бивши собственици. Съгласно предвижданията на КККР, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, ПИ с ид. 71 е вписан на неидентифициран собственик. Същият е актуван като публична общинска собственост по силата на АПОС № 9376/22.12.2016г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, чл. 61, ал. 4 от ЗУТ. Във връзка с чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и 3 от ЗОС, одобреният със Заповед № Г-74/13.09.2001г. на Кмета на Община Варна „Паркоустройствен и регулационен план с указан начин на застрояване“ /ОПЗ/, район „Владислав Варненчик“, за територията в описания обхват, с номерация на кварталите от № 1 до № 9, реализиране на проектно решение за пробив на бул. „Сливница“ от о.т. 49 до о.т. 65 от бул. „Ян Хунияди“, с което се задоволява неотложна обществена нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин е проведено отчуждително производство на поземлени имоти или на части от имоти, попадащи в проектното решение за пробив. Един от имотите е ПИ 71 с площ преди изменението от 5067 кв.м. и след промяната 1829 кв.м., както и нанасяне на нови обекти в КККР – поземлени имоти, един от които е ПИ 301, с проектна площ от 180 кв.м. Така ПИ с ид. 301 по КККР на гр. Варна е образуван след отразяване на обект „Пробив на бул.

„Сливница“ от о.т. 49 до о.т. 64 /от бул. „Ян Хунияди“ до бул. „Атанас Москов“/ в КК. На скица на засегнатите имоти от трасето към „Технически проект за пробив на бул.

„Сливница“ по плана на ОПЗ, район „Вл. Варненчик“ трасето на пробива е повдигнато в жълт цвят /л. 126/. Отчуждаването на имоти и части от ПИ, съседни на процесните, ведно с платежни нареждания за изплатеното в полза на правоимащите лица обезщетение e извършено със заповеди на Кмета на Община Варна, описани в исковата молба. След завършване на отчуждителното производство между Община Варна, като възложител и „Инфра Експерт“ АД, като изпълнител е сключен договор от 06.10.2017г. за изпълнение на Пробив на бул. „Сливница“ от бул. „Ян Хунияди“ до бул. „Атанас Москов“ по плана на ОПЗ, с предмет: „Изграждане на бул. Васил Левски в участъка от ул. „Подвис“ до ул.

„Девня“ и изграждане на пробив на бул. „Сливница“ от бул. „Ян Хунияди“ до бул. „Атанас Москов“ на територията на Община Варна по обособени позиции, по сключено рамково споразумение с предмет „Строителство, основен ремонт, реконструкция, рехабилитация и текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община Варна. На общината е разрешено извършване на СМР с Разрешение за строеж № 128/26.07.2018г., издадено от Гл. архитект на общината, а с Разрешение за ползване от 02.11.2018г., издадено от Началника на ДНСК е разрешено ползването на строежа „Пробив на бул. „Сливница“ от о.т. 49 до о.т. 65 по плана на паркова зона за обществено обслужване, гр. Варна“. Със заявление от 31.08.2020г. ответницата е отправила искане пред Община Варна да бъде отписан от актовите книги за общинска собственост актуваният с АПОС № 9376/22.12.2016г. ПИ 71 и ПИ 301, на 4 основание влязлото в сила съдебно решение. Искането е оставено без уважение, като съществуващият спор поражда за ищеца правния интрес от търсената искова защита.