Решение № 1271 от 08.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Бургас, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100501250 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от етажната собственост на комплекс „Съни вю централ 1“гр.Несебър ,чрез адвокатския си повереник , срещу решение № 133 от 09.05.2022 г. постановено по гр. д. № 1126/2021 по описа на РС-Несебър , с което са отхвърлени обективно съединени искове , предявени от въззивната етажна собственост срещу С.Т. ,гражданин на **** ,с постоянен адрес –***, ***-** ,сумата 1247,17 лв. – представляваща такси поддръжка за периода от 01.09.2019г.до 31.08.2020 г. ; сумата от 252,90 лв лева - мораторна лихва, за периода от 01.09.2019г. до 30.08.2021г. ,ведно със законна лихва върху главницата от

31.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението;сумата 1247,17 лв. представляваща такси поддръжка за периода от 01.09.2020г.до 31.08.2021 г.,ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до окончателното изплащане и 126,10 лв. – мораторна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 30.08.2021 г. ,както и претенцията за заплащане на направените разноски по делото .

Жалбоподателят излага съображения, че неправилни са изводите на съда ,че било доказано по делото направеното от ответника правоизключващо 1 възражение по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗУЕС,позовавайки се на данните в представеното писмо от ГД“Гранична полиция“-че ответникът не е пребивавал в страната за период от 01.09.2019г. до 31.08.2021 г.

Отрицателният факт дали имотът на ответника е бил ползван или не през този период обаче следвало да бъде установен и доказан от ответника – който е следвало да докаже както ,че той самият не е ползвал имота ,така и отсъствие на други ползуватели на същия и/или обитатели ,като ангажира доказателства ,изключващи възможността имотът да е бил обитаван за повече от 30 дни за съответен годишен период.В този смисъл представеното писмо от „Гранична полиция“ представлява доказателство само ,че конкретното 1 лице не е пребивавало лично в имота си в рамките на процесния период ,но не и че имотът е бил неизползван .Като е възприел противното разбиране съдът е постановил неправилен съдебен акт

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове . Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и не се сочат доказателства.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата община и в законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че ако имотът е бил ползван от трети лица /обитатели по смисъла на §1 т.5 от ДП на ЗУЕС и съгл.чл. 7 ал. 2 т. 7 вр.ал.3 ЗУЕС,ако пребивават повече от 30 дни тези обитатели подлежат задължително на вписване в книжата на етажната собственост /с трите имена ,дата на вписване и отписване/.Съгл.чл.23 ал. 1 т. 6 задължение на управителя е да създаде ,съхрани и поддържа книгата на етажните собственици ,като отразява редовно промените около обектите ,собствеността и ползването им ,като тези обстоятелства подлежат на вписване .Ищецът в качеството си на управител на ЕС не е доказал да е изпълнил това си задължение и да е вписал други лица в книгата на ЕС – ползватели или обитатели в имота на ответника за повече от 30 дни .Дори и да е имало такива лица ,то претенцията за заплащане на вноските за такси следва да е насочена към тях , а не към ответника .Впрочем нито в исковата молба ,нито по делото ищецът твърди имотът да се е ползвал от други лица през процесния период .Жалбата се основава единствено на разсъжденията на ищеца ,че възражеето по чл. 51 от ЗУЕС изисквало доказване както на лично отсъствие на собственика ,така и на неползване на имота от трути лица ,като тежестта на доказване била у ответника ,който да носи тежестта на доказване 2 на тези отрицателни факти .Подчертава се ,че доказването на отрицателни факти на страните в гражданския процес е изключение ,а не правило и следва да бъде допуснато при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото .

Моли се за потвърждаване на решението . Претендира се възнаграждение за особен представител и не се сочат доказателства.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1 и чл.261 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.5, вр. чл.51, ал.1 от ЗУЕС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът- Етажната собственост на комплекс “Съни Вю Централ 1“, с адрес: град Несебър, квартал „Фрегата „ № 115 ., представлявана от управителя “Сюни Вю Холдингс“” ООД, твърди в исковата молба, че ответникът С.Т. , роден на **.**.19**г., гражданин на ****, с постоянен адрес в Република България: град ***, к.к.*** - *** ПИ*** ет.* ап.** е придобил собствеността, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.08.2013г., обективиран в нотариален акт, вписан в Службата по вписванията – Несебър под № ***, том **, дело № ****/****г., на следния недвижим имот, а именно: Апартамент № ** с обща разгъната застроена площ от 60,50 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1 в коплекс "***" ”, в режим на етажна собственост, както и че с решение на Общото събрание на Етажната собственост от 13.08.2019г. е определен размера на дължимите такси за управление и поддръжка в сградите на комплекса, а именно в размер на 10,54 евро на квадратен метър спрямо застроената площ на всеки самостоятелен обект. Тя се дължи за периода от 01-и септември на текущата гдина до 31-и август на следващата година, а заплащането й е следвало да стане в началото на отчетния период. Определяема по този начин годишната такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС, паричните задължения на ответника въз основа на горните решения на ЕС са както 3 следва: сумата в размер на 637,67 евро, с левова равностойност 1 247,17 лева, за периода от 01.09.2019г. до 1 31.08.2020г., с падеж 01.09.2020г.; сумата в размер на 637,67 евро, с левова равностойност 1 247,17 лева, за периода от 01.09.2020г. до 31.082021г., с падеж 01.09.2020г. Ответникът – етажен собственик, не е извършвал никакви плащания за погасяване на дължимите от него суми, като след настъпване на падежите е изпаднал в забава, в резултат на което дължи и мораторни лихви върху неплатените главници, както следва: сумата в размер на 252,90 лева, представляваща мораторна лихва върху таксата за управление и поддръжка в размер на 1 247,17 лева за 20192020г., начислена за периода от 01.09.2019г. до 30.08.2021г.; сумата в размер на 126,10 лева, представляваща мораторна лихва върху таксата за управление и поддръжка в размер на 1 247,17 лева за 2020-2021г., начислена за периода от 01.09.2020г. до 30.08.2021г. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми за главници и лихви.

В отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника се заявява оспорване на исковете с довода, че решенията на Общото събрание на ЕС, на което е определена таксата за управление и поддръжка на общите части, са нищожни, тъй като то е проведено за двете сгради в комплекса, а всяка от тях формира отделна и самостоятелна Етажна собственост, като в случая са налице данни за провеждане на съвместно общо събрание по реда и условията на чл.18 от ЗУЕС. Освен това събранието е незаконосъобразно свикано и проведено, протоколът от събранието не отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл.16, ал.5 от ЗУЕС, от него не може да се установи начинът, по който е изчислен кворума.

Протоколът от събранието с обективираните в него решения не е надлежно обявен и връчен на етажните собственици, включително и на ответника.

Позвава се на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС за недължимост от ответника на претендираните от ищеца такси за управление и поддръжка предвид, че същият не е пребивавал в комплекса през претендирания период.

Първоинстанционният съд е посочил ,че съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.9 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението 4 и поддържането на общите части на сградата. Задължението на ответника да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата произтича на първо място от закона и от решенията на Общото събрание на Етажната собственост. Размерът на вземанията на ищеца в конкретния случай се определят от решението на ОС на ЕС от 13.08.2019г., според което таксите се определят върху притежаваните от етажните собственици площи от собствените им самостоятелни обекти. Ответникът е обвързан от това решение от 13.08.2019г.

За да отхвърли предявените искове обаче ,съдът е приел ,че съгласно нормата на чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, не се заплащат разходите по § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е императивна – така в Определение № 1097/17.11.2011г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 630/2011г., което районният съд е цитирал в подкрепа на изводите си . В случая,доколкото от името на ответника се противопоставя на ищеца именно възражението по чл.51, ал.2, предл. второ т ЗУЕС, съдът е посочил ,че негова е доказателствената тежест да докаже предпоставките за отпадане на задължението му да заплаща разходи за поддръжка и управление. За установяване на твърдените от особения представител на ответника факти, същият е ангажирал писмено доказателсво, представляващо официален документ, че през въведения от ищеца период – от 01.09.2019г. до 31.08.2021г., ответникът С.Т. въобще не е пребивавал в Република България, съответно не е пребивавал в етажната собственост и в собствения си апартамент в сградата.Затова е прието ,че ответникът е доказал пълно и главно своето правоизключващо възражение по чл. 51 ал. 2 предл. второ ЗУЕС/а именно – че не е пребивавал в процесната ЕС и пред двата годишни периода /,поради което е счетено ,че същият не дължи суми за заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части по смисъла на § 1 т. 11 от ДР на ЗУЕС.

Настоящият съдебен състав счита решението за правилно и изцяло споделя изложените мотиви от първостепенния съд ,към които препраща на оснчл. 272 от ГПК .

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от 5

ЗУЕС е било да докаже, че ответникът е собственик за процесния период на процесния апартамент № ** с обща разгъната застроена площ от 60,50 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1 в коплекс "***" ”, вв режим на етажна собственост, както и че с влязло в сила решение на Общото събрание на Етажната собственост от 13.08.2019г. е определен размера на дължимите такси за управление и поддръжка в сградите на комплекса, а именно в размер на 10,54 евро на квадратен метър спрямо застроената площ на всеки самостоятелен обект, както и квотите на собствеността. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си, че не дължи плащане на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т. е., че пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни годишно.