Решение № 18 от 06.12.2022, Районен съд - Трън
- Съд
- Районен съд - Трън
- Дело
- Административно наказателно дело 57/2022
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 06.12.2022
- В сила
- 30.03.2023
- Състав
- ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за българските лични документи
- чл.80 т.5 · Закон за българските лични документи
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Трън, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221740200057 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от С. И.
С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл.Перник против наказателно постановление (НП) № **********/25.07.2022г., издадено от Р.Б.И., в качеството му на началник на РУ-гр.Трън, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.80 т.5 от ЗБЛД за нарушение по чл.6 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за това, че на 09.07.2022г. около 01,10ч. в гр.Трън, ул.“Георги Димитров“ пред кафе БО, при извършване на надлежна проверка относно носенето, редовността и съхранението на документите за самоличност, и при поискване от страна на униформен служител на МВР лицето не представя лична карта или друг заместващ я документ., Прилагат се писмени документи, разпитани са свидетелите В. В. Б., К. Р. Л. служители на РУ-Трън.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.
Свидетелите В. В. Б. и К. Р. Л. са служители на РУ-Трън при ОДМВР-Перник.
На 09.07.2022 година двамата в състав на полицейски патрул изпълнявали задълженията си в центъра на гр.Трън. Получили от ОДЧ при РУ-Трън разпореждане да отидат пред кафе БО в центъра на града, тъй като група граждани нарушавали нощната тишина. При идването си към около 01.10ч. пред кафе БО на ул.“Георги Димитров“ свидетелите Б. и Л. установили, че заведението е затворено, а на масите пред него се намират около десетина души, които консумирали различни напитки.
1
Униформените служители обяснили на присъстващите, че не може да стоят по това време и да пречат на гражданите, но тъй като всички си стоели по местата, те предприели действия по установяване на самоличността им. Свидетелят Л. поискал от няколко човека документи за самоличност и като събрал личните им карти отишъл до патрулния автомобил, за да извърши справка за лицата. Свидетелят В. Б. се насочил към масата на жалбоподателя, където освен него се намирали и неговите приятели свидетелите В.Б.М., М.В.Е. и още едно лице, което си тръгнало при призива на полицаите. Свидетелят Б. поискал документи за самоличност, при което жалбоподателят заявил, че не е престъпник, няма за какво да си дава личната карта, както и, че не я носи. След което станал и се отдалечил от масата. Св.Б. разпоредил на жалбоподателя С. да спре, което последният изпълнил, но при покана от полицая да си каже ЕГН за извършване на справка същият отказал, а приятелите му заявили, че полицаите следва да го познават. Св.Б. опитал да сложи белезници на жалбоподателя, за да го транспортира със служебния автомобил до РУ-Трън, където да извърши справката за самоличност, но С. оказал съпротива и след като св.Б. успял да му сложи белезника на едната ръка, жалбоподателят обявил, че другата ръка го боли и не може да носи белезници. Тъй като РУ било наблизо, и да не се конфронтира излишно св.Б. оставил само едната гривна на ръката на жалбоподателя, а другата сложил на своята ръка и така двамата пеша отишли до районното управление. Там оперативният дежурен, който се оказал местен установил, че лично познава жалбоподателя С. С., като едва тогава по три имена справката за установяване самоличността на лицето била извършена. Св.Б. съставил на въззивника АУАН с бл.№***** серия АД и админ.
№**********/09.07.2022г., който С. подписал без възражение. В АУАН обвинението било формулирано по следния начин: „за това, че на 09.07.2022г. около 01,10ч. в гр.Трън,ул.“Георги Димитров“ пред „БО“ кафе, при извършване на надлежна полицейска проверка относно носенето, редовността и съхранението на документите за самоличност, и при поискване от страна на униформен служител на МВР, лицето не представя лична карта или друг заместващ я документ“. Като свидетел се подписал св.К. Р. Л.. Полицаите запознали въззивника с АУАН, той го подписал и получил препис. Впоследствие началника на РУ-Трън, упълномощен със заповед №8121з493/01.09.2014г. издал НАКАЗАТЕЛНО Постановление № **********/25.07.2022г., с което на жалбоподателя е наложил наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г. ).
Недоволен от наложеното наказание С. И. С. сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок, НП е връчено на 03.08.2022 година, жалбата е входирана на 04.08.2022 година, което е индиция за допустимостта й. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с 2 административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакуваният административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за неоснователна, поради следното:
Убежденията си, настоящият състав изгради най-вече въз основа на показанията на свидетелите В. В. Б. и К. Р. Л. - служители на РУ-Трън. Показанията им са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на тези свидетели към нарушителя, което да провокира съставянето на АУАН. След преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна елементите на вмененото му нарушение. В чл. 80, ал. 5 от ЗБЛД законодателят е предвидил, че всеки който при поискване от компетентните длъжностни лица не представи български личен документ се санкционира. Както се установява в случая свидетелите В. В. Б. и К.
Р. Л. на цитираната в акта и НП дата и място при изпълнение на полицейските си задължения обявили, че правят проверка за установяване самоличносттта на лица, събрани на няколко маси пред затворено заведение в късните часове на нощта в центъра на гр.Трън, които за да бъдат изпратени от ОДЧ при РУ-Трън по сигнал да вземат отношение явно са пречели на съгражданите си да почиват. С оглед дадените правомощия служителите на реда поискали от жалбоподателя да представи личните си документи, той отказал като заявил, че не ги носи, като по този начин е нарушил задължението да удостовери самоличността си пред надлежен компетентен орган със съответния документ. Показанията на полицейските служители са категорични в тази насока. Предвид на горното и с оглед събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е извършил цитираното в акта и наказателното постановление нарушение на ЗБЛД, той следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност по този закон, както правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия орган, наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно наказание глоба. Впрочем ако жалбоподателя на място е предприел действия и удостоверил с друг заместващ документ липсващата лична карта, например като каже единния си граждански номер или представи свидетелство за управление на МПС, то св.Б. е нямало да състави АУАН, въз основа на който впоследствие н-ка на РУ-Трън е наложил глабата от 100 лева. Непредставяйки какъвто и да било документ, с който да удостовери самоличността си, и отказвайки да съобщи ЕГН, вероятно воден от разбирането за това, че е известна личност в града и всеки би трябвало да го познава, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното: Носителят на административно наказателната власт, в случая Началникът на РУ Трън е издал наказателното постановление, след като според 3 него е установено по безспорен начин извършването на нарушението по ЗБЛД, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на административно нарушение по делото от полицай Б. служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл.
52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.
Преценявайки близките отношения и начина на възпроизвеждане на събитията от процесната нощ, който съдът намира за избирателен (съобщават обстоятелства в подкрепа на тезата за евентуално неправомерни действия от страна на служителите на реда, а относно други свързани с оказване на съпротива при изпълнение на служебни задължения твърдят, че не са се случили или не са видели, въпреки, че са били на мястото на инцидента), ето защо не дава вяра на разпитаните като свидетели приятели на жалбоподателя - В.Б.М. и М.В.Е. относно обстоятелството, че те са казали имената и части от ЕГН на С., но въпреки това полицаите са го отвели в РУ-Трън и съставили АУАН. От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят С. е извършил нарушението.
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атукаваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта, подписал и получил препис от него, т. е могъл е да отстоява своята теза. Разбрал е за съставения АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство. Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието.
Нарушението, което се изтъква от защитата досежно номерацията на АУАН и НП беше изяснена с разпита на полицейските служители, както и е видна от представени по делото всички екземпляри на АУАН, а именно че като номер на акта е изписана поредица от цифри, която е номер на административно наказателната преписка, но бланковият номер и серия са идентични с всички екземпляри, а именно серия АД, бл.
№ ***** съставен на 09.07.2022г. Що се касае в твърдението, че има разминаване по отношение на точния час на извършване на нарушението, то такова настоящият състав не установява: и в двата акта (АУАН и НП) е изписан час 1,10ч. Това е лесно 4 проверимо ако се вземе предвид, че в АУАН същият е попълнен ръкописно, и при спор дали за минути е изписана цифрата 10 или 40 съпоставено с други изписани в текста цифри 4 е видимо, че не се касае за изписване на цифрата 4, а 1. Съдът намира, че нарушението е констатирано коректно и подробно е описано в Наказателното постановление, правилно е посочена санкционната норма.
По отношение на санкцията в размер на 100 лв. наложена на основание в чл.
80, ал. 5 от ЗБЛД, същата съответства на предвидения от закона размер и не подлежи на изменение.
Съдът намира, че поведението на нарушителя в деня на извършената му проверка само по себе си изключва института на чл. 28 от ЗАНН. С. се е държал явно неуважително към органите на власта, влязъл е в пререкание с полицаите, оказал е съпротива при опита да бъде отведен с патрулния автомобил, бил е със съзнанието, че като известен в града човек служителите на реда следва да се съобразяват с това, без той да окаже каквото и да било съдействие, както и с убеждение, че спрямо него не следва да бъдат предприемани действия, разписани в правомощията на полицейските служители, че това е аргумент от по-висок порядък, водещ до дължимо поведение от тяхна страна, различно от това на останалите граждани. Това е изводимо от събраните доказателства по делото - видно от свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие другите лица, намиращи пред въпросното заведение в центъра на града през нощта при отправено разпореждане от страна на полицаите надлежно са представили документи, удостоверяващи тяхната самоличност, и не са се противопоставили на извъшващата се проверка, с изключение на жалбоподателя. Впоследствие пред съда същият не дава обяснения за случилото се, което не допринася за разкриване на обективната истина, а защитата развива тезата за неправомерност на действията на полицейските служители, тъй като не са се съгласили да отидат с него до жилището му или не са го изчакали да донесе личната си карта. Аргументи, които не намират опора в нормативната база в този случай – полицаите не са задължени да извършват проверката по описания от защитата начин. Всичко това води до извод за отношение към случилото се, затвърждаващо чувството за правота по отношение поведението на жалбоподателя при извършване на проверката.
Разпечатката съдържа 25 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0e9196a-ef5b-452f-8c13-3656a2a1ad1f