Определение № 16 от 08.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20242100601275 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на търговско дружество „СКАТ ТВ“ ООД, ЕИК 102663917 срещу Определение № 2006/20.08.2024 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 2470/2024 г. по описа на същия съд, с което било потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас (РП, БРП) от 29.05.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 251 ЗМ-37/2022 г. по описа на ОД на МВР Бургас, водено за престъпление по чл. 347, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.

Съдебният акт е обжалван като незаконосъобразен и неправилен.

Дружеството-жалбоподател изразява несъгласие с правните изводи на първостепенния съд, че от обективна страна разследваното деяние не е съставомерно нито по чл. 347 от НК, нито по чл. 216, ал.1 от НК. Във въззивната жалба се твърди, че районният съд е извършил превратно и незаконосъобразно тълкуване на нормата на чл. 347 от НК, приемайки, че прилагателното „телевизионна”, употребено от законодателя в състава на чл.

347, ал.1 от НК, е относимо към съществителното „уредба”, но не и към съществителното „линия”. В подкрепа на това възражение дружествотожалбоподател сочи в жалбата си конкретна съдебна практика, застъпваща обратно на посоченото в атакуваното определение схващане. Изразява се 1 несъгласие и с правните изводи на първоинстанционния съд относно коментираната в прекратителното постановление на прокуратурата възможност за квалифициране на разследваното деяние като престъпление по чл. 216, ал.6 от НК. В тази връзка се излага аргумента, че щом деянието е несъставомерно по чл. 347, ал.1 от НК, то тогава би следвало да се приложи нормата на чл. 216, ал.5, т.1 от НК, доколкото са повредени линии, явяващи се част от далекосъобщителната мрежа. Наред с това се сочи, че са налице доказателства, които позволяват да се направи извод, че с деянието, предмет на разследване са настъпили тежки последици, както и че са били причинени значителни вреди на дружеството. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да се отмени прекратителното постановление и да се върне делото на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по досъдебното производство.

След като се запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна проверка на събраните, и приложени към ДП № 251 ЗМ-37/2022 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, пор. № 249/2022 г. по описа на РП – Бургас, в пределите на правомощията си по чл. 243 ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Настоящото досъдебно производство е образувано на 04.02.2022 г. с нарочно постановление на БРП с оглед извършено престъпление по престъпление по чл. 347, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че за времето от около 09:52 часа до около 13:40 часа на 25.03.2021 год., в гр.Бургас, в района на кръговото кръстовище Бургас – Средец – Созопол, в условията на продължавано престъпление, по непредпазливост била повредена телевизионна линия, а именно оптичен кабел, собственост на „СКАТ ТВ“ ООД, който е част от електронна съобщителна мрежа (ЕСМ) по смисъла на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), представляваща оптичен кабел, приемопредавателни станции и прилежащата инфраструктура (подземна кабелна разпределителна мрежа за разпространение на тв-радио сигнали и интернет) с трасе Бургас - Черноморец - Созопол - Равадиново - Веселие - Ясна поляна Приморско – Ахтопол, и с това били прекъснати съобщенията за населените места по трасето.

2

В хода на разследването са извършени разпити на свидетели, приобщени са множество писмени доказателства – протоколи, докладни записки, писма, документация, свързана с извършвания ремонт – скици, договори, съгласувателни писма, технически записки и други, извършена е съдебнотехническа (геодезическа) експертиза. По ДП няма привлечен обвиняем.

На 29.05.2024 г. наблюдаващият разследването прокурор от БРП издал постановление за прекратяване на наказателното производство поради наличие на предпоставките по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. В мотивите си прокурорът е приел, че разследваните деяния са несъставомерни по чл. 347 от НК. Според него въпросната разпоредба следва да се тълкува стриктно, а не разширително, поради което в ал.1 на чл. 347 от НК прилагателно „телевизионна“ следва да се отнесе само за съществителното „уредба“, не и за съществителното „линия“. Като аргумент за този извод наблюдаващият прокурор посочил обстоятелството, че към 1968 г. кабелна телевизия не е съществувала, поради което законодателят не е предвиждал наличието на такава хипотеза „телевизионна линия“. От друга страна според прокурора, от доказателствата по делото ставало ясно, че със засегнатия кабел са свързани абонати на интернет услуга и телевизия, а не на телеграфна, телеписна, телефонна или електрификационна линия, каквото било изчерпателното изброяване в тази правна норма. В прекратителното постановлението е посочено също, че поради изложените съображения разследваните деяние са несъставомерни и по чл. 347, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Касателно възможността разследваните деяния да се квалифицират като престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, наблюдаващият прокурор приел, че в хода на разследването не са били установени умишлени действия от техническия ръководител на „Водоканалстрой“, който е ръководел и е разпоредил извършването на изкопните и сондажните дейности, нито са били установени умишлени действия от страна на работника извършил фактически изкопните дейности и реално причинил повреждането на двата кабела. Според прокурора, с оглед евентуалното приложение на чл. 11, ал.3 от НК, единствената възможна правна квалификация на разследваните деяние остава да бъде чл. 216, ал.6, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК, но наказателното производство за такива престъпления се възбуждат по частна тъжба, а дружеството „СКАТ ТВ“ ООД няма качеството на пострадало лице, а на ощетено юридическо лице, поради което наказателното производство следва 3 да бъде прекратено и на това основание.

Прекратителното постановление на БРП е било обжалвано пред Районен съд – Бургас (РС, БРС) от дружеството „СКАТ ТВ“ ООД като по този повод било образувано ЧНД № 2470/2024 г. На 20.08.2024 г. районният съд постановил обжалваното пред настоящата въззивна инстанция определение, с което по същество оставил без уважение жалбата и потвърдил прекратителното прокурорско постановление. В мотивите си първостепенният съд е посочил, че споделя правните изводи на прокуратурата, тъй като същите кореспондирали и със събрания доказателствен материал. Подобно на наблюдаващия прокурор и районния съд е приел, че разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НК следва да се тълкува стриктно, а не разширително и в този смисъл от граматическото й тълкуване се налагал изводът, че прилагателното „телевизионна” е относимо към съществителното „уредба”, а не и към съществителното „линия”. Съдът е посочил още, че повреденият кабел не е бил електрифициран и е служел само за пренос на данни, поради което нямало как да се приеме че отговарял на обективния критерий в нормата „телевизионна уредба“. Първостепенният съд се е съгласил и с довода на прокуратурата касателно качеството на дружеството „СКАТ ТВ“ ООД на ощетено юридическо лице, а не на пострадало лице по смисъла на НПК, поради което приел, че наказателното производство за престъпление по чл.

216, ал.6 от НК не би могло да се възбуди по тъжба на това дружество. По отношение на направените с въззивната жалба възражения районния съд е приел, че те представляват собствена на дружеството – жалбоподател интерпретация на развилите се събития, която не се установява от доказателствата по делото.

Въззивният съд намира, че следва да отмени постановеното от първостепенния съд определение като незаконосъобразно и неправилно и да постанови ново, с което да отмени постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство, доколкото не са налице основанията по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 241 ал.1, т.1 от НПК.

Наказателното производство по ДП № 251 ЗМ-37/2022 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, пор. № 249/2022 г. по описа на РП – Бургас вече е било прекратявано веднъж с прокурорско постановление от 26.01.2024 г. В него наблюдаващият прокурор е приел, че инкриминираните деяния са обективно 4 несъставомерни по чл. 347, ал.1 от НК, като е поддържал тезата, че разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НК следва да се тълкува стриктно, а не разширително и в този смисъл от граматическото й тълкуване се налагал изводът, че прилагателното „телевизионна” е относимо единствено към съществителното „уредба”, но не и към съществителното „линия”.

Постановлението на БРП от 26.01.2024 г. е било отменено с Определение № 485/10.05.2024 г. на БОС, като делото е било върнато на БРП за продължаване действията по разследване.

Постановлението за прекратяване на производството, предмет на разглеждане по ЧНД № 2470/2024 г. и по което РС-Бургас се е произнесъл с обжалваното определение, съдържа аргументи, идентични с тези, изложени в първото отменено прекратително постановление. Отново се твърди за липса на обективна съставомерност на инкриминираните деяния по см. на чл. 347, ал.1 от НК, като отново се поддържа тезата, че прилагателното „телевизионна”, употребено в основания състав на престъплението, е относимо единствено към съществителното „уредба”, но не и към съществителното „линия”.

С цитираното определение № 485/10.05.2024 г. по ВЧНД № 462/2024 г.

Бургаски окръжен съд вече е дал указания за правилното прилагане на закона в конкретния правен спор и настоящият въззивен съдебен състав не намира основания да се отклонява от тях.

Категорично не може да бъде споделено тълкуването на чл. 347, ал.1 от НК, направено от прокурора, наблюдаващ разследването и възприето, и преповторено от районния съд в настоящото обжалвано определение. Текстът на чл. 347, ал.1 от НК ясно и безпротиворечиво сочи, че предмет на престъплението могат да бъдат както телевизионни уредби, така и телевизионни линии, точно както е посочено и по отношение на останалите средства за разпространение на съобщения и електроснабдяване - телеграфна, телефонна, телеписна, радио или електрификационна линия. Както убедително е посочил БОС в посоченото по-горе определение № 485/10.05.2024 г., фактът, че след първоначалното изброяване на евентуалните възможни предмети на посегателство – „уредба или линия“, и съответно след поставения пунктуационен знак е изписано прилагателното „телевизионна“, без допълнителното уточнение „уредба“, а следващата дума е изписана 5

„радиоуредба“, се дължи на приложението на установените в българския език граматически и правописни правила, имащи за цел избягване на ненужни повторения, доколкото „радиоуредба“ е една дума и се изписва слято, за разлика от словосъчетанията

„телевизионна уредба“, респ.

„електрификационна уредба“. Настоящият въззивен състав споделя напълно и доводите, изложени в цитираното по-горе определение, с които БОС убедително е отхвърлил като неоснователен и посочения в прекратителното постановление аргумент, че не може обект на защита по чл. 347, ал.1 от НК да бъдат кабелните телевизионни линии, доколкото към момента на приемане на НК, такива обективно не били съществували.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че следва да отмени обжалваното съдебно определение, както и потвърденото с него прекратително постановление на РП-Бургас от 29.05.2024 г., доколкото същите са незаконосъобразни предвид неправилно приложение на материалния закон.

Досъдебното производство следва да се върне на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия, както и за анализ, и преценка – с оглед наличния доказателствен материал и необходимостта от приобщаване на допълнителни доказателства, доколко обоснована би била обвинителна теза за извършено от конкретни лице/а престъпление по чл. 347, ал.1 от НК, респ. чл.