Решение № 474 от 24.09.2021, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 733/2021
- Вид
- Решение № 474
- Подписан
- 24.09.2021
- Състав
- Пенко Цанков
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 474 гр. Велико Търново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно наказателно дело № 20214110200733 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. Николай Т., в качеството му на защитник на ЕВГ.
ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. ***** ****** против ЕФ серия К № 3745243 на ОД МВР В. Търново за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1- М“, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ДЗДВП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 650лв. /шестстотин и петдесет лева/. Навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Излагат се твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила и за недоказаност на факта на извършване на нарушението. Претендирана е неговата отмяна.
В съдебното заседание въззивникът чрез процесуалните си представители заема становище, с което поддържа подадената жалба и направеното в нея искане. Депозирани са и писмени становища.
Въззиваемата страна – ОД на МВР гр. В. Търново, не изпраща представител в съдебно заседание, редовно призована.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
На 17.03.2020г., в 15.48.24ч., на ПП I-4, при км. 124+400, в посока на гр. София, до автосервиз „Пежо“ при ограничение въведено с П.З В - 26 (забранено движението със скорост по - висока от 60 км.ч), за движение извън населено място, с АТСС, тип мобилна система„TFR1- М" с № 602, е заснето движението на МПС т.а "Мерцедес 1846 ЛС", вид1 влекач, с регистрационен номер *******, със скорост от 120 км/ч., при което е фиксирана наказуема скорост от 116 км.ч. (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 56 км.ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложена глоба, на жалбоподателя ЕВГ. ИВ. Т., в размер на 650,00лв.
Издаденият Електронен фиш е бил връчен на нарушителя на 17.05.2021г. В законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП и при разглеждане на делото пред ВТРС, жалбоподателят не е направил възражение относно авторството на деянието, като не е представил и доказателства оборващи установените по делото факти.
На 07.05.2021г., недоволен от издадения електронен фиш, е подал жалба срещу него, пред компетентния съд - ВТРС.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
В конкретния случай, при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения.
Спазени са законоустановените срокове за започване и приключване на административното производство визирани в разпоредбите на чл. 34 и чл.82 от ЗАНН, доколкото нарушението е извършено на 17.03.20г., при което е бил издаден ЕФ № 3480100, срещу Д П Д в качеството му на управляващ „Аuto ДД ЕООД. Същият е бил анулиран на 30.06.21г., въз основа на подадена на 16.06.21г., Декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДВП, а самия електронен фиш е издаден на 30.06.21г. - в шестмесечния срок от заснемане на нарушението, което обстоятелство се установява от съдържащите се данни в тази насока в два броя - разпечатки.
При извършената служебната проверка съдът констатира, че формално обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП - посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че същото е осъществено на 2
17.03.2020г., в 15.48ч., на ПП I-4, в района на км. 124+400, в посока на гр. София, в района на автосервиз „Пежо“ и е свързано с управление на МПС т.а "Мерцедес 1846 ЛС", видвлекач, с регистрационен номер *******, управляван от жалбоподателя, със скорост от 120 км/ч, при ограничение 60 км/ч., за движение извън населено място, въведено с П.З, В - 26 .
Констатираната наказуема скорост от 116 км.ч. е получена при отчетен толеранс в полза на водача, от минус три км.ч., от отчетената с техн. средство скорост от 116 км. ч.
Превишението от 56 км/ч е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС, тип мобилна система, с АТСС, тип мобилна система „TFR1M " с № 602 и снимков материал. От снимковия материал се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС, тип мобилна система „TFR1M " с № 602, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка № 4-6-19 от 18.10.2019г.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че нарушението било констатирано с технически негодно АТС. Действително, издаденото удостоверение № 10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване (л.28) е с изтекъл срок на валидност към датата на извършване на нарушението, доколкото е било със срок на валидност до 24.02.2020г. а нарушението е извършено на 17.03.20г. Изтичането на фиксирания срок не прави, автоматично, използваното АТС - технически негодно за използване. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИзм.), когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип и те могат да бъздат използвани за контрол на правилата за движение по пътищата, ако отговарят на изискванията на чл. 43 от ЗИзм. Използваната система в конкретния случай отговаря на тези изисквания, тъй като същата е преминала периодична проверка на 18.10.19г.
Съгласно чл. 43, ал. 1 - ал. 3 на ЗИзм. последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, като проверката се осъществява периодично или след ремонт на средствата за измерване и преди изтичането на срока на валидност на първоначалната, или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.
Според чл. 43, ал. 4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на 3 интернет страницата на ДАМТН), обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е определена периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като по т. 31, е определен срок от една година по отношение на средствата за измерване- скоростомери, какъвто е процесното техническо средство. С оглед на посоченото по-горе, обуславящо, че последната периодична проверка е била извършена на използваното техническо средство- на 18.10.2019 г., а на последваща такава то подлежи на 18.10.2020г., то съдът приема, че към датата на нарушението 17.03.2020г. използваното техническо средство е било технически изправно и одобрен тип средство за измерване.
В тази връзка съдът приема за неоснователни наведените твърдения, според които в приложения протокол за проверка не са отразени предходни осъществени периодични проверки, както и че липсвал знак удостоверяващ осъществяването на проверката. Такива реквизити не се съдържат в съдържанието на издаваните протоколи нито са част от него.
Ирелевантно относно годността на проверяваното техническо средство са осъществените предходни проверки, като значима за правилното му използване е удостоверяване на изправността му към процесния момент на контрол.
На следващо място, сочените знаци за годност и последваща проверка не следва да се съдържат в текста на протокола за годност или на този за последваща проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 849, ал. 1 от Наредба за средствата за измерване които подлежат на контрол Знаците се поставят върху всяко средство за измерване на местата, определени в глава втора, и/или в удостоверението за одобрен, като в ал. 2 е предвидено, че знак за последваща проверка на средства за измерване с оценено съответствие се поставя на местата, определени от производителя, когато лицето, извършващо проверката, има информация за това. Когато лицето, извършващо проверката, няма такава информация, знакът се поставя в близост до СЕ маркировката.
В конкретния случай, в нормата на глава втора от наредбата (чл. 754 – 764) липсва такова вменено задължение, като е налице единствено посочване че (чл. 754) върху скоростомера трябва да има неизтриваеми означения за името на производителя; типа и идентификационния номер, като върху всяко присъединено устройство трябва да е нанесен съответен типов или идентификационен номер.
На следващо място съдът приема, че са спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система В съдържанието на същия са отразени служителите на сектор ПП при ОД на МВР - В.Търново, които са осъществявали действия по използване на техническото средство и последващи такива по контрол, което не води до липса на материална компетентност за това.
Настоящият състав приема за неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя и на неговите процесуални представители, според които е недоказан факта на извършване на нарушението, поради фактическа невъзможност за това, дължаща се, от една страна, на фабрично, техническо ограничаване на скоростта на движение на т.а до 90 км.ч., както и на твърдяния факт, че към момента на фиксиране на процесното нарушение, 4 същото, според въззивника, не се е намирало на посоченото в ЕФ място.
Настоящият състав приема, че представените от въззивника доказателства не оборват писмените доказателства по делото и в частност тези, фиксиращи извършването на нарушението, неговото място, момент във времето, както и скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя т.а, като напротив, същите потвърждават възприетите то контролните органи и съда факти.
На първо място по делото не са представени доказателства удостоверяващи техническа невъзможност на превозното средство да се движи със скорост по - голяма от 90 км.ч. От друга страна, приложеното от жалбоподателя извлечение (представляващо извън съдебно признание на отрицателни за него факти), удостоверяващо скоростта му за движение в периода 17.03.20г. от 08.30 ч. до 16,37 ч., с посочване на географски координати, установяват скорост на движение по - голяма от твърдяното от нарушителя ограничение (до 90 км.ч.), тъй като се установяват стойности - над 90 км.ч (а именно от 99, 2 км. ч.).