Решение № 105 от 27.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Смолян, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ан. Славчева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20205400500506 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 60547/21.09.202 г. по гр. д. № 444/2020 г.

Смолянски районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР СМОЛЯН, да заплати на А.М. К. сумата от 2 025, 34 лева – допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 28.08.2017 г. до 08.06.2020 г.получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 227, 67 лева – мораторна лихва, считано от 01.10.2017 г. до 08.06.2020 г.; 864, 00 лева неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода от 28.08.2017 г. до 08.06.2020 г., ведно със законната лихва от 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 114, 21 лева – мораторна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 08.06.2020 г. върху дължимата сума за левова равностойност за неосигурена безплатна храна; ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 3500 лева, както и да заплати по сметка на РС – Смолян сумата от 181, 01 лева ДТ и 120 лева възнаграждение за вещо лице.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СМОЛЯН, с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

1

Твърди се във въззивната жалба, че съдът първо е смесил недопустимо понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, а от друга страна е приел, че в процесния период е била налице празнота в уредбата на ЗМВР и подзаконовите актове по отношение приравняването на нощния към дневния труд и заплащането му като извънреден.

В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като се прави извод, че по отношение на държавните служители – полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намират разпоредбите на ЗМВР. Прави се съпоставка между разпоредбите на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР и чл. 140 от КТ и се сочи, че КТ предвижда, че нощния труд не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд.

Прави се позоваване на регламента в чл. 187 ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР и издадени въз основа на тях цитирани наредби. Твърди се, че липсва празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ; разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно от спецификата на работата.

В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 187 ал. 3 изречение последно от Закона за МВР – продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение; законодателят визира, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което според жалбоподателят означава, че е имал предвид, че трудът през нощта за тези служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е осем часа. Твърди се, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период; следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа.Твърди се, че за държавните служители по ЗМВР когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по определения в наредба на министъра начин.

Твърди се във въззивната жалба, че от специалната уредба в ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, тъй като има специална уредба, която не предвижда преобразуване.

Прави се позоваване на измененията на ЗМВР с ДВ бр.

60/07.07.2020 г. – чл. 187 ал. 1 и ал. 4 – изрично е предвиден коефициент на преобразуване на нощния труд в дневен, равен на 1 /единица/, а не твърдения 1, 143, т.е. вече не е налице законодателна празнота.

Твърди се, че нормата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, на която се е позовал районният съд, предоставя минималните стандарти за нощен труд, съдържащи се в чл. 140 ал. 3 и ал. 4 и чл. 140а от КТ, като напр. забраната определени категории лица да полагат нощен труд, задължението на работодателя да осигурява безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия, спазването на установения от КТ минимален стандарт за увеличено заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, който е не по-малко от 0, 25 лв. Твърди се, че в този смисъл 2 трудно би било да се приеме, че неправилно уважената от съда претенция на ищеца е визирана от законодателя в приложното поле на горната норма, при наличието на изрично правила, нормирани в ЗМВР, ясно разграничаващи нощния от извънредния труд; тази специална разпоредба е императивна и не може да бъде дерогирана с подзаконов нормативен акт по аргумент на чл. 15 ал. 3 от ЗНА.

По отношение присъдената сума като равностойност на неосигурена храна, предвид разпоредбата на чл. 181 ал. 3 изр. първо от ЗМВР се твърди, че тази безплатна храна е с целево предназначение и самия закон не предвижда изплащането й в натура. Твърди се, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 на чл. 181 от ЗМВР и предпазната храна по ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР – първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал. 3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи своя смисъл.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано и се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло; претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца.

В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му юрк.

Василев поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. В. П. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Смолян към МВР.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 846 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За 3 всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 264 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 025, 34; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 227, 67 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.

Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.

Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.

31 ал. 2 от предходната наредба.

4

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.