Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1409 от 08.07.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4087/2023
Вид
Протокол № 1409
Подписан
08.07.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1409 гр. Пазарджик, 08.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220104087 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 10:38 часа се явиха:

Ищците Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. – редовно призовани, чрез пълномощника си адв. С. М. не се явяват. Същите се представляват от процесуалния си представител адв. С. М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към исковата молба.

Не се явява ответникът Н. С. Ш., редовно призован, чрез пълномощника си адв. А. В.. За него се явява адв. В., редовно упълномощен с пълномощно представено по делото.

Не се явява и новоконституираният ответник Й. И. Т., редовно призована. За нея се явява адв. В., редовно упълномощен с пълномощно представено към писмения отговор.

Явяват се допуснатите по делото свидетели.

АДВ. М.: - Уважаема госпожо районен съдия, моля да дадете ход на делото.

АДВ. В.: - Да се даде ход на делото, госпожо съдия.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. М.: - Поддържаме така подадената искова молба за делба на процесните недвижими имоти. Няма какво да допълним по нея. Оспорваме подадените отговори на Н. Ш. и Й. Т., нямаме нови доказателствени искания.

Придържаме се към тези, които сме направили. Поддържаме искането за приемане на оценителския доклад. Моля да бъдат разпитани най-напред свидетелите, след което ще изложа становище за неговата относимост и допустимост, и по приемането на това писмено доказателство.

АДВ. В.: Уважаема госпожо председател, поддържам така депозираните отговори на исковата молба от страна на Н. Ш. и Й. Т..

Поддържам представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, ще се ползвам от същите. По отношение на представения в предишно съдебно заседание оценителен доклад, оспорвам го. Аз и в предходното съдебно заседание казах, че това е частен документ, който е поискан по искане на ищците. Водим допуснатите в предишното съдебно заседание двама свидетели – В. К. и И. Х.. Поискал съм с отговора от страна на Й. Т., свидетел при режим на довеждане, той е трето лице, И. И. се казва.

Днес не го водим, защото няма произнасяне от страна на съда.

Обстоятелствата, които ще доказваме са, че г-жа Т. от самото начало е била до покойния наследодател с Ш., създала е заедно с него това имущество, и реално е съсобственик на ½ от процесните имоти.

АДВ. М.: - От посочените от нас свидетели се явява Г. Т. – при призоваване, като в момента водим свидетеля м т, тъй като свидетелят М. И.

К. е възпрепятстван. Отказваме се от М. И. К., той е възпрепятстван да дойде, и вместо него водим като свидетел м т.

СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба.

АДВ. М.: – На този етап няма възможност за спогодба.

АДВ. В.: – На този етап няма възможност за спогодба между страните.

Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл.

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.

2

Предявена е искова претенция от ищците Ц. С. Ш., с ЕГН: **********, с посен адрес: ** и Е. С. Ш., с ЕГН: **********, с посен адрес:, **, чрез адвокат С. В. М. от АК - гр. Пазарджик, със съдебен адрес ** срещу ответника Н. С. ш, с ЕГН: **********, с посен адрес: гр. * с правно основание: чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, с която ищците предявяват срещу ответника иск за делба на следните съсобствени недвижими имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-274/27.10.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 21.04.2023 г., с адрес на имота: с. г, с площ от 89] кв. м.. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор съгласно скица на поземлен имот № 15- 444795-25.04.2023 г., ведно със сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор **, със застроена площ: 43 кв. м., брой етажи: I. предназначение: жилищна сграда еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-444801- 25.04.2023 г. 2. Сграда с идентификатор **.2, със застроена площ: 153 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15444806-25.04.2023 г.

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-274/27.10.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на имота: с. г, с площ от 649 кв. м„ трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база съгласно скица на поземлен имот № 15-372963-05.04.2023 г., ведно със сградата, която попада в имота: Сграда с идентификатор **.1, със застроена площ от 303 кв. м„ брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15-372980-05.04.2023 г.

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-274/27.10.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 21.04.2023 г.. с адрес на имота: с. ** с площ от 372 кв. м., трайно предназначение на 3 територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) съгласно скица на поземлен имот № 15- 372950-05.04.2023 г.. ведно със сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор № **, със застроена площ от 69 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-372970- 05.04.2023 г. 2. Сграда с идентификатор № **, със застроена площ от 45 кв. м.. брой етажи: 1, предназначение: гараж съгласно скица на сграда № 15-372973-05.04.2023 г.

Твърди се, че съсобствеността между Ц. С. Ш., Е. С. Ш. и Н. С. Ш. на гореописаните недвижими имоти била възникнала в следствие на наследство по закон от техния общ наследодател - с Ц.ов Ш. с ЕГН: **********, починал на ** г., който от своя страна бил едноличен собственик на недвижимите имоти. Твърди се още, че всеки един от наследниците е дете на наследодателя и наследявал по равна част равняваща се на 1/3 от наследствените недвижими имоти. Изложени са твърдения, че повече от година съсобствениците не могат доброволно да разделят гореописаните съсобствени недвижими имоти и до момента не е прекратена съсобствеността между тях на друго основание, като с оглед прекратяване на съсобствеността между съсобствениците за ищците бил възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск за делба.

Моли се съдът да постанови решение, с което да допусне до делба гореописаните съсобствени недвижими имоти между Ц. С. Ш., Е. С. Ш. и Н.

С. Ш. при равни квоти по 1/3 за всеки един от съсобствениците.

С исковата молба ищците Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. отправят покана за изплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на гореописаните съсобствени недвижими имоти на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу Н. С.

Ш., който владее и ползва еднолично недвижимите имоти.

Моли се съдът да разпореди вписването на исковата молба на основание чл. 114 във вр. с чл. 112, б. „а“ от ЗС.

Оформен е петитум, предвид гореизложеното и след като съдът се убеди в основателността на исковата молба, същият да постанови решение, с което да уважи предявения иск за делба, като установи кои са съделителите, за кои имоти се отнася делбата и какви са дяловете помежду им, както и да постанови решение, с което се прекратява съсобствеността между съделителите върху горепосочените недвижими имоти, като присъди и сторените по делото разноски за всеки съделител съобразно притежаваната от 4 него идеална част от правото на собственост върху недвижимите имоти.

Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. С. Ш., ЕГН **********, чрез адв. А. В., съдебен адрес: гр. **, мобилен телефон **, с който моли съдът да отхвърли предявения срещу ответника иск, излагайки фактически и правни доводи по допустимостта и основателността на същия, като сочи, че намира така предявения срещу иск за недопустим. Твърди, че процесните имоти не били съсобствени и ищците нямали правно основание за завеждане на исковата претенция. Твърди, че ½ от собствеността върху всички процесни имоти била на Й. И. Т., която е била във фактическо съжителство с бащата на ответника от 1994 г. до неговата смърт през 2018 г. твърди, че заедно били закупували процесните имоти, упражнявали били съвместно владение върху същите, както и, че ги били подобрявали и били развивали обща търговска дейност посредством тези имоти. Твърди,че Й. Т. била човекът, който заедно с наследодателя с Ш. били закупили всички процесни имоти, облагородили ги, правили били подобрения в тях със собствени средства и усилия. Твърди още, че г-жа Т. е била неотлъчно до с Ш., тъй като въпреки липсата на сключен граждански брак, тя била чувствала същия като неин законен съпруг, създали били семейство, имали един син, а именно ответникът Н. Ш., като имали намерение да оставят имотите и бизнеса си на него, което се и случвало по неприятен начин. Твърди, че следвало да се приеме, че Й. Т. е собственик на 1/2 от всички процесни имоти, като моли съда при постановяване на решението си да се съобрази с тези обстоятелства.

Твърди още, че ответникът Н. Ш. бил собственик на другата 1/2 от собствеността върху процесните имоти, като същият владеел недвижимите имоти без прекъсване и без противопоставяне от ищците в продължение на период по-дълъг от 10 години, първоначално чрез своята майка Й. Т., а в последствие и сам, след навършване на пълнолетието си. Изложени са твърдения, че видно било от исковата молба, че ищците твърдят, че Н. Ш. владеел и ползвал имотите еднолично, като те не се били противопоставяли на това владение. Твърди, че ответникът не бил пречил на ищците, тъй като Ц. С.

Ш. и Е. С. Ш. живеели извън Република България повече от 10 години, прибирали се рядко и били със знанието, че процесните имоти щели да останат в собственост на Н. Ш.. Сочи, че владението било едновременно проявление на субективен и обективен елемент, както и, че обективният 5 елемент се изразявал в упражняване на фактическата власт върху веща и включвал фактически действия, които недвусмислено манифестирали власт върху имота по съдържание като на собственик - / ПП-6-74/. Твърди, че субективният елемент на владението - намерението за своене било трудно доказуемо, защото било психическо съсие, поради което законодателят установявал законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Твърди, че се предполагало, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установяло, че я държи за другиго, както и, че намерението се изразявало външно чрез различни действия, които фактически запълвали съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобИ.е се целяло. Сочи още, че презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложела презумпцията, тези действия трябвало да бъдат доказани. Твърди, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилагала както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/. Възможно било предаване на владението от предишния собственик, или владелец /квазиправодаване, което не било формален акт - можело да стане с конклудентни действия, или да се изрази словестно. Твърди още, че когато владението било установено по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и нямало данни тя да е била отнета, действала презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС, тоест, приемало се, че имотът се владеел от владелеца за себе си и без прекъсване. Сочи, че с ТР №4/ 2012г. на ОСГК на ВКС било прието, че позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент от фактическия състав за придобИ.е правото на собственост, че правото на собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение на съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик, в която връзка се прави възражение за придобИ.е по давност от страна на ответника на собствеността върху поземлен имот с идентификатор **, ведно със сградите в него с идентификатори ** и **.2; поземлен имот с идентификатор **, ведно със сградата в него с идентификатор **.1; поземлен имот с идентификатор **, ведно със сградите в него с идентификатори ** и **. Ответникът прави и 6 възражение за придобИ.е по давност от страна на майката на ответника –Й. Т. на 1/2 от процесните имоти, подробно описани по-горе. Твърди, че от съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно било основанието, на което един от тях е бил започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот, както и, че ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следвало да се приеме, че било налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключвало владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Сочи, че в практиката на ВКС по чл.290 ГПК е била разгледана и друга близка хипотеза на установяване на самостоятелно владение - когато собственикът на вещта предава владението на един от бъдещите си наследници чрез изрична уговорка или чрез конклудентни действия - решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о.; решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о.