Решение № 328 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501408 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 09.02.26г. /с участието на секретаря Й.|/ въззивно гражданско дело № 1408/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-21 състав от 24.02.25г. по г.д. № 11180/22г. е отхвърлен главен иск по чл. 23, ал. 1 от СК /съответно е уважен частично евентуален иск по чл. 23, ал. 2 от СК/ на И. П. против Л. Г..

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От ищцата – изцяло в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл. 23, ал. 1 от СК и в частта, с която е отхвърлен частично евентуалният иск по чл. 23, ал. 2 от СК.

От ответника – в частта, с която е уважен частично евентуалният иск по чл. 23, ал. 2 от СК.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред двете съдебни инстанции/.

Жалбата на ищцата /касаеща евентуалния иск по чл. 23, ал. 2 от СК/ е основателна. Жалбата на ищцата /касаеща главния иск по чл. 23, ал. 1 от СК/ е неоснователна. Жалбата на ответника /касаеща евентуалния иск по чл. 23, ал. 2 от ГПК/ е неоснователна:

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че и към момента /и на този етап от процеса/ се явява спорен единствено размерът на иска, т.е. спорът между страните се съсредоточава само относно обстоятелството: до каква квота на собственост /по смисъла на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК/ следва да бъде призната заявената трансформация.

Събраните в процеса доказателства удостоверяват, че: продавайки /на 07.11.08г./ свой собствен /личен – по смисъла на чл. 22, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро от СК/ недвижим имот – ищцата е получила парични средства /суми/ както следва: 50 000 евро /част от 1 уговорената продажна цена на имота/; 2 700 евро /част от същата цена, която е била платена предварително на И. П. като „капаро“ на основание на предходен - предварителен договор от 01.10.08г/ и 10 000 евро /тази сума е била получена във връзка със същото правоотношение, обективирано в двата договора – предварителен и окончателен - по силата на изрично споразумение от 07.11.08г.; същата сума представлява цена на продадените заедно с имота и налични в същия движими вещи - обзавеждане/.

Получаването на първата сума /в размер на 50 000 евро/, съответно и влагането на същата в покупката на процесния имот – не се оспорва от ответника.

Досежно възраженията на ответника относно другите две суми /2 700 евро и 10 000 евро/:

Относно първата сума /в размер на 2 700 евро/:

Окончателният договор за продажба /обективиран в нотариалния акт от 07.11.08г.; с който договор ищцата е отчуждила наследствения си имот/ съдържа изрична констатация /клауза/, която удостоверява /категорично и еднозначно – в позитивен за И. П. смисъл/ обстоятелството, че на жалбоподателката е била предадена /в предходен момент – още при сключването на предварителния договор от 01.10.08г. - под формата на „капаро“/ процесната сума от 2 700 евро /част от продажната цена на имота/. В този смисъл /предвид изложеното/: оспореното от ответника обстоятелство /получаването на горната сума/ следва да се приеме за надлежно доказано /установено/ по делото.

Като следствие от горния извод - в случая следва да се приеме за установен /доказан/ и фактът, че посочената сума /от 2 700 евро/ е била вложена в покупката на /използвана за покупката на/ процесния имот /по сделката от 08.12.08г./. Пряко свидетелство за това е изтеклият кратък срок между получаването, съответно плащането на тази сума: парите са били получени от ищцата на 01.10.08г. /в качеството й на продавач – съгласно предварителния договор от тази дата/ и в близък срок след това /на 06.11.08г./ И. П. е платила /като „капаро“/ същата /като размер/ сума /вече в качеството си на купувач по предварителния договор от тази дата/. С други думи: спорните 2 700 евро също следва да бъдат включени в квотата на заявената трансформация.

Относно втората сума /в размер на 10 000 евро/:

На първо място:

Възражението на Л. Г., че липсват доказателства, които да удостоверят, че процесните движими вещи /отчуждени във връзка с правоотношенията по договорите от 01.10.08г. и от 07.11.08г., съответно по споразумението от втората дата/ са били лични на ищцата /наследствени/ не може да бъде изследвано /съобразено/ от въззивния съд /доколкото тази защитна теза се явява заявена за пръв път едва пред втората инстанция – в противоречие със забраната по чл. 266, ал. 1, предл. 1-во от ГПК/. Независимо от това /въпреки изложеното и в допълнение/: фактът /преценен дори сам по себе си/, че спорните вещи са се намирали /фактически-физически/ в наследствен на ищцата апартамент обосновава /и правно, и житейски/ извод, че покъщнината /обзавеждането/ е била собственост на родителите на И. П. и е била придобита от нея по наследство /заедно с имота/.

Получаването на спорната сума от 10 000 евро /цена на находящите се в отчуждения наследствен имот движими вещи – покъщнина - обзавеждане/ от ищцата /във връзка с правоотношението по предварителния договор от 01.10.08г. и окончателния такъв от 07.11.08г./ е надлежно доказано със споразумението от втората дата /това обстоятелство на практика не се явява спорно във въззивното производство – съобразно съдържанието на въззивната жалба на ответника/. Защитната теза на Л. Г. в тази насока /отново съобразно съдържанието на въззивната му жалба/ е само по посока на това, че цената по процесната сделка е била доплатена не с горната сума /от 10 000 евро, която съобразно тази защитна теза 2 е била изразходвана във времето за покриване на други нужди – лични на ищцата, или семейни; основно – за извършване на подобрения – СМР-ти в имота и за закупуване на обзавеждане на същия/, а с негови лични /по смисъла на чл. 22, ал. 1, изр. 1-во, предл. 3-то от СК/ средства /в размер на 20 000 лева - дарени му от неговата майка/.

В тази връзка /относно посочените защитни тези на ответника/:

От една страна:

Събраните в процеса гласни доказателства /които се явяват допустими преценени в контекста на постановката по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, съотнесена към правилото на чл. 225, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и към съдържанието да договора от 14.09.11г./ са годни /процесуално допустими/ да удостоверяват обстоятелството, че майката на ответника му е дарила сума в размер на 20 000 лева /в тази насока е бил оформен и писмен договор – от посочената дата, който съдържа изрично уточнение в каква точно връзка е било направено дарението, а именно – с цел да бъде доплатена цената по сделката от 08.12.08г./.

Липсват доказателства обаче – посочената сума да е била предадена от Л. Г. на И. П., за да бъде платена с нея падежиралата поредна вноска по процесния договор /майката на ответника, разпитана по делото като свидетел – не е била очевидец на такова обстоятелство/.

Предвид това: в случая не може да се обоснове надлежен извод, че дареното е било вложено при /използвано за/ покупката на апартамента. Косвен аргумент в подкрепа на този извод е фактът че като платец на спорната сума е посочена само ищцата. Логично би било /от житейска гледна точка/ посочената клауза от процесния договор за дарение /волята на страните по тази сделка/ да бъде отразена /“пренесена“/ и в платежния документ /чрез „включване“ и на ответника в съдържанието на същия/. Това обаче не е било сторено.

От друга страна:

Ответникът не заявява по делото насрещно твърдение за осъществена в негова полза трансформация /съответстваща на посочената сума от 20 000 лева/. Доводите на Л. Г. в горната връзка целят единствено да обосноват защитната теза, че ищцата не е имала лични /свои/ парични средства към 16.09.11г. и заради това именно е използвала дарената сума /т.е. ответникът не цели да установи трансформация в своя полза, а само да опровергае извод за настъпила в полза на ищцата трансформация, съответстваща на процесните 10 000 евро с аргумент, че към посочената дата паричен ресурс в такъв размер не е бил наличен в патримониума на И. П./. В тази връзка:

По силата на предварителния договор от 06.11.08г. и на окончателния договор от 08.12.08г. – ищцата е поела изрично задължение /спрямо продавача/ да плати процесните 10 000 евро /като част от цената на сделката/ на по-късен етап. Самото наличие на такова /изрично поето/ задължение /което е в немалък размер/ може да обоснове /и от правна, и от житейска гледна точка/ вероятен извод, че И. П. действително е запазила /фактически – физически за целия период до 16.09.11г./ този паричен ресурс, за да може да изпълни /на посочената дата/ конкретното си задължение по сделката. Приетите в процеса техническооценителни експертизи установяват /преценени в съвкупност/, че: в процесния имот са били правени /и за периода до 09г. – каквото е твърдението на ответника, но и за времето след това – основно към 14г. - съобразно съдържанието на писмения доказателствен материал, представен от ищцата в тази насока; съобразно показанията и на свидетеля Н. Н./ СМР-ти – подобрения /била е закупувана и покъщнина за жилището/. Описаният доказателствен материал може да бъде съобразен /в позитивен за ответника смисъл – съобразно посочената защитна теза на Л. Г./ само относно сторените разходи за имота до 16.09.11г. /когато е било направено плащането на процесната сума от 10 000 евро/. В този смисъл – удостоверената от втора техническо-оценителна експертиза обща сума /от 35 027, 36 лева/ не може да бъде зачетена в пълен размер /от нея следва да бъдат приспаднати разходите, които са били сторени след 16.09.11г., които са удостоверени и с констатациите на първата техническооценителна експертиза, и със съдържанието на представеният от ищцата в тази насока 3 писмен доказателствен материал и с показанията на свидетеля Н./. Дори обаче и цялата посочена сума /от 35 027, 36 лева/ да бъде зачетена:

Приетата по делото счетоводна експертиза установява, че за периода от 08г.

/сключването на процесния договор/ до 16.09.11г. /когато е била платена спорната сума от 10 000 евро/ ищцата е разполага с лични средства в размер на общо 25 094, 61 лева – съобразно изчислението, което следва от табличната част на експертното заключение /в която сума не е включена получената сума във връзка с правоотношенията по договорите от 01.10.08г. и от 07.11.08г./. Тази именно констатация опровергава пряко защитната теза на ответника, че за периода от 08г. до 11г. ищцата не е разполагала с никакви парични средства - извън процесната сума от 10 000 евро, т.е. И. П. е могла да поеме съответната нейна „семейна“ част от разходите по процесните СМР-ти, съответно разходите за обзавеждането на имота и едновременно с това да запази в свое държане посочената сума /за да я плати на продавача/.

Всички изложени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават извод, че и втората спорна сума /от 10 000 евро/ е била използвана от ищцата при покупката на процесния имот, т.е. тази сума също следва да бъде включена в заявената квота на трансформация /която като краен математически резултат се съизмерява с пропорцията 62 700/68000 – 50 000 плюс 2 700 плюс 10 000/. До този именно размер следва да бъде уважен евентуалният иск /т.е. атакуваното решение следва да бъде изменено частично в отхвърлителната му част по евентуалния иск и в полза на ищцата следва да бъде „присъдена“ допълнителна квота на собственост в размер на още 2 700 части/.

Защитната теза на ответника /обоснована с постановката по чл. 25, ал. 2 от СК отм./ не може да бъде съобразена:

Уговорка като процесната /съдържаща се в предварителния договор от 06.11.08г. и в окончателния такъв от 08.12.08г./ за т. нар. /от ответника/ „отложено“ плащане - на практика единствено разсрочва /на различни падежи/ задължението за заплащане на уговорената продажна цена /т.е. такава уговорка принципно не може да бъде окачествена като „кредитиране“ на ищцата, за да бъде съотнесена към правилото на посоченият текст от СК/.