Определение № 22541 от 18.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22541 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110109302 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл.

146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1049386/08.04.2021 г., предвиждаща, възнаграждение за предоставяне на гаранция от посочено от кредитора дружество – „ ******.

Ищецът твърди, че на 08.04.2021г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1049386, по силата на който му е бил предоставен заем в размер на 1 000 лв., който е следвал да върне, заедно с лихвите по кредита, в срок до 1 месец. Сочи, че ГПР е 49,85%. Твърди, че в чл. 5 от договора е било уговорено, че кредитът се обезпечава чрез Поръчителство, предоставено от „ ****** в полза на Дружеството-ответник, като обаче никъде не е било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция. След усвояване на сумата от 1000 лв, ищецът е установил, че освен заемната сума, са му начислили и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 88,40лв. Счита, че клаузата на чл. 5 от Договора е нищожна поради това, че дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито е било посочено в общите условия, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит. Твърди, също така, че нито договорът за кредит, нито договорът за поръчителство били подписани, включително, че договорът за поръчителство не му е бил предоставян. Твърди нищожност на основание чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 22 от ЗПК. Заявява, че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10, защото не е посочен начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота за неговото формиране. Твърди, че посоченият ГПР е бил грешен, поради причината, че сумата по предоставяне на поръчител не е била посочена като разход по договора, посочена е по-ниска стойност от действителната, което би могло да се счете като заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че всички разходи по кредита би следвало да бъдат включени в договора, при което действителният размер на ГПР, следва да достигне 1 над 70%. Според ищеца целият договор следва да бъде обявен за недействителен, тъй като съдържащата в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, не е имал възможност да се запознае с това условие преди сключването му и договорът е бил във вреда на потребителя, какъвто е ищецът, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

Изложени са доказателствени искания да бъде задължено ответното дружество да представи копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, от където ще се установят всички компоненти, които следва да се включат в ГПР по договор за предоставяне на потребителския кредит № 1049386.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е неоснователен. Заявява, че твърдението на ищеца относно задължителното условие за сключване на договор за кредит с поръчителство от „ ****** е неоснователно. Ищецът е имал възможност да избере обезпечението по кредита – чрез посочване на свой поръчител или друг, посочен от кредитора. Твърди още, че искът за нищожност на Договора за гаранция е недопустим, тъй като тя се предоставяла от друго дружество – „ ******, а не от ответното дружество, което не е страна по процесния договор.

Твърди се, че ищецът е бил получил документи от дружеството-поръчител, вкл. Договор за гаранция, както и че на всеки етап от процедурата по сключване на договора за кредит е бил информиран за дължимите такси. Ответникът твърди, че ищецът сам е посочил дружеството-поръчител. Сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, защото не е задължителна, вкл. е имал и време да избере обезпечение, както и право на отказ в 14-дневен срок. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Посочва писмени доказателства.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото действителността на клаузата на чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1049386, сключен на 08.04.2021 г. Правна квалификация на претенцията е чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП.

В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване, че процесният договор е валидно сключен при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както че и клаузите отговарят на изискванията на ЗПК и по-конкретно на начина и методиката на определяне на размера на ГРП, индивидуално договаряне на клаузите, т.е. че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи, наличието на които обуславя недействителността на договора.

2

2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № 1049386/08.04.2021 г.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва да допусне изготвянето на СЧЕ, която да установи дали процесните притезания за възнаграждение за поръчител са включени в ГПР. При отрицателен отговор следва да се посочи какъв е реалният годишен размер на разходите по кредита.

Доказателственото искането на ищеца за допускане на СЧЕ следва да бъде уважено.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 15.10.2026 г. от 09:10 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с 3 въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски кредит.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответното дружество да представи в едноседмичен срок от връчването на съобщението препис от кредитното досие на ищеца, включващо препис справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния договор за кредит, в т.ч. платежни нареждания за погасени вноски, разписки и извадка от счетоводните книги, както и погасителния план към процесния договор за потребителски кредит. УКАЗВА на страната, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „****** ЕАД да предостави заверен препис на сключен договор за поръчителство/предоставяне на гаранция/ с ищеца по делото.

При неизпълнение ще бъде наложена глоба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4