Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1752 от 10.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7160/2022
Вид
Решение № 1752
Подписан
10.04.2024
В сила
10.05.2024
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 136, ал.2, т. 3, пр. 1 и 3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 156, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35, ал. 2 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35 ал.3 · Закон за управление на отпадъците
  • параграф 1, т. 41 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1752 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110207160 по описа за 2022 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Маргив Бг” ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 57/12.04.2022 г. издадено от директора на РИОСВ - София, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 136, ал.2, т. 3, пр. 1 и 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 7000.00 лева за нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, свързани липса на извършено от дружеството нарушение.

Дружеството настоява, че при извършената проверка на обекта не са констатирани кабели и смесен битов отпадък. Оспорва се и съответствието на така описаните в акта и НП отпадъци с дадената им класификация по код 191212. Сочат се и процесуални нарушения, свързани с липса на посочване на пълна и точна правна квалификация на вмененото деяние и непротиворечиво и пълно описание на самото деяние. Изложени са и съображения за липса на съответствие между разпоредбите на ЗУО и вмененото изпълнително деяние „съхранение“, доколкото не са налице допълнителните изискуеми обстоятелства по т. 27, 41 и 42 от пар. 1 от ДР към закона. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. Т., която поддържа жалбата. Същата не се явява в последното съдебно заседание, но е депозирала становище по съществото на делото с молба за отмяна на НП и присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Административно наказващият орган – директорът на РИОСВ София, редовно 1 призован, се представлява от юрисконсулт Б, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП, което намира за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Маргив БГ ЕООД осъществявал регламентирана от ЗУО дейност по събиране и съхраняване на отпадъци по силата на издадено от директора на РИОСВ - София Решение № 12-РД-1325-03/23.06.2020 г. за регистрация по чл. 35 ал.3 от ЗУО. С него се разрешавали дейности по рециклиране на отпадъци с код 120105 и 191204 и предварително третиране и съхраняване на отпадъци от пластмаси, опаковки, хартия, картон, стъкло, дървесИ. и текстил. В документа за регистрация на дружеството по ЗУО били посочени 23 вида кодове за отпадъци, за които то имало право да събира и третира, но сред тях не бил посочен код 191212, следователно дружеството нямало правото да третира механично третиран смесен битов отпадък.

Дейността дружеството осъществявало на площадка на адрес с. КривИ. , ул.

Демокрация, ПИ № ***, с площ от 500 кв.м., стопанисвана от жалбоподателя.

На 18.11.2021 г . след подаден сигнал от СДВР, от контролните органи на РИОСВ – София била извършена проверка за спазване изискванията на ЗУО на площадката в с.

КривИ., стопанисвана от жалбоподателя. Част от проверяващия екип била и св. И. Ц. на длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ София. При проверката било установено, че жалбоподателят не разполага с издадено разрешение по ЗУО за извършване на дейности по събиране и съхраняване с механично третиран смесен битов отпадък с код 191212, но въпреки това на площадката се съхранявал такъв отпадък. При извършената проверка от св. Ц. на площадката за съхраняване на отпадъци на дружеството в с. КривИ., в откритата дворна част, прилежаща към площадката било констатирано наличието на около 40 броя бали с размер около 1 куб.м. с третиран смесен битов отпадък и отпадъци от кабели с код 191212. Балите не били опаковани и се виждало какво съдържат без да се налага тяхното разрушаване. Чрез огледа на балите св. Ц. установила, че балите съдържат дунапрени, отпадъчна фракция, кабели, дървесИ. и др., които не подлежали на рециклиране. Проверяващите изготвили снимки на отпадъка на площадката. На място при проверката, на площадката присъствал и служител на дружеството – св. Боян Веселинов.За установеното при проверката св. Ц. съставила Констативен протокол, който бил връчен на управителя на дружеството на същата дата.

Управителят не изложил възражения срещу констативния протокол, в който в т. 4 било описано и съхраняването на площадката на отпадъци с код 191212, за които дружеството не разполагало с разрешение. С констативния протокол управителят на дружеството бил поканен да се яви в РИОСВ София на 25.11.2021 г. за съставяне на АУАН за така констатираното нарушение.

За така установеното нарушение св. И. Ц. съставила АУАН № 219/25.11.2021 г., в отсъствие на управителя на дружеството, но в присъствие на двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи. В акта било прието, че дружеството е нарушило чл. 35, ал.1, т. 1, вр. чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за това, че на дата 18.11.2021 г. е установено, че дружеството извършва дейности по събиране и съхраняване на отпадъци с код 191212, представляващи механично третиран смесен битов отпадък, без издаден документ съгласно чл. 67, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУО. В последствие актът бил връчен на управителя на дружеството, като срещу него не са постъпили възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

При пълна идентичност на описанието на нарушението и дадената му правна квалификация, на 12.04.2022 г. било издадено обжалваното НП № 57 от директора на РИОСВ София, с което на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 лева на основание чл. 136, ал.2, т. 3, пр. 1 и 3 от ЗУО.

2

Наказателното постановление е връчено на дружеството на 12.05.2022 г., което се установява от представеното по делото известие за доставяне, като на 26.05.2022 г. в РИОСВ София е депозирана жалбата срещу него.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

И. Ц. и отчасти от показанията на св. Б В, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, /преди всичко констативен протокол, снимков материал/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начИ., възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката подробно разказва за случая и за установеното от нея при проверката на място, като тя е съхранила спомен и за конкретния вид на смесения отпадък. Показанията на свидетелката се подкрепят и от отразеното в констативния протокол, съставен от нея, както и от изготвените при проверката фотоснимки. Във връзка с последните обаче следва да се има предвид, че както и св. Ц. посочва, проверяващите са заснели не балите със смесения битов отпадък, а отпадъците от пластмаса в биг бег чували, внос от друга държава, за които всъщност е бил сигнала, подаден от СДВР. Частично показанията на св. Ц. намират доказателствена опора и в показанията на св. Веселинов, който потвърждава, че в двора на площадката са били съхранявани около 40 броя бали със смесен отпадък, а останалият отпадък е бил в биг бег чували. Но съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която той сочи, че отпадъкът не е бил смесен битов, а е бил преимуществено пластмаса, включително и облицовка на кабели. Самият свидетел признава, че отпадъкът в балите е бил смесен – пластмаса, хартия и найлон, като е възможно и да е имало обвивка на кабели, но не и металния проводник. Освен това съдът отчете, че св. Веселинов е служител на дружеството и е разбираемо той да се опита да свидетелства в полза на своя работодател. Изводът за недостоверност на неговите показания се подсилва и от споделеното, че след даденото предписание за премахване на балите с отпадък, площадката е била изчистена и служителите на РИОСВ София не са идвали на последваща проверка. Но от показанията на св. Ц., материалите по делото и от служебно известното на съда НАХД № 7159/2022 г. по описа на СРС /с което е потвърдено НП, издадено срещу дружеството за нарушение по чл.

156, ал. 1 ЗУО именно за неизпълнение на предписание за премахване на процесните отпадъци. Това решение е потвърдено от АССГ по КНАХД № 9474/2022 г. и е влязло в сила./ се установява, че всъщност на 18.11.2021 г. е била повторната проверка след дадените предписания от 07.09.2021 г. и при нея също е констатирано наличието на смесения битов отпадък.

А вида на отпадъка, който дружеството има правото да събира и съхранява безспорно се установява от представеното Решение № 12-РД-1325-03/23.06.2020 г. за регистрация по чл. 35 ал.3 от ЗУО. От това решение се установява, че дружеството не е имало правото да съхранява отпадък с код 191212, а именно третиран смесен битов отпадък.

Съдът намира, че представените по преписката доказателства и тези събрани в хода на съдебното следствие са достатъчни и подкрепят приетите за установени факти, а именно, че видът на съхранявания от дружеството отпадък на площадката му в с. КривИ. към 18.11.2021 г. е бил механично третиран смесен битов отоадък, който не е подлежал на рециклиране и съответно дружеството не е имало разрешение за събирането и съхранението му.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява 3 процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че акта за установяване на нарушението и наказателното постановление са издадени от компетентните за това органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

Съдът намира, че макар и лаконично, нарушението е описано в АУАН и НП по достатъчно ясен и непротиворечив начин, като е посочена датата и мястото на извършването му, както и конкретното изпълнително деяние. Актът е съставен в отсъствие на представител на дружеството, но същото е било надлежно поканено за съставянето му, като в последствие актът е връчен на санкционираното лице. В НП конкретно е посочена както твърдяната за нарушена правна норма, така и основанието за налагане на имуществената санкция, като словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация съвпадат напълно.

Съгласно чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лева едноличен търговец или юридическо лице, което транспортира и/или третира отпадъци … без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. А съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО „За извършване на дейностите по третиране на отпадъци, … се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I. Дружеството е имало такова издадено разрешение, но за събирането и съхраняването на други видове отпадъци, които подлежат на рециклиране. Но от издаденото му разрешение се установява, че жалбоподателят не е имал правото да събира и съхранява механично третиран смесен битов отпадък, с код 191212. Посоченият вид отпадък не попада и сред изключенията, изброени в чл. 35, ал. 2 от ЗУО, като дружеството и не твърди да е имало регистрация и съответен издаден документ по чл. 35, ал. 3 ЗУО.