Решение № 1027 от 24.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. В., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110108004 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на В. А. Т., ЕГН **********, чрез настойника му и законен представител М. Д. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: с. К.,, ул. „П. В.“ № * срещу против „***-Т. п.“ ЕООД, поделение Г.О., Булстат ***, седалище и адрес на управление гр.Г.О., ул. „Ц. О.“ № ** с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и с пр.осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 300 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на А.Ж. Т. от трудова злополука на 02.10.2021 г. в това число, но не само: загубата на емоционална опора и подкрепа, продължителни депресивни страдания, прекратена следствие на смъртта дълбока емоционална връзка с починалия, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Ищецът е син и наследник по закон на А.Ж. Т., който е бил служител на ответника по силата на трудов договор № 236 от 05.04.2012 г. и допълнително споразумение № 234 от 07.07.2020 г. до 02.10.2021 г., като е изпълнявал длъжността „стрелочник, маневрен, пазач“. А.Ж. Т. е починал на 02.10.2021 г. след настъпила трудова злополука на работното му място. С разпореждане № 5104-04-85 от 10.12.2021 г. на ТП на НОИ В.Т. е прието, че злополуката е трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Извършено е разследване на злополуката от комисия от ТП на НОИ гр. В., за което е съставен протокол № 5103-03-26 от 02.12.2021 г. В протокола е констатирано, че е настъпила злополука по време на извършване на маневра, която е довела до летален 1 изход.

С присъда № 64 от 03.11.22 год. по НОХД № 757/22 год. на ВОС М. М., като ръководител на маневрена бригада е признат за виновен за това, че не е спазил правилата за безопасност с което е причинил смъртта на А.Ж. Т..

Ищецът В. А. Т. е поставен под пълно запрещение с решение № 883 от 07.07.22 год по гр. дело № 688/22 год. на ВОС, тъй като същият страда от генерализирани разстройства в развитието и аутизъм.

Съгласно чл. 164, ал. 2 от СК настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. М. Т. е настойник на В. Т. и исковата молба е подадена от нея.

Ищецът има правен интерес да предяви иск за вреди срещу работодателя на наследодателя му, тъй като е от близките лица и роднини, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалият, определени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С TP е определено кои са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и това са лицата, посочени в Постановление № 4 от25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, тъй като се касае за син на починалия, който е живял с него.

Ищецът е с установено от раждането му забавяне на развитието и непрекъснато е боледувал. Никога не се е грижил сам за себе си, тъй като заболяването му не е позволявало, както и не е осъзнавал заобикалящият го свят. Грижи за него са полагани от баща му и майка му. Баща му е бил основния член на семейството, който е осигурявал финансовото обезпечаване на цялото семейство, обгрижване свързано със здравни и социални институции. През всичките години, майка му не е работила за да се грижи за него ежедневно, тъй като той е бил изцяло зависим от нея във връзка с изпълнение на ежедневните си нужди. През времето в което баща му А. Т. не е бил на работа се е грижил за сина си, като се е опитвал да му осигури мъжка подкрепа на него и на майка му, разговарял е с него и му е организирал образователни игри, с които да стимулира вербалната му комуникация и физическото му състояние, тъй като същият е трудноподвижен и дори не може да се изправя самостоятелно. Занимавал се е с него ежедневно, като го е разхождал извън дома им, на места където има животни и на места където може да комуникира с други деца. Баща му го е водил по лечебни заведения и е осигурявал медицински грижи за сина си. През последните години, в които В. Т. е в пубертета, същият не може да се придвижва самостоятелно, тромав и трудноподвижен е. Основно баща му е отговарял за ежедневното му 2 придвижване за да може да ползва специализирано учебно заведение и рехабилитационен център. В. Т. и към настоящият момент се нуждае от тези грижи, но вече няма кой да му ги осигурява пълноценно. Под грижите на баща си В. е успявал да в постоянно движение и контактен с хората около себе си.

След смъртта на бащата А. на 02.10.2021 г., В. Т. е изпаднал в депресивно състояние, не иска да контактува с други хора и непрекъснато пита за него, тъй като е бил от малкото хора с които иска да контактува и са имали силна връзка помежду си. На 03.09.2023 г. В. Т. ще стане пълнолетен, но същият е освидетелстван с 80 % с чужда помощ, а баща му го няма за да полага грижи за него.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за производството. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с които оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията в молбата за механизма на настъпване на злополуката.

Не оспорва, че починалият работник е бил служител на работодател Поделение за товарни превози Г.О. на длъжност „Стрелочник маневрен, пазач" във Ф.к. В., видно от приложените към исковата молба Допълнително споразумение № 234/07.07.2020 г. и Трудов договор № 236/05.04.2012 г.

Разследването на железопътното произшествие, при което е настъпила смъртта на работника, е извършено от ТП на НОИ В.Т.. От представените с исковата молба Разпореждане № 5104-04-85/10.12.2021 г.. Протокол № 510303-26/02.12.2021 г. за резултатите от разследване на злополуката и събраните доказателства по разследването, се установява, че на дата 02.10.2021 г. е била извършвана маневра от маневрената бригада в състав М. М. М. /началник влак/, починалият стрелочник А.Ж. Т. и вторият стрелочник Е. Ю. И..

Маневрата се е състояла в набутване на два вагона с локомотив № *** от Разпределителен пункт във Ф.к. В. по 7-ми коловоз на Претоварен пункт. По време на движението по 7-ми коловоз стрелочникът А.Ж. Т. е стоял на страничната степенка на челния вагон, от дясната му страна /южната/ по посока на движението, но при наближаване на порталната врата на закрита магазия /хале/, починалият е решил да премине през нея, без да слиза от вагона, като за целта е направил опит да се прехвърли към челната страна на вагона, защото между него и вратата не остава достатъчно разстояние, за да премине странично човешко тяло. При опита за прехвърляне начело, стрелочникът А.Ж. Т. е стъпил на наклонената ръкохватка /във формата на Zобразен лост/, служеща за отцепване на вагоните, която се намира на челната страна на вагона, но при стъпването се е подхлъзнал, загубил е равновесие и не е успял да застане на челото достатъчно бързо, за да избегне рамката на вратата, в резултат е бил притиснат между рамката и вагона, което е причинило смъртта му. Този механизъм се потвърждава и от начина, по който са получени травматичните увреждания с летален характер, установен в приложената към исковата молба Аутопсия № 124/2021г. на Съдебна медицина в МБАЛ „Св. А.-В." АД, съгласно която те се дължат на „ 3 двустранен силен натиск в областта на таза, реализиран между части на вагона и металната врата". За описаното стъпване и подхлъзване свидетелства следа от кал върху ръкохватката /Z-образния лост/ за отцепване на вагоните, оставена от обувката на починалия. Зацапването с кал на лоста е било констатирано при огледа на местопроизшествието на 02.10.2021г., извършен от разследващия орган, и е отразено в ..Протокол за оглед на местопроизшествие", изготвен по Досъдебно производство № 139/2021г. по описа на ОСлО-ОП В.. В същия са описани и следите от протрИ.е и просуркване по южното крило па вратата, получени вследствие съприкосновението с тялото на починалия.

Установената фактическа обстановка, обосновава извода, че с неправилните си действия А.Ж. Т. се е поставил в опасна ситуация, като е решил да премине през порталната врата на магазията, возейки се на челото на вагона, вместо да се придвижи пеша до състава. Работникът е предприел възможно най-неправилните действия - стоейки на дясното стъпало, при наближаването на вратата на магазията, въпреки липсата на преходен мост за преминаване от единия до другия край на вагона /понеже вагонът е руски и е без мост отпред/, е направил опит да се прехвърли на челната страна на вагона, с цел да избегне рамката на вратата, намаляваща разстоянието около вагона. Не е ясно защо работникът е останал на вагона, след като е имал възможност да слезе от стъпалото преди достигането на вратата, тъй като скоростта на движение преди спирането на състава в 12,17ч. е била само 4'км/ч. съгласно разшифровката на скоростомерна лента на локомотив № ***.

Могъл е също да подаде по радиостанцията сигнал ..Спри" и след това да слезе. Починалият е имал време да подава сигнали преди преминаването през вратата, защото и след притискането е успял да подаде по радиостанцията сигнал за спиране и е съобщил на началник влак М. М., че е възникнал проблем. Смъртта му не е настъпила незабавно, а впоследствие, след пристигането на линейката. Извършвайки маневрата по описания начин стрелочникът А.Ж. Т. е нарушил чл. 57, т. 10 от „ИНСТРУКЦИЯ за маневрист. началник влак, товарно движение и маневрен стрелочник" /в сила от 25.11.201 Зг./: .Мри подаване на вагони на коловози за общо ползване пред складове, магазин и др., маневрения стрелочник върви покрай коловоза пред вагоните", както и общото изискване по чл. 33, предл. 1 от ЗЗБУТ: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си... ". Дори без да съществуваха задълженията по цитираните разпоредби, най-логично би било в разглежданата ситуация стрелочникът А. Т., знаейки, че вагоните ще минат през вратата на магазията. да слезе от него преди достигането на вратата.

Работникът няма как да не е осъзнавал опасността да бъде притиснат между вратата и вагона, защото разстоянието между тях видимо е много малко /около 20 см – 30 см/, а освен това той е бил значително по-пълен от обичайното.

Всички гореизложени обстоятелства дават основание да се заяви, че трудовата злополука се дължи на допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от А.Ж. Т., който, с неправомерни действия, в нарушение 4 на трудови задължения и вследствие пренебрегване на елементарни превантивни мерки за предотвратяване на произшествие от такъв ред, чието изпълнение е наложено не само от характера на маневрата, а и от обичайна житейска логика, не е положил дължимата грижа и е съпричинил вредоносния резултат. Допълнително обстоятелство, завишаващо степента на съпричиняване е естеството на извършваната дейност, а именно - маневра с подвижен жп състав, която се отличава с повишен риск от увреждане здравето на ангажираните работници, съответно изисква по-висока отговорност и стриктно спазване от стрелочника на правилата за безопасното й изпълнение.

В подкрепа на извода за осъществен състав на груба небрежност са и обстоятелствата, че починалият работник е бил надлежно инструктиран и обучен за спазване на правилата за безопасност, за движението на влаковете и маневрената работа. На работника е бил проведен предсменен инструктаж на основание Заповед № 11-00-3307/18.06.2018 г. на Директор ПТП Г.О., по програма /Приложение № 19/, както и периодичен инструктаж /Приложение 14/ по програмата за инструктаж на работното място /Приложение № 6/.