Решение № 159 от 13.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Плевен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600371 по описа за 2026 година

С присъда № 59/23.IV.2026 г., постановена по НОХД № 1193/2025 г. по описа на Районен съд Плевен, съдът е признал подсъдимия Х. П. П. за виновен, това че на 2.V.2023 г. в гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов“ № 8, в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в заключване на входната врата на кабинета на директора на Дирекцията, удряне с юмруци по същата врата и отправяне на цинични реплики към служители на ДСП - Плевен: „Вие сте лъжци, мошеници, крадци, смешници. Затова сме на това положение, вие сте виновни“, поради което и на основание чл. 325, ал. I, във връзка с чл. 54, ал. I от НК, съдът му е наложил наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и обществено порицание чрез прочитане на присъдата по местния радио възел в гр. Плевен.

Недоволен от така постановената присъдата е останала подсъдимият Х.

1

П. П. , който в законовоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция, чрез своя процесуален представител. В депозираната бланкетна въззивна жалба са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че изводите на съда, касаещи въпроса за вината на въззивната жалбоподател не отговарят на доказателствата по делото и са следствие от неправилно извършен техен анализ. Според изложеното в жалбата подсъдимият е невинен и са налице данни, установяващи по категоричен начин, че не е извършител на деянието, за което е предадена на съд.

Предвид на изложеното е направено искане от страна на П., чрез своя защитник, въззивния съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови друга, с която да го оправдае по повдигнатите му обвинения.

Отправено е и алтернативно искане присъдата да бъде изменена в наказателно-осъдителната й част, като на въззивният жалбоподател бъде наложено наказание пробация, ведно с обществено порицание, чрез прочитане на присъдата по местния радио възел на град Плевен.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима, но по своята същност неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Тя почива на доказателствените материали по делото и въз основа на нея първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.

Неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички 2 доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници, които не са тълкувани превратно. Районният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Правилно и в съответствие с принципите за устност, непосредственост и публичност е проведено обстойно съдебно следствие от страна на решаващия съд.

Показанията на разпитаните свидетели свидетелите М. М., В.П., Е.Б., Г.Н., Х.Г., В.Л., Д.Д. и А.Ц. следва да бъдат кредитирани в онази тяхна част, в която те описват основните, съществени факти: посещението на подсъдимия в ДСП - Плевен; повишаването на тона; обидните реплики към служителите; заключването на вратата; блъскането/ударите по врата или маса; отказа на подсъдимия да напусне; подаването на сигнал към 112; намесата на охраната и полицията; прекъсването на нормалната работа в учреждението.

Показанията на свидетелката М. са последователни относно причината за посещението, развитието на разговора, ескалацията на поведението на подсъдимия, заключването на вратата и обидните реплики. Свидетелката описва и своето възприятие за заплашителност на поведението му, както и обстоятелството, че ситуацията наложила търсене на съдействие от органите на реда.

Показанията на свидетелите П., Б.,Н. и Г. се подкрепят взаимно относно основните факти. При извършване на анализ на свидетелските показания бяха констатирани дребни, незначителни различия в детайлите например точния брой телефонни обаждания, последователността на влизане на отделните служители или точната локализация на всеки удар, които се дължат на динамичния характер на случилото се, изминалия значителен период от време и с различното местоположение на свидетелите. Те не засягат съставомерните елементи на деянието и не разколебават извода за осъществено хулиганско поведение. Част от свидетелите - служители на ДСП - Плевен, са били непосредствено засегнати от поведението на подсъдимия.

3

Само по себе си това обстоятелство не ги прави недостоверни. Техните показания се подкрепят от обективираното търсене на помощ чрез телефон 112, от показанията на полицейския служител и охранителя, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Няма данни свидетелите да са съгласували неверни твърдения или да пресъздават несъществуващи факти; напротив, различията в несъществените детайли сочат на самостоятелно възприемане и възпроизвеждане на случилото се.

Предвид на горе изложеното направеното възражение, че свидетелските показания са вътрешно противоречиви и предубедени, се неоснователно и същото правилно не е било взето в предвид от страна на първоинстанционния съд при постановяване на присъдата. Не са игнорирани различията между отделните свидетели относно несъществени детайли точен брой обаждания, точен момент на пристигане на охраната и полицията, дали ударите са били по врата или маса, както и дали подсъдимият е бил в коридора или в кабинета към момента на пристигане на отделни лица. Тези различия са нормални при динамично събитие, развило се в напрегната обстановка и възпроизвеждано след значителен период от време.

Показанията на полицейските служители и охранителя потвърждават наличието на напрежение, подаден сигнал за скандал в ДСП - Плевен и необходимостта от външна намеса. Обстоятелството, че при пристигането на полицията подсъдимият вече се е успокоил или се е държал по-нормално към униформените служители, не отрича предходната ескалация. То е логично, тъй като появата на полицията е имала дисциплиниращ ефект и е довела до овладяване на ситуацията.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено съдържанието на повикванията към телефонен номер 112 на процесната дата.

От него се потвърждава, че служителите не са възприели поведението на подсъдимия като обикновен служебен спор, а като ситуация, изискваща спешна полицейска намеса поради агресивно и арогантно поведение, заплахи към служители и отказ да се напусне приемната/кабинета на директора.

От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза е установено по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият страда от личностово разстройство - емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Това състояние не представлява психична болест в тесния смисъл, не е приравнимо 4 на продължително разстройство на съзнанието по чл.33 от НК и не възпрепятства основните му психични годности. Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на деянието; могъл е да възприема, запаметява и възпроизвежда факти; разбира смисъла на наказателния процес; спрямо него може да се реализира наказателна отговорност; не са налице медицински предпоставки за принудителни медицински мерки по чл.89 от НК. Подсъдимият е с нисък праг на фрустрация, конфликтен стил на изразяване и слаб емоционално-волеви контрол. Тези особености имат значение при индивидуализацията на наказанието, но не изключват вината и не правят деянието несъставомерно.

Вещото лице изрично посочва, че интелектът му е съхранен и че той е имал възможност да не влиза в конфликт и да избегне противоправния резултат. От справката за съдимост и характеристичните данни се установява, че подсъдимият е осъждан, включително за престъпление от същия вид хулиганство, като е изтърпял и ефективно наказание „лишаване от свобода“.

Тези данни имат съществено значение при преценката за обществената опасност на личността и за необходимостта от ефективно изтърпяване на настоящото наказание.

От обективна страна, изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез отправени обидни квалификации към служителите на държавна институция, но и чрез крясъци, настъпателно придвижване към служителите, заключване на врата в служебен кабинет, избутване на служител, удари по врата и маса и отказ да напусне, въпреки многократните молби. Това поведение обективно излиза извън рамките на допустимия спор с администрацията и представлява демонстративно нарушаване на нормите на обществено поведение, като описаното по-горе цялостно поведение е непристойно. Грубото нарушаване на обществения ред се установява от мястото, времето и начина на извършване на деянието. Проявата е осъществена в работно време, в държавна институция, пред множество служители и при наличие на обслужвани граждани. Тя е довела до прекъсване на нормалната работа на ДСП - Плевен, до блокиране на достъпа до кабинета на директора и до необходимост от намеса на охрана и полиция. Следователно не се касае само за лично засягане на отделни служители, а за засягане на обществения ред в учреждение, призвано да осъществява публични функции.

Явното неуважение към обществото се извежда от демонстративния 5 характер на действията. Подсъдимият не е използвал предвидените от закона способи за защита срещу административен отказ, а е избрал да наложи волята си чрез крясъци, обиди, заключване на врата и физическо препятстване на служебната дейност. Именно тази демонстративност отличава деянието от обикновен административен конфликт.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че се намира в държавна институция, че пред него стоят служители, изпълняващи служебните си задължения, и че поведението му нарушава нормалния ред на работа. Въпреки това е продължил да крещи, да обижда, да заключва врата и да отказва да напусне. Неговият мотив несъгласие с отказ за социална помощ - не изключва хулиганския умисъл, защото конкретният повод само е дал начало на поведението, но извършените действия обективно и субективно са надхвърлили рамките на защита на субективно право. Тези факти са установени по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите и заключенията на ВЛ, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и последователни.

Личностовото разстройство на подсъдимия е доказано и следва да бъде отчетено, но. то обаче не води до невменяемост, тъй като не изключва способността му да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, нито обосновава извод за липса на умисъл. Вещото лице изрично посочва, че подсъдимият е имал възможност да не влиза в конфликт и да избегне противоправния резултат.

Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0e53e1a-721c-4114-9391-1f0fc7b1e89b