Решение № 1476 от 13.10.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1476

Монтана, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20267140600318 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 100 от 15.05.2026 г., постановено по АНД № 20261630200008/2026 г., Районен съд – Монтана е потвърдил Наказателно постановление № 25-0996-001709/23.12.2025 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Монтана, с което на И. Е. И., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер [рег. номер]. /1533,88 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът И. Е. И., чрез адв. Н. С. С. – САК, го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че деянието е извършено на паркинг към търговски обекти, а не на път, отворен за обществено ползване, като липсвали доказателства за правния статут на паркинга, режима на достъп и организацията на движението. Сочи още, че не било доказано извършването на „дрифт“, липсвали обективни технически данни за скорост, продължителност и умишлена загуба на сцепление, а районният съд възприел безкритично констатациите на контролните органи. Твърди и непълнота при конкретизиране мястото на нарушението. Иска отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, касатора не се явява и не взема становище по касационната жалба.

Ответникът не взема становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу валиден и допустим съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 19.11.2025 г. около 22:15 ч. И. И. управлявал лек автомобил „Мерцедес C200“ с рег. № [рег. номер] по [улица]в [населено място], в посока от магазин „Кауфланд“ към магазин „Лидл“, като по време на движението автомобилът два пъти поднесъл. След това водачът влязъл в паркинга на магазин „Лидл“ на [улица], където се намирал негов приятел. На паркинга И. безпричинно и умишлено форсирал двигателя, подавал рязко газ, предизвиквал превъртане на задните задвижващи колела и промяна на праволинейното движение на автомобила, като извършвал поднасяне и завъртане на автомобила.

Действията били възприети от полицейските служители Н. Д. А. и Г. Ж. Т., които имали пряка видимост към паркинга и последвали автомобила със служебен автомобил. По административнонаказателната преписка били прегледани и видеозаписи от техническо средство в служебния автомобил и от охранителните камери на търговския обект. Съставен бил АУАН за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а след разглеждане на възражението и събраните материали административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат изискуемите реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че описаните последователни действия - умишлено форсиране, превъртане на задвижващите колела и многократно поднасяне и завъртане на автомобила, представляват използване на пътя за цел, различна от предназначението му за превоз на хора и товари по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Районният съд е счел, че паркингът е път, отворен за обществено ползване, тъй като е свързан с уличната мрежа, достъпен е свободно за неопределен кръг лица и не е обозначен или физически ограничен като път, който не е отворен за обществено ползване. Приел е нарушението за доказано от обективна и субективна страна и е счел, че не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, както и наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват пороци, обуславящи неговата отмяна. Съдът споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд, наведени и пред касационна инстанция, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите му, като за пълнота намира за необходимо да изложи следното:

Неоснователно е възражението, че мястото на нарушението не попада в приложното поле на ЗДвП. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци, а по чл. 2, ал. 1 ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. От възприетите по делото факти се установява, че конкретният паркинг е непосредствено достъпен от [улица], използва се от неопределен кръг водачи и пешеходци, има организация на движението и не е отделен с бариери, пропускателен режим или обозначение, че не е отворен за обществено ползване. Обстоятелството, че паркингът обслужва търговски обект или че собствеността върху терена е частна, само по себе си не променя характера му, когато достъпът до него е общ и фактически се използва за движение на ППС. Не е необходимо мястото да е част от републиканската или общинската пътна мрежа, за да бъде „път“ по смисъла на § 6, т. 1 ДР ЗДвП.

Неоснователно е и оплакването, че районният съд не е обсъдил този въпрос. Въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви относно характера на паркинга, начина на достъп до него и приложението на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Поради това не е налице твърдяното непълнота на фактическите или правните изводи.

Не се споделя и доводът за недоказаност на нарушението. Районният съд е основал изводите си на съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства – непосредствените възприятия на полицейските служители, материалите от извършения преглед на видеозаписите и останалите данни по преписката. Редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП до доказване на противното, а в случая констатациите му са подкрепени и от други доказателствени източници. Доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност при спазване принципа на вътрешното убеждение по чл. 14 НПК, приложим по силата на чл. 84 ЗАНН.

За съставомерността на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП законът не изисква установяване на определена скорост на движение, минимална продължителност на маневрата или експертно заключение за техническите параметри на автомобила. От значение е дали пътят е използван преднамерено за цел, различна от нормалното придвижване и превоз на хора и товари. В случая са установени не еднократно и случайно поднасяне или краткотрайно форсиране, а последователни действия – рязко подаване на газ, превъртане на задните задвижващи колела, многократно поднасяне и завъртане на автомобила. Тази съвкупност от действия обосновано е квалифицирана като техника „дрифт“ и като използване на пътя не по предназначение.

Неоснователно е и възражението за липса на умисъл. Субективната страна се извежда от обективно проявеното поведение на водача. Повторяемостта на маневрите, форсирането на двигателя и целенасоченото предизвикване на загуба на сцепление изключват възможността поведението да се обясни с еднократно случайно поднасяне. По делото не са установени външни фактори - хлъзгава настилка, препятствие или друга пътна обстановка, които да обосноват невиновна загуба на контрол.

Не е налице и твърдяното процесуално нарушение, свързано с недостатъчна конкретизация на мястото. В АУАН и НП са посочени дата, час, населено място, булевард, конкретен търговски обект и неговият паркинг, управляваният автомобил и конкретното поведение на водача. Описанието позволява на санкционираното лице да разбере фактическото обвинение и да организира защитата си, която действително е упражнена както в административнонаказателното, така и в съдебното производство.

Наложените наказания са в предвидения от чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП размер. Не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по чл. 28 ЗАНН, като се отчита характерът на умишленото поведение, извършването му в тъмната част на денонощието на свободно достъпен паркинг и данните за предходни нарушения на правилата за движение.

При тези съображения и в рамките на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения. Касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100 от 15.05.2026 г., постановено по АНД № 20261630200008/2026 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�