Решение № 1534 от 26.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1534 гр. Бургас, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120102444 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, ж.к. ***, срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С**, бул. ***.

Ищецът сочи, че с изпълнителен лист №3302 от 27.06.2017 г. на основание Заповед за изпълнение №1795/02.05.2017 г. по ЧГД №3078/2017 г. на Районен съд – Бургас и изпълнителен лист №3759 от 20.07.2017 г. на основание Заповед за изпълнение №1710/26.04.2017 г. било образувано изпълнително дело №1645/24.09.2017 г. по описа на ЧСИ Т. М.. Първите четири действия по същинско изпълнение били запорно съобщение с изх.

№28845/24.09.2017 г., запорно съобщение с изх. №28846/24.09.2017 г., запорно съобщение с изх. №5143/13.02.2018 г. и запорно съобщение с изх.

№5150/24.09.2017 г. Следващото действие по същинско изпълнение по делото е запорно съобщение с изх. №22440/14.06.2021 г.

Същото било извършено след настъпила перемпция, но се считало за валидно поради Тълкувателно решение от 04.07.2024 на ВКС по тълк.д.

№2/2023 г. на ОСГК на ВКС. Същото не породило прекъсване на погасителната давност поради това, че исканото изпълнително действие било обективно невъзможно. Към момента на запорното съобщение длъжникът бил в конфликт с работодателя си, изразен в излизане в неплатен отпуск и прекъсване на трудовото правоотношение в рамките на срока на неплатения 1 отпуск. Също така цитираното тълкувателно решение било издадено на 04.07.2024 г. Обаче считано от запорно съобщение с изх. №5143/13.02.2018 г. и запорно съобщение с изх. №5150/24.09.2017 г., които последни произвели реално действие в правната сфера на длъжника, давността е настъпила на 13.02.2023 г.

Твърди, че следващото действие по същинско принудително изпълнение било извършено със запорно съобщение с изх. №30466/16.11.2023 г., като то било извършено при наличие на изтекла погасителна давност, тоест след 13.02.2023 г.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че ищцата Д. Д. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б**, ж.к. ***, не му дължи следните суми: 300 лв., представляваща главница, 73, 44 лв. – договорна лихва за периода 16.04.2015 – 06.11.2015 г., 174, 26 лв. – договорна неустойка за периода 06.06.2015 г. – 06.11.2015 г., 120 лв. – такса разходи за дейност на служител, 44, 50 лв. – лихва за забава за периода 28.01.2016 г. – 27.04.2017 г., както и законната лихва върху главницата от 28.04.2017 г. до настоящия момент, за които вземания е издаден изпълнителен лист №3302 от 27.06.2017 г. въз основа на Заповед за изпълнение №1795/02.05.2017 г. по ч.гр.д. №3078/2017 г. на БРС, КАКТО И ЗА следните суми: 103, 22 лв., представляваща главница по фактура № ***/26.09.2011 г., 15, 29 лв. – главница по фактура № ****/22.10.2011 г., 15, 82 лв. – главница по фактура № **********/22.11.2011 г., 0, 90 лв. – главница по фактура № *****/23.12.2011 г., 185, 09 лв. - главница по фактура № ****/22.11.2012 г., законната лихва върху посочените главници от 24.04.2017 г. до настоящия момент, както и сумата от 125 лв., разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист №3759 от 20.07.2017 г. въз основа на Заповед за изпълнение №1710/26.04.2017 г. по ч.гр.д.№2828/2017 г. на БРС, претендирани по изпълнително дело №20178030401645 по описа на ЧСИ Т. М., по което е взискател. Претендират се и разноските, направени в исковото производство. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи, че за вземането било образувано ч.гр.д. №3078 по описа на Районен съд – Бургас на основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на издадената заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело №1645/2017 г. по описа на ЧСИ Т. М.. Описва подробно изпълнителните действия, които били извършвани по изпълнителното дело.

Оспорва доводите на ищеца, че вземането било погасено с изтичането на тригодишна давност. Срещу издадената заповед за изпълнение не било подадено възражение и същата влязла в сила, което значило, че вземането е установено с изпълнителен титул и на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД давностният срок бил петгодишен. Давностният срок за процесното вземане бил прекъсван многократно с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсвала с 2 предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Позовавайки се на правните разрешения, дадени с Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следвало да се вземе предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В цитираното тълкувателно решение, не са поставени като условие за валидността на поисканото изпълнително действие успешният резултат на последното и произтичащите от това правни последици – прекъсване на давността. Сочи, че погасителната давност на задължението е прекъсната с подаване на молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, дори и да няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител. За да се приеме, че давността е прекъсната и без да е необходимо извършеното действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, е граматическото тълкуване на нормата на чл.116, б. „в“ от ГПК, в която било използвано съществителното „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършване“, „реализиране“, „завършване“ или подобни синоними, като не било необходимо и предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителния способ, който приключил с осребряване на имущество на длъжника. Противното би означавало да се отдаде приоритет на недобросъвестно поведение на длъжника, който за известен период от време да скрие притежаваното от него движимо имущество и парични средства с цел да попречи на удовлетворяване на кредитора си и обективната невъзможност да се извърши принудително изпълнение да доведе до перемпция в изпълнителното производство, независимо от това, че взискателят е бил активен. Прави изводи, че юридическият факт, който прекъсвал давността, бил искането на взискателя, което било уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, независимо какъв е резултатът от него. Дори и да се приемело, че по първоначално образуваното изпълнително дело била настъпила перемпция, Тълкувателно решение №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС разяснява, че погасителната давност се прекъсва от изпълнителното действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В практиката на ВКС било прието, че за висящи изпълнителни дела след 26.05.2015 г. давността се прекъсвала с всяко изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като водещо значение имало искането на взискателя, което дори и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, водило до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, включително бездействие на съдебния изпълнител.

Без значение било и дали прилагането на изпълнителното действие било по искане на кредитора или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя.

Позовава се и за пълнота на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗМДВИП, 3 съгласно която за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностните срокове са спрели да текат, като след приспадане на този период давността е изтекла на 28.07.2020 г. Посочва, че неоснователно и недоказано е възражението, че запорното съобщение от 2018 г. не произвело действие, като нямало представени доказателства в тази насока.

Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират се разноските. Прави доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че със Заповед №1795 от 02.05.2017 г. по ч.гр.д.

№3078/2017 г. по описа на БРС Д. Д. Ж. била осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата в общ размер на 712, 20 лв., дължима на основание Договор за кредит №***/07.04.2015 г., представляваща сбор от 300 лв. – главница, 73, 44 лв. – договорна лихва за периода 16.04-06.11.2015 г., 174,26 лева — договорна неустойка за периода 06.06.-06.11.2015 год., 120 лева — такса разходи за дейност на служител, и 44,50 лева — обезщетение за забава за периода 28.01.2016-27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 300 лева, начиная от 28.04.2017 год. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер от 75 (седемдесет и пет) лева. Въз основа на посочената заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен лист.

Със Заповед за изпълнение №1710/26.04.2017 г. по ч.гр.д. №2828/2017 г. по описа на БРС Д. Д. Ж. била осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата в размер на 294,85 лв. (двеста деветдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща неплатен абонамент по договор № ************* от 14.07.2011 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и общите условия към него, за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа, телефонен номер ****, със срок 24 месеца, при тарифен план VIVACOM UniCall S, във връзка с който на длъжника е открит Акаунт №****, по който абонатът се е задължил да заплаща дължимите суми в 14-дневен срок от издаването на всяка месечна фактура, по който договор не за заплатени доставките по данъчните фактури № **** от 23.09.2011 г., на стойност 103.22 лв., за отчетния период от 23.08.2011 г. до 22.09.2011 г., № *** от 22.10.2011 г., на стойност 15.29 лв., за отчетния период от 21.09.2011 г. до 21.10.2011 г., № ********** от 22.11.2011 г. лв., на стойност 15,82. лв., за отчетния период от 22.10.2011 г. до 21.11.2011 г.; № **** от 23:12.2011 лв., на стойност 0.90 лв., за отчетния период от 22.11.2011 г. до 22.12.2011 г. и № **** от 22.01.2012 г., на стойност 185.09 лв., за отчетния период от 22.12.2011 г. до 21.01.2012 г., вземането по който договор е цедирано на 09.06.2014 г. с приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 31.05.2014 г. на „Агенция за събиране на 4 вземания“ ООД. Въз основа на посочената заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен лист.

Въз основа на посочените заповед за изпълнение и изпълнителен листа е образувано изпълнително дело №20178030401645 по описа на ЧСИ Т. М..

Заверено копие от същото е представено по настоящото дело.

Видно от приложените към исковата молба, както и от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано на 17.07.2017 г. по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа на посочените по – горе изпълнителни основания. Впоследствие по делото са наложени запори по банкови сметки на длъжницата /в периода до края на 2017 г./.

Извършвани са множество справки за установяване на налично имущество на длъжницата.

Със запорно съобщение с изх. №5143/13.02.2018 г. е наложен запор на МПС, собственост на длъжницата. Следващото изпълнително действие е осъществено след установяване на действащо трудово правоотношение на длъжницата, като със запорно съобщение с изх. №22440/14.06.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Д. Ж. до погасяване на задължението към взискателя. По делото е приложена обратна разписка, видно от която работодателят е бил уведомен за налагане на запора на 22.06.2021 г. С уведомително писмо от 29.06.2021 г. работодателят уведомява ЧСИ Т. М., че длъжникът е в неплатен отпуск за периода от 07.06.2021 г. до 06.08.2021 г., като запорът ще бъде начислен след 06.08.2021 г., като заплатата за месец август се начислява до 05.09.2021 г. Постъпило е следващо уведомително писмо от 09.08.2021 г., с което работодателят е уведомил ЧСИ Т. М., че след подадена от 05.08.2021 г. молба за напускане от Д. Ж., трудовото й правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, считано от 07.08.2021 г. Следващото изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело, е отново запор на трудовото възнаграждение на длъжника при следващия му работодател, което е направено със запорно съобщение с изх. №30466/16.11.2023 г., изпратено и получено от работодателя „Джейелпи“ ЕООД. Това към момента е и последното извършено по изпълнителното дело действие.