Решение № 239 от 17.08.2026, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 910/2022
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 17.08.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Марина Трифонова Цветкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- параграф 13,т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12,т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12,т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12,т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12,т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.6 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12,т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12,т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.7-12,т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.12,ал.1,т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12,ал.1,т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12,ал.1,т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21,ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9,ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ № 174
№ 239 гр. С., 17.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марина Тр. Цветкова като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100910 по описа за 2022 година
Ищецът „П. К. Б.“ ЕООД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление–гр.С., бул.“Б.“ № 49,бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Г. П., е предявил срещу ответника С. Р. Г., ЕГН: **********, с.М. Ц. ,община С., иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК ,вр.чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата в общ размер на 3 811.00 лева ,от които главница в размер на 1 686.64 лева ,договорна лихва в размер на 623.32 лева за периода от 10.09.2020 год. до 03.09.2021 година, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 361.10 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1048.01 лева ,лихва за забава в размер на 91.93 лева ,за периода от 03.09.2021 година /датата на предсрочна изискуемост/ до 28.06.2022 год., ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано от 28.06.2022 год./датата на подаване на заявлението чрез куриер/до окончателното им изплащане.Претендира разноски по делото.
В исковата молба се сочи ,че ищецът „П. К. Б.” ЕООД, гр.С. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. Р. Г..По заявлението е образувано ч.гр.дело № 651/22 год. по описа на РС-С..Срещу длъжника С. Р. Г. е издадена Заповед № 533 от 08.07.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите ,както следва: 1 686.64 лева –главница по договор за потребителски кредит № 30040567923/12.11.2019 год., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД и С. Р. Г.; 623,32 лева – договорно възнаграждение /договорна лихва/, за периода от 10.09.2020 год. до 03.09.2021 год.;361.10 лева възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 1048,01 лева възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху горепосочените суми ,считано от 28.06.2022 година /датата на подаване на заявлението чрез куриер/до окончателното им изплащане, 91.93 лева лихва за забава за периода от 03.09.2021 год. /датата на предсрочната изискуемост/до 28.06.2022 година ,както и 146,22 лева разноски по делото ,от които 76.22 лева –дължима държавна такса и 70 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответницата С. Р. Г. е подала възражение в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.С разпореждане от 1
09.08.2022 година съдът е указал на заявителя /ищец/ за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за вземанията си срещу С. Р. Г. ,поради постъпило от длъжника възражение ,както и да представи доказателства ,че е предявил иска в указания срок.В законоустановения срок ищецът „П. К. Б.“ ЕООД е предявил иск по чл.422,ал.1 от ГПК.
В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 415 от ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК срещу възразилия длъжник С. Р. Г., срещу която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 651/2022 год. по описа на PC-С.
В исковата молба се твърди ,че на 12.11.2019 год. е сключен договор за потребителски кредит № 30040567923/12.11.2019 год. между „П. К. Б.“ ЕООД / като кредитор/ и С. Р. Г. като кредитополучател, по силата на който на ответницата била отпусната в заем сумата от 2000 лв., със срок на погасяване 36 месеца, при месечна вноска 96.64 лв., ГПР 49, 09 %, ГЛП 41%, лихвен процент на ден 0, 11 %, като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 3 479.05 лв. Уговорено било и заплащане на допълнителни услуги "Фаст" в размер на 500 лв. и "Флекси" в размер на 1 400 лв., като вноската по тези услуги била в размер на 52.78 лева и съответно общата месечната вноска станала 149.42 лева, всяка от тях, с падежна дата – всяко 10-точисло на месеца, а общото задължение по кредита в размер на 5 379.05 лева.
Ищецът твърди ,че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора за потребителски кредит,като на 12.11.2019 год. е превел паричната сума в размер на 2000 лева по посочена от длъжника С. Р. Г. банкова сметка /документ за кредитен превод с референция :*******70030855 от дата 12.11.2019 год.
Сочи се в исковата молба ,че съгласно чл.4 от Общите условия към Договора за потребителски кредит № 30040567923/12.11.2019 год. ответникът дължи на ищцовото дружество договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в погасителния план.Страните са се споразумели договорното възнаграждение ,което възниква за кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на заема ,да се разсрочи във времето и да се погасява от длъжника в рамките на погасителния план.Твърди се,че към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на ответника /длъжника/по делото е в размер на 623.32 лева ,което се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -10.09.2020 год. до дата на предсрочна изискуемост -03.09.2021 год.
Сочи се ,че съгласно параметрите на процесния договор за потребителски кредит и чл.15 от Общите условия по ДПК № 30040567923/12.11.2019 год., кредитополучателят може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора.За кредитополучател , избрал да се възползва от тази възможност ,към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение ,което също се разсрочва за плащане в погасителния план ,като част от всяка една погасителна вноска.Сочи се ,че с оглед принципа на свободното договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит ,включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.Твърди се ,че закупуването на услугите 2
„Фаст“ и „Флекси“ са изцяло по желание на ответника /длъжника/.Същият се е съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето на услугите „Фаст“ в размер на 500 лева и „Флекси“ в размер на 1 400 лева.Сочи се ,че закупените от ответника допълнителни услуги съдържат следните възможности:приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като услугата „Фаст“ е използвана от ответника ;отлагане на определен брой погасителни вноски;намаляване на определен брой погасителни вноски;смяна на падежната дата навноските.
Ищецът твърди ,че ответницата С. Р. Г. не е изпълнявала поетите договорни задължения и е направила само девет пълни и една частична погасителна вноска,съгласно приложеното извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 30040567923/12.11.2019 год..Сочи се ,че на 03.09.2021 год. договорът за потребителски кредит е обявен за предсрочно изискуем по страна на „П. К. Б.“ ЕООД.На длъжника и ответник С. Р. Г. е изпратено уведомително писмо ,с което уведомена ,че задължението и по договора за потребителски кредит е предсрочно изискуемо.Уведомителното писмо е връчено лично на длъжника с обратна разписка.Сочи се ,че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,за което длъжникът е бил уведомен.
Ищецът сочи ,че към настоящия момент /към датата на подаване на исковата молба/размерът на погасеното от С. Р. Г. задължение по Договор за потребителски кредит № 30040567923/12.11.2019 год. е в общ размер на 1 814.38 лева.С плащанията си ответницата е погасила част от задълженията си по договора ,от които номинал в размер на 1 360.65 лева.Сумата от 234.92 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита.Сумата от 218.81 лева е отишла за погасване на част от законната лихва ,дължима от датата на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда.Претендира се заплащането на останалата част от задълженията.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата С. Р. Г. чрез пълномощника си адв.Н. И., в който е изразил становище за недопустимост и за неоснователност на предявения иск.Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата,въз основа на което се претендира вземането.Счита ,че ищецът не е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит.Оспорва кредиторът да е предоставил на ответницата сумата в размер на 2 000лева- предмет на договора.
Ответницата не оспорва ,че подписът по представения договор за потребителски кредит е неин, но твърди ,че същият е пренесен посредством специални технически средства.Твърди ,че договорът за потребителски кредит е в нарушение на клаузите на чл.10 и чл.11 от ЗПК,регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредити.Сочи ,че не е спазено изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит с размер на шрифта не по-малък от 12. Сочи не е спазено изискването на чл.11,ал.1,т.6 от ЗПК –в процесния договор не е посочен срок ,като същият съдържа 3 единствено погасителен план на вноски.Сочи се ,че договора за потребителски кредит не е посочена методиката на изчисляване на референтния лихвен процент.Сочи се ,че грубо е нарушена императивната разпоредба на чл11,ал.1,т.11 от ЗПК.Както в договора ,така и в погасителния план не може да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми –колко лихва , колко главница и колко такса се погасява със всяка вноска.Сочи се ,че не става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница ,каква част –лихва и каква част –такса за обслужване на кредита.Счита,че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК,чл.11,ал.1,т.7-12,т.20 от ЗПК ,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Счита ,че договорът за потребителски кредит е нищожен в частта ,в която са уредени лихвите поради противоречие с добрите нрави и поради това ,че договорът е сключен при неспазване на нормите на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК,вр.чл.22 от ЗПК,с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно ,че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК ,то потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита ,но не дължи лихва или други разходи по заема.Ответницата оспорва начисления лихвен процент по договора за потребителски кредит,с твърдението ,че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави.
Ответницата счита ,че клаузата ,с която е уговорено закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е недействителна поради противоречие със закона и по-специално с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК,съгласно която не се допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни ,свързани с усвояване и управление на кредита.Сочи се ,че допълнителните услуги не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите,изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,което е самостоятелно основание за тяхната нищожност.Счита ,че споразумението за допълнителни услуги е нищожно на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави. Поддържа се ,че в случая при отпуснат кредит в размер на 2000 лева възнаграждението за двете допълнителни услуги е в размер на 1900 лева ,което е почти колкото главницата по договора за кредит.В отговора ответницата релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното от ищеца вземане.Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът „П. К. Б.“ ЕООД не изпраща представител.
Ответникът в съдебно заседание С. Р. Г. не се явява и не се представлява.Пълномощникът–адв.Н. И. е депозирал писмено становище, в което излага своите съображения, обосноваващи въведените с отговора на искова молба възражения.Оспорва иска.
С.ският районен съд ,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното ог фактическа и правна страна: