Решение № 3368 от 02.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3368 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Е. Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Е. Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100508972 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7336/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 23944/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, са уважени частично субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Ц. П.

К., ЕГН **********, Р. А. К., ЕГН **********, А. Е. К., ЕГН **********, и Б. Е. К., ЕГН **********, да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. „Янко Забунов“, бл. ****, аб. № 208148, суми, както следва:

За Ц. К. – 8/12 от общата претендирана сума:

1859,11 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

205,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.;

37,93 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение 1 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

За Р. К. – 2/12 от общата претендирана сума:

464,78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

51,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.;

9,48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

За А. К. – 1/12 от общата претендирана сума:

232,39 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

25,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.;

4,74 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

За Б. К. – 1/12 от общата претендирана сума:

232,39 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

25,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.;

4,74 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до 2 окончателното изплащане на вземането.

С решението са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение и срещу четиримата ответници.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът Ц. К. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 846,74 лв., ответникът Р. К. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 211,68 лв., ответниците А. и Б. К.и са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищеца общо сумата от 211,68 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на Ц. и Р. К.и сумата от 2 лв. и на А. и Б. К.и – 2 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, сега „Далсия“ ООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответниците Ц. и Р. К.и. А. и Б. К.и не са подали въззивни жалби, нито са се присъединили в първото съдебно заседание по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към тази на другите ответници.

Въззивниците поддържат, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните, както и ищцовото дружество реално да е доставяло топлинна енергия. Молят съда да отмени решението на първата инстанция, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Третото лице помагач „Далсия“ ООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което 3 същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в осъдителната част срещу ответниците Ц. и Р. К.и.

В частта, с която са уважени исковете срещу А. и Б. К.и, както и в частта, с която са отхвърлени исковете срещу всички ответници по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху задължението за дялово разпределение, решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответниците Ц. П. К., ЕГН **********, Р. А. К., ЕГН **********, А. Е. К., ЕГН **********, и Б. Е. К., ЕГН **********, да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Янко Забунов“, бл. ****, аб. № 208148, суми, както следва:

За Ц. К. – 8/12 от общата претендирана сума:

1859,11 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

205,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.;

37,93 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение 4 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

7,04 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г.;

За Р. К. – 2/12 от общата претендирана сума:

464,78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

51,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.;

9,48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

1,76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г.;

За А. К. – 1/12 от общата претендирана сума:

232,39 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

25,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.;

4,74 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

0,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г.;

За Б. К. – 1/12 от общата претендирана сума: