Решение № 65 от 31.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501129 по описа за 2023 година

С Решение № 811 от 20.02.2023г. постановено по гр.д. № 431 по опис на САС за 2023г. , съдът е отхвърлил предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. - прокурист и П. Н. Д. изпълнителен директор, представлявани от адв. адвокат Х. И., предявените срещу Д. Й. Б., ЕГН **********, и М. К. Н., ЕГН **********, представлявани от адв. Д. Д., обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за солидарно, заплащане на: сумата от 116 795,18 (сто и шестнадесет хиляди седем деветдесет и пет точка осемнадесет сантима) CHF, от която 3 327,55 CHF - падежирали вноски за периода от 03.02.2017г. до 03.03.2018г., и 113 467,63 CHF - предсрочно изискуема главница; сумата от 50 071,39 (петдесет хиляди и седемдесет и един швейцарски точка тридесет и девет) CHF, претендирана като мораторна лихва, дължима за периода от 03.02.2019г. до 13.01.2022г.,представляваща част от непогасената мораторна лихва по кредита в общ размер на 65 789,07 CHF; сумата от 161,82 (сто шестдесет и един швейцарски франка и осемдесет и два сантима) CHF, представляващи част от дължимите застраховки по кредита в 1 общ размер на 206,88 CHF за периода от 05.07.2019г. до 13.01.2022г.,и сумата от 1 045,99 (хиляда четиридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) лева, нотариални разноски за периода от 20.02.2018г. до 13.01.2022г. поради неизпълнение на договор № HL39480 от 23.06.2008г.,на основание чл.

79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 470 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е сезирал въззивния съд с въззивна жалба с вх. рег. № 20928 от 06.03.2023 г . срещу горепосоченото решение и частна жалба с вх. рег. № 34456 от 10.04.2023г. срещу Определение от 05.04.2023г., с което на основание чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските /с решението, първоинстанционният съд е осъдил Банката да заплати на ответниците , сумата от 16 344 (шестнадесет хиляди триста четиридесет и четири) лева, представляваща, направените по делото разноски. Във въззивната жалба излага, че решението представлява препратки към съдебна практика, което го прави неразбираемо и на практика липсват мотиви по същество на спора. Сочи, че събраните по делото доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната цялост. Повторно се излага съдържанието на исковата молба. Оплакванията се отнасят до правилността и обосноваността на обжалваните актове.

В писмен отговор въззиваемата страна, ответниците Д. Й. Б. и М. К. Н., оспорват въззивните жалби като неоснователни, а в изложението по същество повтарят съображенията изложени пред първоинстанционния съд.

С определение № 1151 от 24.04.2023г. Въззивният съд е приел въззивната и частната жалба, за процесуално допустими. В съответствие със служебното начало, диференцирано от служебното в разпоредбата на чл. 269 от ГПК настоящият въззивнен съд приема, че обжалваните съдебни актове са валидни и допустими. По правилността и обосноваността на обжалваното решение, излага следното:

В исковата молба, Банката ищец излага, че между нея и ответниците има сключен договор за кредит HL 39480 от 23.06.2008г. Страните се договорили за кредитен лимит до 80 000 евро, който е следвало да връщат по избрана от тях валута, но по курс към швейцарски франк. Към датата на сключване на договора 80 000 евро са се равнявали на 129 718 единици швейцарски франка.

Сумата от 80 000 евро е прехвърлена от Банката ищец по сметката на 2 ответницата Д. Й. Б. - IBAN: *** в същата банка. Вземането на банката е прехвърлено два пъти с договори за цесия, първия от 02.10.2008г. и втория от 21.12.2015г.

Към датата на предявяване на исковете и към настоящия момент, ищецът се легитимира като правоприемник в правата на „Юробанк и еф джи България“ АД, а то от своя страна като правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД. Твърди, че ответниците, в качеството на кредитополучатели, не са изпълнили задължението, което са поели с договора. Конкретизира, че неизпълнението е с начален момент 03.09.2015 г. и счита, че договорът е станал предсрочно изискуем от тази дата, за цялото вземане. Твърди, че ответниците са уведомени за изискуемостта от 18.03.2018 г., когато са им връчени нотариални покани, в които е посочено, че целия дълг е станал предсрочно изискуем, без договорът да е прекратен.

Банката ищец излага, че по повод на сключения договор са проведени две искови производства, образувани под № 60984/2015 г. и №14910/2018 г. и двете, по опис на Софийски районен съд. Твърди, че незасегнати от силата на присъдено нещо от влезлите в сила съдебни актове остават задълженията за връщане на претендираните суми по претенция за неизпълнение на договор за кредит HL 39480 от 23.06.2008г. и допълнителни споразумение към него от 29.06.2010г. и 05.01.2011г. С допълнителна молба с вх. Рег. № 6184 от 04.02.2022г. конкретизира петитума на исковата молба.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК , ответниците Б. и Н., са оспорили основанието на претенцията за връщане на сумите. Въвели са правоизключващо възражение - СПН /сила на присъдено нещо/, произтичаща от Решение от 22.12021 г. по в. гр.д. № 148:2020 г. на СГС частично потвърдено с Решение от 25.09.2019 г. по гр.д. № 14910/2018 г. на СРС, с което е прогласена нищожността на клаузите в чл. 6, ал.2 и чл. 22 от процесния договор. Считат, че договорът не ги обвързва, защото са потребители и съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП, в който е транспониран чл. 6, ал.1 от Директива 93/13/ЕИО. Излага, че неравноправните клаузи не обвързват потребителите и се позовава на съдебна практика на Съда на ЕС.

Не твърдят изпълнение на договора изцяло или частично.

Обосновано е възражение за нищожност на целия договор. Оспорено е счетоводството на банката като нередовно водено и в евентуалност са наведени възражения за прихващане както следва: за сумата от 15 850,21 3

CHF, платени от ответниците без правно основание и неотчетени от банката в извлечението от счетоводните си книги, съответно не приспаднати от претендираната сума; за сумата от 22 620,24 CHF, представляваща присъдена на основание чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД сума, възоснова на влязло в сила съдебно решение, което банката не е изпълнила. Твърдят, че сумите по осъдителните диспозитиви на горепосочените решения, са задържани от банката и оспорват основанието /прихващане срещу неизплатено по договора задължение/, на което банката отказва да изпълни съдебното решение.

Възразяват срещу претендираната сума от 1 420 CHF от главницата поради нищожност и анатоцизъм /увеличаване на главницата чрез капитализиране на възнаградителни лихви с допълнителни споразумение от 29.06.2020 г. , а в условията на евентуалност, ако сумата се претендира като лихва, каквато е била преди споразуменията, като погасена по давност, на основание чл. 111, б. „в“ , пр. 2 от ЗЗД. Възразят срещу претенцията в швейцарски франкове, поради нищожност на клаузата, според която дългът следва да се връща във валута по избор на кредитополучателя, но след превалутиране в швейцарски франкове. Обосновават възражение за прихващане за сумата от 14 744.35 евро, представляващи валутни разлики при погасяване на задълженията в CHF. Обосновават възражение за прихващане на сумата от 5 009.71 евро, които банката дължи на ответниците, но не платила. Ответниците уточняват, че възраженията за прихващане, за дължими от ищеца парични задължения, макар и да са на различни основания, формират общо задължение в размер на 39 890.57 CHF швейцарски франка и изразяват становище, че при евентуално уважаване на иска, остатъкът от главницата следва да се намали, чрез превалутиране по курса на еврото към датата на усвояване на кредита.

В условията на евентуалност, претендират за отхвърляне на иска за разликата над 26 930.31 евро до претендирания размер 116 795.18 CHF, които по курса към датата на усвояването / 1.647331 CHF за 1 евро/ се равнява на 111 990.77 евро.

Ответниците са оспорили, претенцията за мораторна лихва, като считат, че от датата на предсрочната изискуемост на вземането 18.03.2018 г. не се дължи договорна лихва и прекратяването на договора изключва претенцията за възнаграждение след този момент.

Ответниците са оспорили претенцията, която произтича от договора за застраховка. Считат, че установителната част на тази претенция включва 4 задължението на банката да докаже наличността на такъв договор и факта, че е извършила разход за заплащане на застрахователни премии от името на ответниците в полза на банката.

Обосновано е възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за заплащане на нотариални такси.

Пръвоинстанциониият съд е приел, че след като е налице СПН относно нищожността на чл. 6, ал.2 и чл. 22 от Договора, доколкото те се отнасят до негов съществен елемент, то изпълнението е невъзможно, защото целия договор е нищожен.

Настоящият въззивнен съд, след като се запозна със становищата на страните събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено, следното от фактическа и правна страна:

На 23.06.2008г. между страните е сключен договор за банков кредит № HL39480 от 23.06.2008г., за предоставяне на паричен кредит в размер на 80 000 €, изчислени като равностойност в CHF. Ответниците са солидарни длъжници по този договор. След плащане на три вноски е преустановено изпълнението на договора. Договорът е изменен с две допълнителни споразумения. За тези факти между страните няма спор.

Спорът е за това, влече ли нищожността на чл. 6, ал.2 и чл. 22 от процесния договор, неговата цялостна нищожност. Спорно е дължи ли се изпълнение на договора в претендираната валута. Спорно е каква част от договора е изпълнен. Спорно е дължат ли се акцесорните претенции за лихва и за разноски по сключване на договора и ако се дължат в какъв размер и в каква валута.

По спорните въпроси от фактическа страна, съдът приема следното:

Според клаузите в договора, относими към спорните въпроси, се установява, че връщането на предоставената сума в евро е уговорено да се извършва в желана от кредитополучателите валута, но превалутирана в швейцарски франкове. Курсът на плащане е следвало да се определя по курс „купува“ на CHF към € на Банката, който пък от своя страна се определя от официалния курс „продава“ на € към лева на Банката, разделен на официалния курс „купува“ на CHF към лева на Банката. Погасяването на задължението е уговорено в СОТ, чиито курс не е стабилен спрямо лева, за разлика от курса евро спрямо лева. Погасителните планове с аннюентни вноски са възможни само, ако са посочени в във валута, която има непроменяем курс, т.е. в евро 5 или лева, но според начина на изчисляване на дължимата главница и вноски по нефиксиран курс на швейцарския франк към еврото, предварителен погасителен план е невъзможен за анюентни вноски по претендираната с исковете валута.

Съдът не е ангажиран с такъв погасителен пран, който да обвързва и двете страни по договора. Представен е неподписан документ, чието съдържание е ползвано за нуждите на ССч.Е, но документът няма обвързваща доказателствена сила между страните и за съда.

От фактическа страна, следва да се съобрази СПН в отношенията между страните по повод на този договор, която сила, съдът е длъжен да зачете в настоящото решение.

От представените с исковата молба и писмения отговор доказателства се установява, че с Решение № 225419 от 25.09.2019 г. постановено по гр. д. № 14910 по опис на СРС за 2018 г. е прието за установено в отношенията между страните, че клаузите в чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договор за кредит № HL 39480 от 23.06.2008г. са нищожни, поради неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Със същото решение Банката е осъдена да заплати на кредитотолучателите, сумата от 6592,80 евро недължимо събрани валутни разлики, формирани поради превалутиране на погасителните вноски по договор за кредит №HL 39480 от 23.06.2008г. от евро в швейцарски франкове, като платени без основание в периода от 03.04.201Зг. до 04.08.2015г., в едно със законната лихва от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. С въззивно съдебно решение от 2021. г. постановено по гр. д. № 148 по опис на СГС за 2020 г. това решение е било отменено само в осъдителната част за разликата над 5 527.39 евро до присъдените 6592.80 евро. В останалата осъдителна част, т.е за сумата от 5 527.39 евро първоинстнационното решение е потвърдено.