Решение № 357 от 24.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100514055 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14055/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София срещу решение №2478 от 03.09.2021 г постановено по гр.д.№44365/20 г на СРС , 82 състав ; с което на основание чл.439 ГПК е признато за установено срещу въззивника , че Д. Н. Д. ЕГН ********** от гр.София не дължи сумите по изпълнителен лист от 10.02.2016 г издаден по гр.д.№32485/15 г на СРС , 37 състав – 760,52 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 09.06.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 136,85 лева лихви за забава за периода 30.11.2012 г – 01.06.2015 г ; въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20168410409031 на ЧСИ №841 Н.М. ; като погасени по давност .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като вземанията не са погасени по давност .На 09.01.2019 г въззивникът е поискал извършване на изпълнителни действия , а изпълнителното дело не е перемирано . Запорни съобщения без постъпили суми не прекъсват давността , както и насрочване на опис на движими вещи .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Изпълнителното дело се е перемирало и вземанията са погасени по давност Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.09.2021 г и е обжалвано в срок на 24.09.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване 1 на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че след образуване на изпълнителното дело ЧСИ е наложил на 06.10.2016 г и на 03.11.2017 г запори върху банкови сметки на ищеца-длъжник и с това е прекъснал давността .От друга страна процесното вземане за главница е периодично и се погасява с 3-годишна погасителна давност , като такава е давността е за вземането за лихви за забава . Вземанията са се погасили на 03.11.2020 г – след подаване на исковата молба .

Решението на СРС е неправилно . Процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение , поради което по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС .

В случая е налице възлагане от взискателя по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ , поради което извършените от ЧСИ запори на вземания от 03.10.2016 г и от 03.11.2017 г са прекъснали погасителната давност , като е без значение дали по запорите са постъпили парични суми .

Няма и перемиране по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, защото взискателят е подал молба от 09.10.2019 г за извършване на изпълнителни действия . Отделно , на 05.02.2019 г и на 06.03.2019 г са постъпили – според отбелязване върху гърба на изпълнителния лист – плащания на суми по изпълнителното дело , които също са действия прекъсващи давността . Взискателят няма основание да иска нови изпълнителни действия , а ЧСИ да предприема такива ако по изпълнителното дело постъпват плащания . Следователно , дори да се възприемат водещите мотиви на първоинстанционния съд , че давността върху вземанията е 3-годишна , то същата отново не е изтекла . На още по-голямо основание не е изтекла и 5-годишна давност върху тези вземания .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят .

Пред СРС ищецът дължи на ответника 50 лева разноски / юрисконсултско възнаграждение/ , 2 а пред СГС – 75 лева разноски /50 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева държавна такса / .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2478 от 03.09.2021 г постановено по гр.д.№44365/20 г на СРС , 82 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Н. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу „Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София , които искове са с правно основание чл.439 ГПК , да се признае за установено , че Д.Д. , не дължи сумите по изпълнителен лист от 10.02.2016 г издаден по гр.д.№32485/15 г на СРС , 37 състав – 760,52 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 09.06.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 136,85 лева лихви за забава за периода 30.11.2012 г – 01.06.2015 г ; въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20168410409031 на ЧСИ №841 Н.М. ; като погасени по давност .

ОСЪЖДА Д. Н. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София сумата от 50 лева разноски пред СРС и 75 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3